Установяване и неутрализиране на фалшивите новини: казусът Бил Гейтс
1. Въведение……………………………………………….. стр. 3
2. Фалшиви новини: същност, характеристики, разпространение……………………………………..стр. 4 – 7
• Същност
• Характеристики
• Разпространение
• Видове
3. Реториката на Бил Гейтс – аргументи, реторични фигури, невербално поведение…………………………… стр. 9 – 10
4. Коронавирусът и Бил Гейтс – спекулации и конспирация……………………………………… стр. 10 – 15
• Филантропия или установяване на глобален контрол
• Бил Гейтс и коронавируса в социалните мрежи
5. Заключение……………………………………….. стр. 15 – 16
Въведение
В настоящата курсова работа ще разгледам подробно темата за фалшивите новини. Ще се съсредоточа в дефинирането на понятието, ще изложа в детайли неговите най-характерни особености. Един от основните проблеми в моята разработка ще бъде този за откриването на фалшивите новини и разграничаването им от останалата информация, циркулираща в електронните и традиционните медии. Ще съсредоточа вниманието и усилията си в това да установя как се зараждат въпросните фалшиви новини и колко неблагоприятни се явяват те по отношение базовата информираност на съвременното общество. Обект на моето изследване ще бъдат и основните канали, които служат за масовото интегриране на фалшивите новини в полето на комуникацията. Ще се спра на видовете фалшиви новини, за да стане още по-ясна границата между достоверната истинна информация и новините, чиято цел е не да информират, а да предизвикват бурни светкавични реакции или дори да посеят семето на маса конспиративни теории.
Във втората смислова част на курсовата си работа ще разгледам на първо място ораторските умения на създателя на Microsoft – Бил Гейтс. Ще се спра на най-отличаващите се елементи в неговото вербално и невербално поведение. Същината на тази разработка ще бъде коронавирусът като източник на много голям процент от фалшивите новини, и обвързаността му с Гейтс. Ще изложа повечето от конспиративните идеи, които се въртят около личността на американския бизнесмен. С помощта на реторични и аргументи от друг тип ще се опитам да опровергая част от фалшивите новини и да изложа релевантна гледна точка по различни въпроси. Освен реториката на Бил Гейтс, обект на моя интерес ще бъдат и неговите личностни черти, както и професионалната му работа, тъй като тези две неща дават пълното основание много от новините, съдържащи името на Гейтс, да бъдат категоризирани с думата „лъжа“ или ако трябва да бъдем напълно точни, дори „измислица“.
В края на курсовата работа ще обобщя как, защо, къде и при какви обстоятелства ще случва феноменът „фалшиви новини“ и какво предизвиква той у съвременния човек, чиято цел напоследък е все по-широка осведоменост и който вече има все по-належащата нужда да бъде в центъра на случващото се наоколо.
Фалшиви новини
Понятието „фалшиви новини“ (по-познато като fake news) по своя смислов характер търпи промени ежедневно. Не съществува една точно определена дефиниция, която можем да му припишем. Може би когато чуем тези две думи първата ни асоциация най-често бива „слух“ или пък „клюка“. Ако съсредоточим вниманието си в етимологичното значение на fake news, можем да установим, че в английския език съществува известно разграничаване между думите „fake“ и „false“, които най-често се използват, за да категоризират този тип новини. Едната дума се отнася до фалшивото, а другата – до невярното. Тук се появява тънката, но все пак присъствена граница между фалшифицираната информация и неистинската. Безспорен факт е, че значението на термина се е променило в доста голяма степен, откакто в известния Collins Dictionary той бива определен като „Дума на годината за 2017“ в областта на изфабрикуваните новини [2]. Много специалисти в сферата на комуникациите споделят мнението, че употребата на „фалшиви новини“ като строго определен термин понякога може да представлява проблем, тъй като научното му обуславяне може корено да се различава от неговата реторическа употреба. Те поставят границите на фалшивите новини някъде между недостатъчната информираност и погрешната информираност, тоест, обектът, който е център на една подобна новина, може да бъде представен неистинно неволно или пък напълно умишлено.
