Аргумент по същество (Argumentum ad rem) и аргументация: съчетаване на аргументи
Дефиниция: “Аргумент, който е основан на логически доказателства и факти”, но и който се представя “като съждение, извлечено от фактите”, тъй като се основава на реално съществуващи такива, “на действителни доказателства и по същество е насочен към доказване на твърдението именно с достоверни факти и не се свързва с манипулация и с неистинност по никакъв начин”, защото с него се “демонстрира едновременно реторична компетентност и спазване на етични норми и правила”. [1]
В дадената реч президентът Румен Радев използва аргумент по същество, той често се позовава на името на Левски, което може да се съотнесе и към аргумента на авторитета чрез цитати на Апостола на свободата, и към аргумента по нравственост. Президентът демонстрира реторичната компетентност и се спазват етични норми и правила, характерни за този вид аргумент по същество. В конкретния случай не се разчита само на престижа на утвърдената личност – Васил Левски, защото речта е посветена на него самия, като повод отбелязване на 147 години от гибелта му.
С използваните аргументи Румен Радев цели да насърчи българите към действие и подчертава, че «свободата и достойнството нито се наследяват, нито могат да се вземат назаем. Всяко поколение води своите битки за тях и времето за нашата битка е сега». Не се наблюдават манипулация и популистки изказвания от страната на Президента. По-скоро той използва метафора от реторична гледна точка, като с нея цели да засили и да предизвика емоции у аудиторията. Аргументът се използва уместно, ясно се наблюдава спазване на етични правила.
Пример:
“На 19 февруари българите почитаме Апостола. Свикнали сме да казваме, че идваме на този паметник, за да склоним глави пред Левски. Но Левски не обича склонени глави. Не да склоним, а да изправим глави сме дошли тук!”
”Време е да спрем да търсим утеха в историята. Време е да се отучим да черпим достойнство от саможертвата на героите ни. Твърде удобно е да се гордеем с чужди подвизи. Свободата и достойнството нито се наследяват, нито могат да се вземат назаем. Всяко поколение води своите битки за тях. Нашата битка за идеала на Апостола е сега.”
“И когато жалеем за бесилото, нека да не забравяме, че Левски е символ на безсмъртието. Това безсмъртие, което осветли следващите поколения на България. Той е живо слово и дух, които продължават да събуждат и днешните българи. И хилядите хора, които сте тук, сте най-убедителното доказателство.
Затова нека днес изправим глави. Нека не забравяме, че всичко зависи от нашите „задружни усилия“. Че времето нас обръща, но и ние него обръщаме. България има нужда от доблестта и усилията на всеки от нас.” [2]
Слово на президента Румен Радев по повод отбелязване на 147 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски (2020-02-19)
Източник: https://m.president.bg/bg/speeches-and-statements5380/slovo-na-prezidenta-rumen-radev-po-povod-otbelyazvane-na-147-godini-ot-gibelta-na-apostola-na-svobodata-vasil-levski.html
Цитати:
[1] Мавродиева, Иванка. Реторика и пъблик рилейшънс. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 2013, с.165
[2] Из реч на президента Румен Радев по повод отбелязване на 147 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски (2020-02-19)
© Александра Димова, втори курс, специалност „Връзки с обществеността“, ФЖМК, Софийски университет. Текстът е част от работата по „Публична реч“, преподавател проф. Иванка Мавродиева
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането и позоваването на Онлайн справочника по реторика и автора е задължително.