Аргументация по Исидор – „Etymologies”, 1983.
Реторически силогизъм – на гръцки – силогизъм (συλλογισμός), а на гръцки се нарича argumentation- аргументация. Силогизмът е завършена структура, която включва голяма предпоставка, малка предпоставка и заключение: „Което е добро не може да бъде необходимост. Парите са необходимост. Парите не са добро нещо.”. Има два вида силогизъм- индуктивен и рационалистичен. – p. 40.
Индуктивен силогизъм – следва с необходимост. Убедителен е. Има голяма предпоставка, която е частна, малка предпоставка и извод. – p. 42.
Рационалистичен силогизъм – употребява се по време на спор с цел да докаже дискутирания проблем. Рационалистичният силогизъм има два модуса: ентимема и епихейрема. – p. 42.
Ентимема – силогизъм, при който една от съставящите нормалния силогизъм части липсва. Ще дам пример: „Ако някой иска да избегне бурия, трябва да не ходи на море”.
Според Исидор има пет вида ентимеми. – p. 44.
Крайна/ Заключителна ентимема- подлежи на съмнение: „Значи, ти си седял там като отмъстител за смъртта на този мъж, чийто живот не би върнал, дори и да имаше силата да го направиш”. – p. 44.
Демонстративна ентимема- използва се кратък аргумент с определено доказателство за факт: „Все още този мъж е жив. И още повече, той дори идва в Сената”. – p 46
Афористична ентимема: използва се цитат: „Угодничеството създава приятели, истината – врагове”. – p. 46.
Построяване на ентимема с пример: чрез сравнение с пример се стига до заключение: „Изненадан съм, Антони, че не се страхуваш от края на хората, чийто пример следваш”. – p. 46.
Обобщаваща ентимема: използва се, когато всички доказателства се събират в едно: „Когато той не пожела да убие този мъж заради публичното одобрение, той искаше да го направи при протеста на няколко души; когато не пожела да го убие законно на правилното място и време, той не се поколеба да го направи в защита на закона на неправилното място и време”. – p. 46.
Епихейрема – широко умозаключение. Тя се различава от диалектическия силогизъм по своята широчина и дължина. Това е и причината да се използва само за нуждите на реториката. Според Исидор има три типа епихейреми. Те се различават по броя и вида на предпоставките, участващи в умозаключението
Епихейрема от три части:
1. голяма предпоставка
2. малка предпоставка
3. заключение – p. 48.
Епихейрема от четири части:
1. твърдение
2. предположение, отнасящо се до твърдението или допускането
3. допускане
4. заключение – p. 48.
Епихейрема от пет части:
1. твърдение
2. доказателство на твърдението
3. допускане
4. доказателство на допускането
5. заключение. – p. 48.
Закон – конституция на гражданите, която е утвърдена от нашите предшественици. – p. 54.
Максима – неперсонално изказване като напр.: „Съгласието прави приятелства, истината предизвиква гняв”. – p. 54.
Доказателство – потвърждение на предположение. – p. 54.
Опровержение – отхвърляне на предположението. – p. 54.
Диалектически силогизъм: Има три форми на диалектически силогизъм, разделени на модуси. – p. 128.
Първата форма има девет модуса.
Модус едно създава или заключава всеобщо потвърждение от всеобщи потвърждения: „Всичко справедливо е за почит. Всичко за почит е добро. Следователно, всичко справедливо е добро”. – p. 128.
Модус две създава всеобщо отрицание от всеобщи потвърждения или отрицания: „Всичко справедливо е достойно. Не всичко достойно е основно. Следователно нищо справедливо не е основно”. – p. 130.
Третият модус създава частно потвърждение от частно и всеобщо потвърждение: „Нещо справедливо е достойно. Всичко достойно е полезно. Следователно всичко справедливо е полезно”. – p. 130.
Четвъртият модус създава частно отрицание от частно положително и всеобщо отрицание: „Нещо справедливо е достойно. Никое достойно не е основно. Следователно някои справедливи не са основни”. – p. 130.
Петият модус създава частно потвърждение обратно на всеобщото потвърждение: „Всяко справедливо е достойно. Всяко достойно е добро. Следователно някое добро е справедливо”. – p. 130.
Шестият модус създава всеобщо отрицание обратно на всеобщото потвърждение и всеобщото отрицание: „Всяко справедливо е достойно. Нищо достойно не е основно. Следователно нищо основно не е справедливо”. – p. 130.
Седмият модус създава частно потвърждение обратно на частното и всеобщо потвърждение: „Нещо справедливо е достойно. Всичко достойно е полезно. Следователно нещо полезно е справедливо”. – p. 132.
Осмият модус създава частно отрицателно обратно на всеобщото отрицателно и всеобщото положително: „Никое основно не е достойно. Всичко достойно е справедливо. Следователно някое основно не е справедливо”. – p. 132.
Деветият модус създава частно отрицателно обратно на всеобщото отрицателно и частното положително: „Никое основно не е достойно. Някое достойно е справедливо. Следователно никое справедливо не е основно”. – p. 132.
Втората форма има четири модуса.
Първи модус създава всеобщо отрицателно от всеобщо положително и всеобщо отрицателно: „Всичко справедливо е достойно. Нищо основно не е достойно. Следователно никое основно не е справедливо”. – p. 132.
Вторият модус създава всеобщо отрицателно от всеобщо отрицателно и всеобщо положително: „Никое основно не е достойно. Всичко справедливо е достойно. Следователно нищо основно не е справедливо”. – p. 132.
Третият модус създава частно отрицателно от частно положително и всеобщо отрицателно: „Някое справедливо е достойно. Нищо основно не е достойно. Следователно някое справедливо не е основно”. – p. 134.
Четвъртият модус създава частно отрицателно от частно отрицателно и всеобщо положително: „Някое справедливо не е основно. Всичко лошо е основно. Следователно някое справедливо не е основно”. – p. 134.
Третата форма има шест модуса.
Първият модус създава частно положително направо и обратно на всеобщото положително: „Всяко справедливо е достойно. Всяко достойно е справедливо. Всяко справедливо е добро. Следователно някое достойно е добро, някое добро е достойно”. – p.134.
Вторият модус създава частно положително от частно положително и всеобщо положително: „Някое справедливо е достойно. Всичко справедливо е добро. Следователно достойно е добро”. – p. 134.
Третият модус създава частно положително от всеобщо положително и частно положително: „Всичко справедливо е достойно. Някое справедливо е добро. Следователно някое достойно е добро”. – p. 134.
Четвъртият модус създава частно отрицателно от всеобщо положително и частно отрицателно: Всичко справедливо е достойно. Нищо справедливо не е лошо. Следователно нещо достойно нее лошо”. – p. 136.
Петият модус създава частно отрицателно от частно положително и всеобщо отрицателно: „Някое справедливо е достойно. Никое справедливо не е лошо. Следователно някое справедливо не е лошо”. – p.136.
Шестият модус създава частно отрицателно от всеобщо положително и всеобщо отрицателно: „Всичко справедливо е достойно. Никое справедливо не е лошо. Следователно някое справедливо не е лошо”. – p. 136.
Исидор от Севилия - Etymologies, Book ІІ, Societe de Edition “Les Belles Artes”, Paris, 1983
© Автор, подготвил публикацията – Христина Савова – студент 4 курс, Философия, ФФ, СУ “Св. Климент Охридски”.
Публикуването и със съгласието на студента.
Позоваването и цитирането на автора на тази публикация и на Онлайн справочника по реторика е задължително.