Въпреки че по-интензивната употреба на термина „фалшиви новини“ е особено характерна за последните 5-10 години, те съвсем не са нововъзникнало явление. Можем да станем свидетели на примери за фалшиви новини, които датират още от римско време. Исторически пример за фалшиви новини е дезинформационната кампания, проведена от Октавиан Август срещу Марк Антоний [2]. Октавиан впоследствие се доказва като майстор на пропагандата – и докато се намирал физически в Италия (за разлика от Антоний, който бил в Египет), той успявал да оказва много по-голямо влияние над Рим и сената. И все пак именно една лъжлива новина се оказала последната капка, с която чашата преляла. Октавиан успял да се сдобие с документ, който се предполагало, че бил официалното завещание на Антоний. Без значение дали завещанието е било автентично, или не – историците все още спорят по въпроса – то съдържало такива нечувани твърдения, че настроило римляните срещу Антоний. Октавиан прочел документа пред сената (според “Животът на Антоний” от Плутарх) и го направил широко достъпен като накарал сената да издаде декрет, публикуван във Форума и разпратен чрез пратеници из цялата империя. По този начин Октавиан убедил римляните – и множеството съюзници на Антоний в сената – че Антоний е полудял и се е повлиял от деспотизма на Клеопатра, царицата на Египет.
Това ни показва, че практиката на преувеличаване, фалшифициране и изопачаване на истината е действащ инструмент за манипулация още от най-древни времена. Дори в онзи момент терминът „fake news” да не е бил познат на човечеството, в своята същност самото явление е същото, а именно – използва се неистинна информация, примесена с измислена такава, за да се пропагандират дадени факти и да се моделира общественото мнение.
Опит за дефиниране на понятието „фалшиви новини“ правят Хънт Алкот от Нюйоркския университет и Матю Генцков от Станфорд в своя доклад [3] [Алкот, Х. и Генцков, М. Социалните медии и фалшивите новини в изборите през 2016г.], изготвен по повод американските избори за президент през 2016 година. Алкот и Генцков специфично определят фалшивите новини като “новинарски статии, които са умишлено и доказуемо фалшиви и могат да подведат читателите”. Авторите се фокусират върху фалшивите новинарски статии, които имат политическа тематика, но експлицитно изключват от дългата история на фалшиви новини неумишлените репортерски грешки, мълвите, конспиративните теории, които считат за фактологична сатира и лъжливи политически твърдения. На фокус в тяхното изследване е интерпретацията на лъжливите новини като умишлено изфабрикувани новини.
Фалшивите новини сами по себе си представляват умишлено разпространена невярна информация, чиято основна цел е да създаде предварително обмислен и очакван ефект върху аудиторията, като най-често косвените средства за постигането му са манипулацията и изкривената истина. Разпространението на фалшиви новини сред дадена аудитория има за задача да постигне определени резултати, които в повечето случаи са свързани с печалба във финансов, маркетингов или имиджов план.
За да гарантират успеха си, разпространителите на фалшиви новини залагат на няколко основни елемента, които до ден днешен са толкова употребявани, и повтаряни до такава степен, че почти не съществува вариант, в който да не постигнат предварително поставената цел. Двата основни феномена, на които много често фалшивите новини се базират, са сензацията и скандалът. Авторите почти винаги подбират така наречените „крещящи“ заглавия, които действат на подсъзнателно ниво, като отключват любопитството и информационната жажда. В този си вид новините не се състоят в обикновена информация (тоест обективни неопровержими факти). Те се характеризират с преднамереност, съзнателни усилия в посока създаване на сензация – нещо, което ще остане предмет на дискусии сравнително дълго време след публикуването на въпросната статия. Хората, занимаващи се със създаването и разпространяването на фалшиви новини, разчитат и на факта, че те ще започнат да се разпространяват не само чрез самото прочитане, но и по метода от уста на уста. В модерно общество като нашето, което се развива с изключително бързи темпове и чието ежедневие е почти изцяло погълнато от дигиталните технологии, фалшивите новини са източник на масово объркване и психоза.
Друг контекстуален аспект на фалшивите новини, който може да се идентифицира в социалните медии, представляват развлекателно ориентираните телевизионни формати или сатирични елементи, включени в дадено марково ориентирано съдържание. Медийните изследователи са съгласни, че фалшиви новини с подигравателно съдържание се проявяват в журналистиката като резултат от една тенденция към предпочитание на развлечението пред разпространението на информация.
