Здравей!
Благодаря ти, че си тук и си подготвил всичките си сетива, за това, което ще ти кажа. Знам, че ти, който си срещу мен, искаш да получиш нещо полезно и интересно през следващите няколко минути.
Ти, който седиш на другия край на стаята.
Ти, който си гледаш телефонал
Или ти, който нямаш търпение да си ходиш, почакай!
Имам нещо да ти кажа или по-скоро не?
Аз съм тук и сега, седя пред теб, но може би не съм ти нужен. Може би в момента си някъде другаде, в пространство или в свят, който те прави щастлив. Свят, където ти си вдъхновен и се чувстваш свободен.
И в това няма нищо лошо, стой там и прави каквото правиш. Затвори очи и си представи, че си в една голяма градина. Седиш на тревата. А над теб дребни облаци плават в безкрайното синьо небе. Облаци, окъпани от златни слънчеви лъчи. Лек ветрец, гали кожата ти, а тревата гъделичка стъпалата ти.
Заслушай се. Чуваш ли това? Птица или може би някоя пчела бръмчи във въздуха.
Усети земята под себе си, която е стабилна и здрава.
А сега си представи цялата планета с нейните безкрайни океани, необятни планини и гори, богатството от растения и животни, всичко това, събрано в една вселена, твоята вселена.
Отвори очи.
Да!
Ти го направи ти.
Същият ти, който седеше преди малко и нямаше търпение да прави нещо друго.
Ти току-що създаде една вселена.
Защото ти всъщност си цяла една вселена.
И може би отговори на въпроса: „Полезно ли беше, че бях тук и сега? Това беше ли ми нужно или пък не?“
Една сентенция гласи: „Бетовен казва какво е да си Бетовен. Моцарт казва какво е да си човек. А Бах – какво е да бъдеш вселена? “
Благодаря, ти!
© Николай Калъчев, студент „Публични информационни системи“, катедра БИНКП, Философски факултет, Софийски университет
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането и позоваването на Онлайн справочника по реторика и автора е задължително.