Мотивиращата реч е свързана с представяне на ценности, идеали, социално значими теми. Произнася се от млад човек пред хетерогенна аудитория.
Каква е разликата между предоставената информация посредством аргументация и изложение на факти и тази, построена на основата на гръмки викове с апокалиптичен привкус? Като основно съдържание – понякога такава не присъства. Емоционалното възприятие обаче мигновено реагира не толкова на онова, което се представя като обикновено послание, а на начина, по който то достига до там. Ето там настъпва моментът, в който полемиките се наместват неминуемо между редовете на всевъзможните социални мрежи, които се превръщат в трибуна за „свободно изразяване на мнение, което трябва да бъде също толкова свободно чуто и уважено“
Свободата е понятие, което във всички свои измерения е натоварено с положителна конотация, защото само по себе си посочва правото на избор – това, което се полага на всеки. Притежавайки тази свобода човекът се чувства по- силен пред определен социум, който също е възпитан да уважава чуждото и да толерира тези величини, които не са в разрез с обществените порядки. Ако приемем, че обществото, от което сме част има функцията да еволюира, да се развива и да се стреми към прогрес, то можем да приемем, че възприятията на хората се променят, разчупват, прераждат, дори. Моралните устои често биват променени, някои могат да се определят като прогресирали, други се връщат назад. С този процес започват да се появяват и многото въпроси. Коя е свободата? Кой ми я взима? Как да си я върна обратно?
Третият въпрос се оказва ключов. Когато ни вземат нещо – впрягаме цялата си енергия да помислим как да бъде наше отново, защото по презумпция ни принадлежи. Така смятаме ние, но вероятно не и онзи, който е посегнал към нашето притежание. Що се отнася до социалната ангажираност и съкровената позиция по въпросите, които ни засягат, социалните мрежи влизат в ролята на трибуна. Никой не може да хвърли камък по нас, макар и преносното значение на това действие да бъде не по-малко болезнено. Да си върнем онова, което намираме за отнето, помага именно медийното огнище.
Когато обаче вече има някакъв проблем, чийто пламъци раздират структурата на обществото, то свободата има нужда от нова дефиниция. Да не е онази свобода, която крои пъклени планове, насочени към врага, да не е онази свобода, която приканва да изгорим несъгласния, да не е и свободата, която проповядва паника. Нека не е свободата, която казва, че правата на жените са потъпкани и най-сетне има нужда от революция, изразена в направата на видеоклип от сглобени провокативни кадри и прости изречения, нека не е свободата да обвиняваме онези, които ядат месо, летят със самолет и ползват коли.
Проблемът подлежи на решение, решението се взема на основата на аргументация, аргументацията е следствие на рационалност. Именно рационалността е това, което никога не взема превес в разгара на словесната битка. А пък емоционалното възприятие не е отражение на онова, което наистина разделя обществото. Подходите, които съдържат агресия, незабавно предизвикване на паника, яростно посочване на врага с пръст, обвинение към обществото, собственото виктимизиране и пораждането на чувство за вина и съжаление у околните несъмнено имат ефект. Експлозивен, скандален, шокиращ. Такъв, който е в състояние да повиши нечий рейтинг, но не и да даде отговор на въпросите, които пораждат проблемите.
Проблем с глобалното затопляне има. Проблем с чистотата на въздуха има. Проблеми със социалния натиск има. Проблем с решението на проблеми – има. Проблеми с отражението и разглеждането на същите тези проблеми – също.
Либерално настроеният жадува за свобода, търси я, сънува я и е готов да премаже всичко, за да я получи. И това е парадоксално с оглед на дефинираната толерантност, за която се бори.
Свободата трябва да я търсим, да я изискаме, ако се налага. Без агресия, без паника, без да обвиняваме обществото в неговата цялост, че не ни разбира, с план в ръка, маркер, ресурси, екип .. и действие. Елегантно, но уверено, с мисъл, но не с ирония, със застъпена позиция, но не с оръжие. Все пак – be a lady, they said.
Михаела Владимирова, специалност „Връзки с обществеността“, ФЖМК, Софийски университет. Речта е подготвена в часовете по „Публична реч“, водени от проф. дн Иванка Мавродиева
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането и позоваването на автора и на Онлайн справочника по реторика и задължително.