Онлайн медиите и изобщо всички дигитални технологии, които създават благоприятна възможност за разпространението на фалшивите новини, са това, което предизвиква масово социално объркване, а понякога дори стават причина за зараждането на представи, които по никакъв начин не си приличат с реалността. Facebook, YouTube, Twitter и всички останали социални мрежи преливат от фалшива информация, която попада пред погледа на стотици, дори милиони потребители, и която постепенно започва да се превръща във вътрешна нагласа. Нерядко подобни публикации в най-използваните канали за комуникация влияят много драстично върху вече съществуващото мнение по дадени въпроси. Много голям процент от глобалните събития в днешно време стават предпоставка за появата на редица фалшиви новини, които често тотално изменят характера на самото събитие. Ето какво казва Правина Тарматъс, студентка по медицина, която се мести от Лондон в София, по темата за Брекзит:
„Много хора от моето поколение са против Брекзит. Мисля, че причината той е да се случи е цялата тази емоционална и псевдопатриотична манипулация, която се разпространява лесно през Фейсбук и много други социални медии. Дори родителите ми бяха про-Брекзит, докато не ги попитах – от къде черпите тази информация? И те ми казаха – ами, видях го във Фейсбук – и сякаш тогава чуха от мен, че социалните мрежи не са достоверен източник на информация.“ [4]
Много е важно да се научим да разграничаваме фалшивите новини от истинските. Това можем да постигнем като на първо място проверяваме автентичността на медията, в която сме намерили новината. Понякога дори е наложително да се усъмним в някои заглавия, които очевидно съдържат нереалистични или дори фантастични твърдения. Една истинска, аргументирана и проверена новина трябва да бъде поставена под съответното адекватно заглавие. В случая медийната и информационната грамотност се явяват от изключително голяма важност, защото могат да бъдат ключови за разпознаването на фалшивите новини. Ако въпросната статия е написана с правописни, пунктуационни, лексикални или граматични грешки, това е ясен знак, че не бива да разчитаме на това информацията в нея да е достоверна. В подобни моменти е препоръчително да се опитаме да използваме критично мислене. В наши дни обаче, за съжаление, то се използва доста рядко и това от своя страна рефлектира върху пребиваването на фалшивите новини в информационната реалност. Ето какво казва Мелиса Зимдарс за критичното мислене:
„Не сме глупави, просто мислим твърде мързеливо. На мозъка ни му е трудно да остане фокусиран твърде дълго. Когато сядаме да учим усилено за час или два, накрая се чувстваме изтощени, въпреки че дори не сме помръднали от стола. Критичното мислене се оказва доста натоварващо за мозъка. Опитваме се да го избягваме, освен ако не е много наложително. В повечето случаи се опитваме да си създадем преки пътища, за да избегнем да го използваме напълно.” [5]
Съществуват пет категории, които могат да се класифицират като фалшиви новини. Някои от тях касаят конкретно фалшивите новини (т.е става дума за дезинформация), а други са свързани с човешки грешки или пристрастност (т.е неточна информация). При всички случаи тези категории имат съвсем далечна връзка с истината и обикновено се базират на едно желание за заблуда.
1) Сатира или пародия – сайтове като Onion или Daily Mash публикуват фалшиви новини под формата на хумористични опити да се осмеят медиите, но имат потенциала да заблуждават читателите, когато са споделени извън контекста. [6]
2) Подвеждащи новини, които биха могли да се приемат за достоверни, но са използвани в погрешен контекст – нарочно селектирани реални факти, които намират място в заглавията на статиите, но често пъти представляват погрешно интерпретиране на научни изследвания.
3) Некомпетентни репортажи, умишлено напаснати към определен план – новини, които съдържат зрънце непроверена истина, използвана за поддържането на определена позиция или гледна точка.
4) Подвеждащи новини, които не се базират на факти, но поддържат определена история – новини без определена истинна линия, в които често се сблъскват различни идеологии или мнения, и където силна роля имат подсъзнателните предразсъдъци. Обикновено конспиративните теории попадат в тази категория.
