Мотивираща реч от Ваня Петкова

by admin on 25.03.2015

Мотивираща реч от Ваня Петкова

Реторична ситуация – хипотетична: Речта е предвидена за хора, които участват в National Novel Writing Month (NaNoWriMo.org). Идеята на инициативата е всеки от участниците да напише 50 хиляди думи, равняващи се на около 150 страници, в рамките на месец ноември. Организацията е изградила общност, целяща да мотивира хората да завършат книгите, които пишат.

Речта:
Случвало ли ви се, да четете книга и да си мислите „И аз бих могъл да напиша една“. Вижда ви се лесно. Само трябва да напишете някакви думи в смислен ред, а вие като че ли знаете доста думи и през повечето време ги използвате на място. После заставате пред белия лист и ги забравяте всичките. Оказва се, че май не е толкова лесно, колкото си мислехте.
Истината е, че не всеки, който иска да е писател, някога ще стане такъв. Някои хора просто нямат нищо за казване. Харесва да мислят за себе си като за творци. Разказват на всичките си приятели как щели да напишат книга, колко много идеи имат, колко са талантливи. Но никога не отиват много по-далеч от това. Може би някои от тях стигат до първа, може би дори пета глава, но никога не завършват книгата си.
Писателите са обикновени хора. Те не са специални. Нямат магически способности. Някои ще кажат, че те имат талант и им е лесно да пишат. Не е така. Талантът е само малка част от процеса.
Единствената разлика между писателите и хората, които никога не завършват книгите си, е, че писателите не се отказват. Те пишат всеки ден. Пишат, когато нямат време. Пишат, когато нямат вдъхновение. Пишат, когато си мислят, че се справят ужасно. Преди всичко, пишат за себе си. Защото нямат избор, защото имат история, която искат да разкажат и тя не ги оставя на мира. Защото само те могат да я разкажат.
Може би на някои от тях ще им отнеме десет години да стигнат до последната страница на книгата си. Това няма значение. Важно е само, че са упорствали, преборили са се със съмненията и страховете си, и не са се отказали.
Трябва да си зададете въпроса „Искам ли да бъда писател?“ и ако отговорът е „да“, трябва да разберете, че това може да стане само ако не се отказвате. Това е единственият съвет, единствената „техника“, която работи безотказно за всички. Не се отказвайте. Пишете.
Да пишеш не е лесно. През повечето време дори не е забавно. Всеки, който е опитал, най-вероятно би ви казал, че да пишеш в форма на самоизтезание и „защо по дяволите хората казват, че им е приятно?“ Писането си е работа като всяка друга, с тази разлика, че никой не избира да бъде писател. Това е нещо, което просто си.
И, да, трудно е. Понякога ти се струва, че написаното от теб е боклук или си нямаш и понятие какво ще се случи по-нататък в историята. И въпреки това продължаваш, защото това е единственият начин. И няма нищо по-удовлетворяващо от това да държиш в ръцете си завършената си книга, да знаеш, че най-после си разказал историята, която толкова дълго не ти е давала спокойствие.
Ако наистина искате да сте писатели, известен ми е само един начин – с много труд и постоянство. Не се притеснявайте, че не знаете точно какво ще се случи в книгата ви. В началото никой не знае. Пишете сякаш никой няма да прочете книгата ви, пишете за себе си. Не слушайте, когато ви казват, че няма да се справите. Това зависи само от вас. Не се отказвайте.

©Ваня Петкова – автор на текста на речта и участник в симулативна игра “Произнасяне на реч” в часовете по „Публична реч” при проф. Иванка Мавродиева. Ваня Петкова е студент от специалност „Връзки с обществеността”, ФЖМК, Софийски университет
Позоваването на автора и Онлайн справочника е задължително.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: