Cyberstalking и cyberbullying
Cyberstalking и cyberbullying са термини, свързани с онлайн комуникацията.
Двата термина са силно свързани и често се преплитат, като дефиницията им не ги отграничава силно един от друг. Ето защо те се разглеждат в отношение един към друг, което да ги съпостави, а в случай че е необходимо, и да ги разграничи. На английски те отговарят, съответно, на cyberstalking и cyberbullying. В някои случаи разграничението е единствено по отношение на възрастта на жертвата, а съответно и на агресора, респективно агресорите. Традиционно когато се говори за bullying, съответно и за cyberbullying, се има предвид малтретиране в училищна среда. Другият термин е stalking, недефиниращ възрастта или средата и невключващ експлицитно или имплицитно в себе си такава конотация.
Онлайн малтретирането се дефинира като репетитивно враждебно отношение, целящо да причини емоционални щети, опосредено чрез методи за онлайн комуникация. По отношение на схемата му на съотнасяне между извършители и жертва, то прилича на традиционното малтретиране и може да е причинено както от един човек, така и от група хора. Същото се отнася и до жертвите му – това би могъл да бъде както отделен индивид, така и група, изолирана по някакъв признак от друга, традиционно по-голяма социална общност. Най-често става въпрос за изолирането на един индивид от страна на група, било под формата на умишлено и натрапено изключване, например от Фейсбук група или форум, било под формата на създаване на групи, страници, теми във форуми, целящи да навредят на жертвата. В зависимост от организираността си, групата-агресор би могла да координира атаките си между отделните й членове (например заливане на пощата на жертвата с куп писма от различни хора, като за целта биха могли да бъдат създавани и плеяда от псевдоними и идентичности) или да ги извършва хаотично.
Характерна за онлайн сплашването е, разбира се, използването на интернет, поради което обхватът му може да бъде изключително обширен. Това може да се простира на практика до всички социални и комуникационни сайтове и програми, които жертвата използва: мейли, програми за изпращане на текстови съобщения и файлове от рода на скайп (yahoo messenger, msn, и подобни), социални мрежи. Ппоради популярността си, на първо място е Фейсбук. Това биха могли да бъдат и по-малко популярни мрежи, като например mySpace, а също и локални такива), чат руумове, форуми и пр. Ето защо в зависимост от обхвата на атаката, жертвата може и да няма никакво т.нар. „защитено пространство“, каквото почти винаги тя има при сплашването при традиционната комуникация. Дори собствената стая вече не е безусловно сигурна, напротив – именно в стаята си, където е персоналният й компютър, жертвата най-често бива конструирана като жертва. Това допринася за развитието на две паралелни противоречиви усещания – „всички ме гледат, не мога да се скрия никъде“, но също и „никой не ме разбира, никой не е на моя страна“.
Специфично при онлайн сплашването и малтретирането е потенциалната анонимност на насилника (например чрез създаване на имейл акаунти с недействителни имена). Говори се за потенциалното създаване на множество разроени идентичности, които биха могли да бъдат генерирани от по-малко на брой хора без никакви или почти никакви пречки. Това би могло да е причина жертвата да се чувства още по-силно обградена, „притисната в ъгъла“. Възможно е също така създаването на идентичности, персонифициращи самата жертва, мимикриращи нейното поведение по начин, който да е допълнително ощетяващ я. Особено имайки предвид, че това означава потенциално пълна загуба на контрол над ситуацията от нейна страна, т.е. бива й отнет дори собственият глас. Възможността за супервизия от страна на модератори на съответните сайтове често е минимална, особено когато се отнася до лични съобщения, тъй като те са видими единствено за изпращача и получателя. Дори при желанието на създателите на даден сайт да сведат до минимум подобни прояви, това често е невъзможно.
Нерядко онлайн сплашването е свързано със събитие или поредица от събития, случили се (или случващи се и към дадения момент) в директното обкръжение на жертвата и агресора, което често е едно и също. Например едно и също училище или квартал, т.е. възможно е малтретирането в традиционното общуване да се пренесе и онлайн, с цел да бъде причинена допълнителна вреда.
Онлайн преследването (както и традиционното преследване) обикновено не е ограничено до намирането на възможно най-много информация за жертвата. Това често обхваща в себе си и използването на тази информация по начин, който би могъл да бъде или злепоставящ, или емоционално ощетяващ я. Обикновено обаче преследването е с по-ниска степен на публичност от малтретирането. Тоест по-рядко има „публика“, а също така и по-рядко става въпрос за група-агресор – най-често имаме отношение между двама души. Преследването засяга по-скоро нежелано навлизане в личното пространство, в жизнения свят по начин, който причинява щети на жертвата (разбира се, за да има ясни граници, необходимо е тя да е задала такива). Събирането на информация е от различни източници с цел капанът да е по-плътен и стягащ. Също както при онлайн малтретирането, преследването може да се извършва през множество различни профили (например във Фейсбук) или мейл акаунти. Анонимността в случай, че е желана, е почти гарантирана – обратното проследяване по следи от рода на IP адрес и специфични за компютъра данни най-често е извън компетенциите на повечето хора. Тоест малко вероятно е жертвата да е способна да разкрие идентичността на преследвача си, освен по външни за онлайн общуването догадки (например специфични факти, които той знае, изказ, характер на интереса и пр.).
Специфично за онлайн преследването, особено в рамките на последните няколко години, е, че то може да се извършва изцяло на базата на информация, която самата жертва предоставя за себе си доброволно. Човекът няма съзнанието, че тази информация може да бъде използвана в неин ущърб по-късно. Такива са онлайн галерии, профили на различни сайтове (било социални мрежи, било просто потребителски сайтове), публикации във форуми са най-често достъпни с години. Могат също да бъдат и изключително лесно намерени, в случай например, че жертвата използва един и същ мейл-адрес при регистрацията си на различни сайтове. В някои случаи качената от жертвата на по-ранен етап лична информация може да бъде почти невъзможна за сваляне, което да допринесе за усложняването на ситуацията и за невъзможност за измъкване от преследването. За разлика от малтретирането, тук може да става въпрос по-скоро за индиректно присъствие чрез събиране на информация от различни източници, тъй да се каже „шпиониране“, което чак на по-късен етап да се разгърне в посока сплашване.
И двете практики – cyberstalking и cyberbullying – често са възприемани като травматични и шокиращи. Поради спецификите на интернет средата са трудно проследими, поради което и реакцията към тях трудно може да бъде адекватна и своевременна. Тенденцията е постепенно те да се обхванат законово, а също и да се повиши чувствителността към тях.
© Милена Александрова