5) Умишлено лъжливи новини, които съзнателно са били изфабрикувани с цел финансова изгода чрез определен брой кликвания на мишката, или за да създадат объркване и недоволство, както и в името на някаква сензационна пропаганда. Тези истории обикновено се разпространяват чрез имитаторски новинарски сайтове, оформени така, че да приличат на „истински“ новинарски марки, или посредством сайтове за фалшиви новини. В този случай много често биват използвани видеа и изображения, които са били манипулирани по един или друг начин.
Реториката на Бил Гейтс – аргументи, реторични фигури, невербално поведение
Уѝлям Хѐнри Гейтс, както е рожденото му име, е американски програмист и бизнесмен, основател на компанията „Microsoft“. Притежава значителен дял от акциите ѝ, което го прави един от най-богатите хора в света. Господин Гейтс обаче отделя изключително голяма част от финансовото си имущество за благотворителна дейност и допринася за разрешаването на редица здравни проблеми, обхващащи населението на целия свят.
В тази част от курсовата ми работа фокусът ще бъде върху вече нашумялата по цял свят изява на Бил Гейтс в един TED Talk [7]. За момента ще се съсредоточа върху това да анализирам аргументите, които дава при своето говорене, както и невербалното му поведение на въпросната презентация – жестове, мимики и т.н. След това ще стигна и до темата, която се явява ядро на цялата ми разработка, а именно – как това видео стана повод Бил Гейтс да бъде обвинен в патентоването на коронавируса.
На първо място можем да забележим, че така характерният за повечето TED презентации аргумент на личния опит присъства и в изявата на Бил Гейтс. В неговия случай този аргумент дори се материализира, ако можем така да го наречем, тъй като той пристига на сцената, бутайки варел, приличащ на този от детството му, който семейството му е пълнил с храна и вода в случай на извънредна ситуация. По този начин емоционалното влияние от този аргумент се засилва. Можем дори да твърдим, че варелът сам по себе си представлява своеобразно доказателство за разказаното от Гейтс.
За да поясни, че рискът от ядрена война е също толкова сериозен, колкото рискът от поява на смъртоносен вирус, хванал в лапите си целия свят, ораторът прави антитезисно сравнение между ракетите и микробите. От думите му можем да заключим, че последствията от потенциалната поява за даден вирус могат да бъдат също толкова катастрофални, колкото тези от една война. Той изтъква нуждата от сериозна подготовка не само в случай на международен конфликт, но и ако се сблъскаме със застрашаваща здравето зараза.
Използва реторическата фигура сравнение, когато говори за разликата между наличието на епидемиолози във филмите и огромната липса на такива в реалния свят.
За него силно характерни са постоянните жестове с ръцете. Забелязва се едно особено ръкомахане, което се случва по време на съсредоточените му обяснения – когато се опитва да информира аудиторията не само за научните факти, налични по темата за епидемията, но и за изводите, до които той сам е достигнал. Присъствието на невербално поведение в неговия случай е доста осезаемо. То нагледно допълва вербалния му атитюд.
Научната му подготвеност по въпроса за световната пандемия е много видима. Това се отразява и на самия начин, по който той говори. Интонацията на гласа му и тембърът свидетелстват за това. Можем да забележим, че в най-важните моменти от изявлението му той леко повишава тон. На моменти също се откроява продължително изговаряне на някои срички, което пък от своя страна усилва ефекта на убеждаване.
Положението на тялото не е статично, на моменти той се движи по сцената. През цялото време на презентацията той поддържа визуален контакт с аудиторията. Не само с една част от нея, а с всички в залата и това ясно личи по погледа му, който на всеки няколко секунди сменя своята посока.
Почти през цялото време се откроява едно характерно разочарование в интонацията му и цялостното му реторическо изразяване. Личи си, че подготовката му по въпроса е солидна. Думите му са не само призив, но и предупреждение. Предупреждение, което обаче днес, с оглед на актуалните събития, бива тълкувано по начини, които предизвикват не само отправяне на обвинения, но и съчиняване на твърдения, които по своята същност са не само неправдоподобни, но и крайно необосновани.
