Изявление на Джасинда Ардерн, министър-председател на Нова Зеландия пред парламента по повод терористичния акт в Крайстчърч
Господин председател, Al-Salaam Alaikum!
Да има мир за вас! Да има мир за всички нас!
От днес, 15 март ще бъде завинаги гравиран в паметта на всички ни. В тих петъчен следобед, мъж си позволи да нахлуе в място за мирни молитви и да отнеме живота на 50 души. Този петъчен следобед се превърна в най-черния ден за нас. Но за семействата той е повече от това. Това беше ден, в който простичкият акт на молитва, част от техните мюсюлмански ритуали, доведе до загубата на техните най-скъпи хора. Тези хора бяха братя, дъщери, бащи и деца. Те са новозеландци. Те са част от нас. И защото те са част от нас, ние, като нация, скърбим с тях. Ние изпитваме огромно задължение да се погрижим за тях и ние, господин председател, имаме толкова много, което чувстваме, че трябва да кажем и направим.
Една от ролите, които никога не съм очаквала и винаги съм се надявала да не се налага да изпълня, е да изразявам страданието на цяла нация. Сега е моментът да осигурим възстановяването на всички засегнати и сигурността на всички. И в тази си роля бих желала да говоря директно на семействата: Ние не можем да изпитаме изцяло болката ви, но можем да вървим заедно с вас във всеки етап. Можем. Можем да ви дадем обич и грижа, и всичко, което прави нас това, което сме. Сърцата ни са натежали, но духът ни е здрав.
(…)
За много от нас първият знак за извършения атентат е образът на линейките и екипите, които транспортират жертви до болницата на Крайстчърч. Към първите отзовали се – екипите на бърза помощ и здравните служители, които оказваха помощ и които продължават да се грижат за пострадалите, моля ви, приемете сърдечните благодарности на всички нас. От първо лице видях вашата грижа и професионализъм в условията на необикновени предизвикателства. Гордеем се с Вашата работа и сме Ви безкрайно благодарни.
(…)
Знам, че правилно се задават въпроси как нещо такова би могло да се случи тук – на място, което се гордее колко е отворено, мирно и многообразно. И има гняв, че се случи точно тук. Има много въпроси, които се нуждаят от отговор и ви уверявам, че ще го получат.
(…)
Има един мъж в центъра на този терористичен акт срещу мюсюлманското общество в Нова Зеландия. 28-годишен австралийски гражданин. Той ще се изправи срещу пълната сила на законът в Нова Зеландия. Семействата на загиналите ще получат справедливост. В своя акт той търсеше много неща, едно от тях е известност. И това е причината, поради която вие никога няма да ме чуете да изричам неговото име. Той е терорист. Той е престъпник. Той е екстремист. Но когато говоря аз, той ще бъде безименен. Призовавам и Вас, споменавайте имената на тези, които изгубихме, не на този, който ни ги отне. Той може и да търсеше известност, но ние в Нова Зеландия няма да му дадем нищо. Дори името му.
Господин председател, ние ще разгледаме и ролята на социалните медии за този акт, включително и действията, които бихме могли да предприемем на интернационално ниво заедно с нашите партньори. Без съмнение е, че езикът на омразата съществува от векове, но в своята форма, организация и технология, той е нов. Не можем просто да отстъпим и да приемем факта, че тези платформи съществуват и всичко, споделено в тях не е отговорност на мястото, в което са публикувани. Те са издатели, не просто пощальони. Не може да съществува нещо като печалба без отговорност. Това разбира се не отменя нашето задължение като нация да се борим с расизма, насилието и екстремизма. Нямам всички отговори сега, но ние всички заедно трябва да ги съберем. Ние трябва да действаме.
Безкрайно благодарни сме за съчувствието и подкрепата, които получаваме от приятелите си от цял свят. И сме благодарни на световното мюсюлманско общество, които стоят зад нас и зад които стоим ние.
(…)
Вървейки към заключение знам, че има много истории, с които ще запомним 15 март. Тази, която аз искам да разкажа е историята на Хати Мохамед Даоуд Наби. Той е 71-годишният мъж, който отваря вратата на джамията Ал-Нур и изрича думите: „Здравей, братко, добре дошъл!“ . Последните му думи. Разбира се, той нямаше идея за омразата, която стои зад вратата, но приветсвтието му ни показва толкова много – а именно, че той е служител на вярата и приветства всичките й членове с отвореност и грижа.
Много пъти казах, господин председател, че ние сме държава с 200 етноса и 160 езика. Ние отваряме вратите си на другите и казваме „Добре дошли!“. Единственото нещо, което трябва да се промени след 15 март е тази врата да остане затворена за всеки, който насажда омраза и страх. Човекът извършил този акт не е израснал тук и не е открил своята идеология тук, защото тези ценности не живеят в страната ни. Знам, че като нация искаме да предложим всеки възможен комфорт на своето мюсюлманско общество в тези тъмни времена. И го правим – цветята пред джамиите в страната и спонтанната песен пред портите им говорят за любов и състрадание. Но ние искаме да направим повече. Искаме всеки член на нашето общество да се чувства защитен. Сигурността означава свобода от страха от насилие. Но също така означава липса на страх от форми на расизъм и омраза, които карат насилието да цъфти. Всеки един от нас има силата да промени това.
Господин председател, в петък ще се навърши седмица от атентата. Членове на мюсюлманското ни общество ще се съберат за поклонение. Нека съпреживеем мъката им. Нека ги подкрепим докато се събират отново за поклонение. Ние сме едно. Те са нас. Tatau tatau, Al salam Alaikum, Weh Rahmat Allah, Weh Barakaatuh.
Варианта на речта е публикувана в сайта https://www.abc.net.au/news/2019-03-19/christchurch-shootings-jacinda-ardern-house-speech-shooter-name/10917030 .
© Превод: Габриела Михайлова, II курс Връзки с обществеността, ФЖМК, Софийски университет. Текстът е четен в часовете по „Публична реч“, водени от. Мавродиева.
Цитирането и позоваването на преводача и Онлайн справочника е задължително.