Колон и изоколон
Колон (от гр.: член; съставна част) – в прозаичната реч колон е интонационна единица, която представлява отрязъка между две паузи в дадено изречение.
В античната литература под „колон“ се разбира група от паузи, обединени около основния акцент на текста/изречението; в зависимост от броя на паузите различаваме диподия (2 паузи), триподия (3 паузи) и тетраподия (4 паузи).
В някои случаи значението на колон съвпада със значението на синтагма (единица на синтагматиката; представлява съвкупност от няколко думи, обединени на принципа на семантико-граматико-фонетична съчетаемост). Във фонетиката синтагмата означава относително завършения по смисъл речеви отрязък, границата на който се определя само с прозаически средства. Във философията на езика синтагмата може да приема ролята на основна семантична единица, т.е тя е основна единица на значението и може да бъде прехвърляна в различни контексти, където да произведе различни семантични и прагматични стойности.
Изоколон – реторична фигура, при която между съпоставими части от изречението съществува абсолютен паралелизъм, т.е налице е синтактичен паралелизъм между две или повече съседни изречения.
Пример: „Внимает он привычным ухом свист.
Марает он единым духом лист“
Източници:
www.worldhelp.ru, www.dic.academic.ru, www.bg.wikipedia.org
Бонита Морис Талви, специалност „Връзки с обществеността“, ФЖМК, учебна дисциплина „Публична реч“.
Материалът се публикува със съгласието на студента.
Цитирането и позоваването на автора и на Онлайн справочника е задължително.