Коронавирусът и Бил Гейтс – спекулации и конспирация
Една от най-широко разпространените фалшиви новини около коронавируса е свързана именно с Бил Гейтс. Непрекъснато в редица медии се тиражира конспиративната теория, че той стои в основата на „изобретяването“ на смъртоносния вирус. Твърдението, че той го е патентовал с цел установяване на глобален контрол и прочистване на голям процент от световното население, само по себе си е абсурдно. Факт е, че фондацията на Бил Гейтс и неговата съпруга Мелинда дари милиони долари за разработването на ваксина против COVID-19. Едва ли човек, чиято цел е масово изтребване, би вложил толкова много средства в подобна кауза, която в крайна сметка може да се окаже щастливия край за множество заразени.
Какви бяха точните думи на Гейтс във въпросния TED Talk?
“Ако нещо убие над десет милиона души през следващите няколко десетилетия, това най-вероятно ще бъде силно заразен вирус, а не война – не ракети, а микроби. Инвестирахме огромно количество пари в ядрени оръжия, но сме инвестирали много малко в система за спиране на епидемия. Не сме готови за следващата епидемия”.
Именно тези негови думи са извадени от всякакъв контекст и продължават да бъдат тълкувани изключително неправилно. И не само това, неговата фондация, която работи при пълна прозрачност, бива представяна като съмнителна и тайнствена мрежа със злонамерни цели.
Много хора твърдят, че Бил Гейтс е пуснал вируса, за да може да разпространява създадените от самия него медикаменти. [8] И тук си струва да изтъкнем нещо много важно. Самият той много често говори за това, че е наложително да се осигури адекватно здравеопазване, както и хранителни стоки и такива от първа необходимост в страните с по-слабо развита икономика. И сега нека зададем важния въпрос: каква би била ползата на Гейтс от това косвено да осигури животоспасяващо средство на държави, които във финансов план са най-ниските стъпала? Разпространяването на подобни фалшиви новини с такава главоломна скорост може да остави огромна социална следа, имайки предвид че те се базират изцяло на дезинформация и конспиративни идеи.
Някои почитатели на въпросните конспиративни теории биха фокусирали цялото си внимание върху факта, че още в самото начало, в първите дни от появата на коронавируса, американският бизнесмен спазваше особена медийна дистанция и предпочиташе да не се изказва по темата. Това добавя още една черна точка до неговото име в списъците на любителите конспиратори. Вместо да се впускаме в безотговорно съчиняване на десетки фалшиви истории, може би е по-полезно за нашето критично мислене да се опитаме да намерим логично обяснение по въпроса, което, за добро или за лошо, няма да предизвика милион клика в мрежата и няма да обиколи всички псевдо медии.
Като известен филантроп и като човек, силно интересуващ се от медицина и здравеопазване, Бил Гейтс вероятно е бил разочарован от липсата на навременна реакция от страна на правителствата. Първоначалното мълчание може да бъде тълкувано като опит да бъдат избегнати евентуални критики към тези правителства. От години той се опитва да подтикне управляващите органи към инвестирането не само на повече средства, но и на повече време и усилия в световното здравеопазване, именно за да може да се постигне превенция от подобни вируси или поне да се създаде реален шанс за противодействие на заразата. Факт е обаче, че в последните 2 месеца Бил Гейтс посвети цялото си време, вложи огромни парични суми и съсредоточи всичките си усилия в това да осигури работата на фабрики за 7-те най-обещаващи ваксини срещу вируса, които се очакват през следващите месеци. Гейтс е подробно запознат с начините на разпространение на вируса, доказателствата за естествения му произход, както и методите за тестване и установяване на болестта. Негова е например идеята за домашни PCR тестове за COVID-19. По този начин ще бъдат могат да бъдат предпазени поне една част от медиците, които взимат проби за коронавируса. Гейтс е в непрекъснат контакт с имунолози и епидемиолози. Знанията и опитът му според “Washington Post” са сходни с тези на лекар с дълга кариера зад гърба си. COVID-19 обаче не прилича на нищо, с което Гейтс се е сблъсквал, и може би именно този факт го прави още по-амбициран да помогне в борбата срещу заразата.
Той е изцяло и искрено отдаден на мисията си да предотврати смъртта на милиони хора и от много години насам е запознат с опасностите от друга силно заразна болест, която би застрашила съществуването на голям процент от световната популация. През последните три месеца Бил Гейтс всячески се опитва да открие решение за борба с COVID-19, неговият нов враг. Противно на американския президент, чиято идея беше използването на дезинфектант, за да се противодейства на вируса, Гейтс винаги е предпочитал фактите, данните и мнението на доказани експерти. Той може без затруднение да изброи бързо статистически данни за населението на всяка страна по света, а за примери има епидемиолози, изпълнителни директори на световни фармацевтични компании и Нобелови лауреати, които са на негово разположение във всеки един момент. При нормални обстоятелства той пътува почти постоянно, като обикаля слабо развитите страни, за да проучи до последния детайл болестите, които мъчат населението там. След това прекарва цялото си време в четене и търсене на алтернативи за решение на тези проблеми. [9]
Eдно от многото неща, с които е известен Бил Гейтс, е активно действащата фондация, която той ръководи със съпругата си. От февруари досега фондация “Бил и Мелинда Гейтс” е дарила над 250 милиона долара в различни насоки за справяне с коронавируса. Една немалка част от тези пари отиват за мащабно тестване на населението, а останалите се влагат в търсенето на лек и/или ваксина. Заедно с това Бил Гейтс влага сериозни усилия в реабилитирането репутацията на Световната здравна организация. Връзките му в СЗО значително могат да ускорят процесите по одобрение и разпространение на готовата ваксина. Освен всичко останало, Гейтс използва популярността си, за да моли хората да спазват карантинните мерки, да работят от вкъщи и да не подценяват вируса. По мнение на близки до семейство Гейтс, това не са просто празни призиви от страна на предприемача и че той е реално ангажиран с проблемите, с които се захваща.
Създалата се обстановка и суматоха около пандемията от коронавирус създава благоприятни възможности за всевъзможни нападки срещу фондацията “Бил и Мелинда Гейтс”, като особено активни в тази дейност са хората, които категорично отричат ваксинацията като метод за намаляване на заболеваемостта. Хуманитарната дейност на Гейтс в Африка и колосалните парични средства, с които той допринася за работата на Световната здравна организация, хранят слуховете за мрачни тайни и заговори за власт. [10]
Бил Гейтс – филантропът, който вложи 250 милиона долара от личните си средства за усилията за борба с пандемията, с всеки изминал ден се появява като герой във всевъзможни конспиративни теории въпреки усилията на Световната здравна организация да се бори с това, което тя нарече „инфодемия” – дезинформация, предизвикана от паника и объркване относно вируса.
Все по-често в последните седмици се налага тенденцията голям процент от хората да намират новините за Бил Гейтс за неопровергаема истина. Много от читателите на въпросните фалшиви новини, съдържащи името на американския бизнесмен, не приемат излагането на чужда гледна точка, особено когато тя съдържа аргументирани и релевантни доводи. За тях всяко действие на Гейтс в посока коронавируса е мотивирано от желанието за установяването на „световно господство“.
Анализ на „Ню Йорк Таймс“ [11] установява, че във Facebook съществуват над 16 000 статуса за Бил Гейтс и вируса, които са предизвикали около 1 милион реакции и коментари. В YouTube пък около 5 милиона души са гледали десетте най-популярни видеа, разпространяващи дезинформация за Гейтс. Видео, обвиняващо Гейтс, че иска да “елиминира 15 процента от населението” чрез ваксинация и електронни микрочипове, събра почти два милиона гледания в YouTube.
Конспиративни теории от този тип са широко обсъждани не само във Facebook, YouTube и Twitter, разпространяват ги и консервативни политически коментатори и антиваксъри, недоволни от критиките на Гейтс към американския президент и неговите политики за пандемията. Гейтс и коронавирусът се споменават заедно във фалшиви новини над 900 000 пъти тази година. За съжаление много голям брой процент от хората избират да вярват на тези конспиративни теории, без да са се запознали с наличната информация по въпроса не само по отношение на професионалната дейност на Бил Гейтс, но и по отношение на коронавируса, неговите особености, произход, същност и последствия.
Съобщението на Бил Гейтс в Туитър по повод орязването на субсидиите на СЗО е предизвикало повече от 75,000 коментара, като много от тях са поставили под въпрос мотивите и патриотизма на Гейтс. [12] Участници в протести срещу извънредното положение неведнъж са размахвали лозунги срещу Гейтс. Според доклада на Държавния департамент (на САЩ) някои конспиративни теории намират подкрепа и в руското правителство, което разпростванява заблуждаваща информация относно корона вируса чрез близки на управлението уебсайтове. Една статия от началото на март публикувана на уебсайта на телевизия „Звезда“, контролирана от дървавата и управлявана от министерството на отбраната на Русия, твърди, че Гейтс е имал роля в създаването на вируса.
“Получих съобщение за съпричастност от Джордж Сорос, което явно означава, че нещата стават сериозни.” – пошегувал се Гейтс, намеквайки за либералния милиадер филантроп, който често се оказва в центъра на конпиративни теории.
Заключение
През последните няколко години се забелязва огромно нарастване на интереса към фалшивите новини. Въпреки че много изследователи, политици, законодатели и обикновени граждани се опитват да вземат отношение по въпроса, това остава един много сложен проблем, който отправя предизвикателство към границите на човешкия интелект.
Неслучайно се спирам на въпроса за човешкия интелект, тъй като той има ключова роля в разпознаването на фалшивите новини. Ако си представим, че по-голямата част от хората използваха и развиваха критичното си мислене, то ще разберем, че може би процентът на съществуващите фалшиви новини щеше да бъде малко по-нисък. Когато успеем да поставим границата между истинската и изфабрикуваната информация, тогава почвата за развитието на фалшивите новини би станала много по-неплодородна.
Много често самите ние благоприятстваме появата на фалшива информация. Когато нейните създатели могат да констатират, че интересът към нея е значителен, то те имат всички основания да продължат да я разнообразяват. Ние сме тези, които предизвикват онези 10 милиона гледания на конспиративното видео с името на Гейтс. Ние сме тези, които оставят онези банални коментари, че тази измислена ваксина няма да се докосне до кожата ни, за да не бъдем под наблюдение цял живот. Ние сме тези, които се „хващат на въдицата“ и кликват върху гръмките заглавия на сайтове като bradva.bg, koch.bg, pod-lupa.eu и т.н. А може би всичко това може да бъде избегнато. Може би при наличието на критично мислене при всеки един от нас, на личността на Бил Гейтс щеше да се гледа по-позитивно. Може би щяхме да го видим като ревностния филантроп, който той всъщност е, а не като злия предприемач, който иска да види целия свят в краката си.
Фалшивите новини много често са това, което ни пречи да се съсредоточим в реалността, която ни заобикаля. Трябва обаче да отбележим също, че всеки от нас ги възприема по различен начин в зависимост от тяхното съдържание и евентуалното им влияние върху някои от сферите на човешкия живот. Понякога те могат да служат и като отдушник – за моментно бягство от натовареното ежедневие, което изобилства от истории, новини и факти, които невинаги могат да бъдат моделирани. Това обаче не ни дава право да вярваме сляпо на всичко, което звучи интересно и което прокламира някакъв грандиозен скандал. За да се намалят процентите на дезинформираност и липсата на информираност в наши дни е абсолютно наложително да отрием най-ефективните начини за установяване и неутрализиране на фалшивите новини.
Цитати и бележки:
[1] Василева, М. Fake News as a „Rhetorical Device“, Сп. „Реторика и комуникации“, бр. 40, юли 2019. http://rhetoric.bg/
[2] [Макдоналд, Е. The fake news that sealed the fate of Anthony and Cleopatra Макдоналд, Ева. Преподавател по древна история в университета в Ридийнг. https://theconversation.com/the-fake-news-that-sealed-the-fate-of-antony-and-cleopatra-71287
[3] Алкот, Х. и Генцков, М. Социалните медии и фалшивите новини в изборите през 2016, Нюйоркски университет, Национално бюро по икономически изследвания
[4] Младенова, Ц. Журналист в БНТ. Как да разпознаем фалшивите новини?, 26 април 2019, https://news.bnt.bg/bg/a/kak-da-razpoznaem-falshivite-novini
[5] Зимдарс, М. Fake News: Understanding Media and Misinformation in the Digital Age, февруари 2020
[6] Уатс, Н. 5 типа фалшиви новини и защо те имат значение. 5 юли 2018, https://www.ogilvy.com/ideas/5-types-fake-news-why-they-matter
[7] Гейтс, Б. The next outbreak? We’re not ready, 3 април 2015
[8] Гензинг, П. Коронавирус и лъжи: приписват на Бил Гейтс пъклен план, 24 април 2020, Дойче Веле
[9] Христова, Ю. Бил Гейтс в отчаяно търсене на ваксина срещу коронавируса, 26 април 2020, https://www.bgonair.bg/a/4-world/191839-bil-i-melinda-geyts-polagat-usiliya-za-otkrivane-na-vaksina-sreshtu-koronavirusa
[10] Атанасов, М. Журналист в БНТ. Бил Гейтс и конспиративните теории, https://news.bnt.bg/news/bil-geits-i-konspirativnite-teorii-1055557news.html
[11] Уакабаяши Д., Алба Д., Трейси, М. Bill Gates, at Odds With Trump on Virus, Becomes a Right-Wing Target, Ню Йорк Таймс, 17 април 2020г. https://www.nytimes.com/2020/04/17/technology/bill-gates-virus-conspiracy-theories.html
[12] Грийн, Дж. Репортер на Washington post, The billionaire who cried pandemic, https://www.washingtonpost.com/technology/2020/05/02/bill-gates-coronavirus-science/
Библиография:
1. Василева, М. Fake News as a „Rhetorical Device“, Сп. „Реторика и комуникации“, бр. 40, юли 2019
2. Макдоналд, Ева. Преподавател по древна история в университета в Ридийнг, 13 януари 2017г. https://theconversation.com/the-fake-news-that-sealed-the-fate-of-antony-and-cleopatra-71287
3. Алкот, Х. и Генцков, М. Социалните медии и фалшивите новини в изборите през 2016, Нюйоркски университет, Национално бюро по икономически изследвания
4. Младенова, Ц. Как да разпознаем фалшивите новини?, 26 април 2019, https://news.bnt.bg/bg/a/kak-da-razpoznaem-falshivite-novini
5. Зимдарс, М. Fake News: Understanding Media and Misinformation in the Digital Age, февруари 2020
6. Уатс, Н. 5 типа фалшиви новини и защо те имат значение. 5 юли 2018, https://www.ogilvy.com/ideas/5-types-fake-news-why-they-matter
7. Гейтс, Б. The next outbreak? We’re not ready, 3 април 2015, Видео: https://www.youtube.com/watch?v=6Af6b_wyiwI&t=77s
8. Гензинг, П. Коронавирус и лъжи: приписват на Бил Гейтс пъклен план, 24 април 2020, Дойче Веле
9. Христова, Ю. Бил Гейтс в отчаяно търсене на ваксина срещу коронавируса, 26 април 2020, https://www.bgonair.bg/a/4-world/191839-bil-i-melinda-geyts-polagat-usiliya-za-otkrivane-na-vaksina-sreshtu-koronavirusa
10. Атанасов, М. Бил Гейтс и конспиративните теории, 20 май 2020г. https://news.bnt.bg/news/bil-geits-i-konspirativnite-teorii-1055557news.html
11. Уакабаяши Д., Алба Д., Трейси, М. Bill Gates, at Odds With Trump on Virus, Becomes a Right-Wing Target, Ню Йорк Таймс, 17 април 2020г. https://www.nytimes.com/2020/04/17/technology/bill-gates-virus-conspiracy-theories.html
12. Грийн, Дж. Репортер на Washington post, The billionaire who cried pandemic, 2 май 2020г. https://www.washingtonpost.com/technology/2020/05/02/bill-gates-coronavirus-science/
© Лиана Асенова Ангелова, специалност „Връзки с обществеността“, дисциплина „Публична реч“, водена от проф. дн Иванка Мавродиева
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането на автора на курсовата работа и Онлайн справочника по реторика е задължително
Специалност: Връзки с обществеността