Превод на реч на Емануел Макрон
Речта е произнесена от френския президент Емануел Макрон по време на национална церемония за почит към Самуел Пати в Сорбоната на 21.10.2020 г.
Дами и господа,
Тази вечер няма да говоря срещу радикалния ислямизъм, който води до тероризъм.
Думите – разбрах ги. Злото – назовах го.
Действията са предприети и ще изведем делото до край.
Тази вечер няма да говоря за шествието на терористите, за техните съучастници и за всички страхливци, които са направили възможно това нападение.
Тази вечер няма да говоря за тези, които са дали името му на варварите. Те не заслужават това. Те вече нямат имена.
Тази вечер няма да говоря за единството, което е от съществена важност и потребността от което усещат всички французи.
Тази вечер искам да говоря за синовете ви.
Тази вечер искам да говоря за братята ви, за чичовците ви, за бащите ви, за онези, които сте обичали.
Тази вечер искам да говоря за вашия колега, за вашия учител, който падна, защото беше избрал да преподава. Той беше убит, защото беше решил да научи своите ученици как да бъдат граждани. Моят призив е: „Знайте своите задълженията, за да ги изпълнявате. Знайте какви са свободите ви, за да ги упражнявате.“
Тази вечер искам да поговоря с вас за Самуел Пати.
Самуел Пати обичаше книгите и знанието повече от всичко. Апартаментът му беше библиотека. А най-ценните му подаръци са книгите. Той обичаше да подарява книги, както на своите ученици, така и на роднините си. Той имаше страст към знанието и усет за свободата. Той изучаваше история в Лион и виждаше своето бъдеще като изследовател. Той беше поел по пътя, който вие вече сте проследили и знаете. Този път се знае от всички вас, от неговите родители, от учителите и от директора на училището в Мулен, както обича да го определя като „образователен изследовател“.
Няма по-добро място от Сорбоната за тази церемония. Това е място за получаване на универсални знания и това е така в продължение на повече от осем века. Сорбоната е храм на хуманизма и той заслужава нацията да му отдаде голяма почит.
Самуел Пати страстно обичаше да преподава. Той направи точно това в няколко колежи и гимназии, включително този на Conflans-Saint-Honorine. Всички ние сме запазили в сърцата си, в мислите си със спомена за учител, който промени хода на живота ни. Вие помните учителя, който ни научи да четем, да броим, да си вярваме. Самуел Пати е учител, който не само ни даде знания, но и ни показа пътя чрез книгата, чрез визията, чрез загрижеността си.
Самуел Пати беше един от онези учители, които няма да бъдат забравени. Той е един от тези ентусиасти, които са способни да стоят будни по цели нощи, изучавайки историята на религиите. Той се стремеше да разбере по-добре своите ученици и техните вярвания. […]
Самюел Пати въплъщава учителя, за когото Жорес (JAURÈS) мечтаеше, така както е казано в току-що прочетеното писмо до учителите: „Твърдост, обединена с нежност.“ Самюел Пати показа величието на мисълта. Той ни учеше на уважение. Той показа какво е цивилизация. Той е този, който си постави целта: „Създавай, формирай, възпитавай републиканци“.
И така, думите на Фердинанд Бюисон се връщат при нас, сякаш отразяват и нашите мисли: „За да се обучи републиканец, пише той, трябва да вземете човешкото същество, колкото и малко и смирено да е [...] и да му дадете идеята, да го научите да мисли, че не е длъжен нито на вяра, нито на подчинение на никого; че той трябва да търси истината, а не да я получава в готов вид от майстор, режисьор, лидер, от който и да е.“
„Да обучава републиканци.“ Това беше битката на Самюъл Пати.
Тази задача днес може да изглежда обезсърчаваща, особено там, където насилието, сплашването и оставката понякога имат предимство. Тази задача е по-важна и по-актуална от всякога. Тук, във Франция, ние обичаме нашата нация, нейната география, нейните пейзажи и нейната история, нейната култура и нейните метаморфози, нейния дух и нейното сърце. И ние искаме да научим на това всички наши деца.
[…]
Във всяко училище, във всеки колеж, във всяка гимназия ще върнем на учителите силата и правото да създават и да възпитават републиканци. Ще върнем на учителите мястото и авторитета, които им се полагат. Ще ги обучаваме, ще ги подкрепяме, ще ги защитаваме, колкото е необходимо. В училище и извън него, натискът, злоупотребата с невежество и подчинението, нямат място при нас. […]
И така, защо Самуил беше убит? Защо ? В петък вечер първоначално вярвах, че това е резултат на произволна лудост. Мислех, че това е абсурден произвол, ето още една жертва на тероризма. В края на краищата Самуил не беше основната цел на ислямистите. Той само преподаваше. Той не беше враг на религията, която те използваха. Той беше чел Корана. Самуил уважаваше своите ученици, независимо от техните вярвания. Той се интересуваше от мюсюлманската цивилизация.
Не, точно обратното, Самуел Пати беше убит именно заради всичко това. Тъй като той въплъщаваше републиката, която се преражда всеки ден в класните стаи. Той въплъщаваше свободата, която се предава в училище и която се увековечава.
Самуел Пати беше убит, защото ислямистите искат нашето бъдеще и защото те знаят, че с невидими герои като него никога няма да го имат. Ислямистите отделят „верните/вярващите в исляма“ от неверниците.
Самуел Пати познаваше само граждани. Терористите се хранят с невежество. Те възпитават омраза към другия. А той вярваше в знанието. Той искаше да види лицата им, за да открие богатството на другостта.
Самуел Пати беше жертва на фаталната конспирация, на глупост, на лъжи, на омраза към другия, на омраза към това, което дълбоко екзистенциално сме ние.
Самюел Пати в петък стана лицето на републиката, на нашето желание да разбием терористите, да живеем като общност от свободни граждани в нашата страна. Да имаме решителността да разберем, да учим, да продължим, да преподаваме. Да бъдем свободни, защото ще продължим, учителю.
Ние ще защитим свободата, за която сте преподавали на студентите толкова добре. Ние ще държим секуларизма високо. Няма да се откажем от карикатури и рисунки, дори ако другите отстъпят. Ще предлагаме големи възможности, които Републиката дължи на цялата си младеж, без никаква дискриминация.
Ще продължим, учителю. С всички учители и преподаватели във Франция ще преподаваме история, ще представяме нейната слава и нейните превратности. Ще представяме литературата, музиката и всички произведения на духа. Ще участваме с всички сили дебата, ще представяме разумни аргументи и ще отстояваме нашите убеждения – етично и учтиво. Ще обичаме науката и нейните противоречия. Подобно на вас, ние ще възпитаваме толерантност. Подобно на вас, ние ще се стремим да се разбираме и да осмисляме какво бихме искали да променим в нас самите. Ще се научим да използваме хумора, но и да спазваме дистанция. Ще припомним, че нашите свободи ще останат и ще пребъдат само след като настъпи краят на омразата и на насилието, само когато имаме уважение към другите.
Ще продължим, учителю. И през целия си живот стотиците млади хора, които сте обучавали, ще използват това критично мислене, на което сте ги научили. Може би някои от тях на свой ред ще станат учители и преподаватели. Така те ще обучават млади граждани. На свой ред те ще обичат Републиката. Те ще изградят нашата нация, нашите ценности, нашата Европа и в бъдеще. Това ще са следващи времена и епохи, но младите граждани няма да спрат.
Да, ще продължим тази борба за свобода. Това е борба, на която вие ще сте лицето. Защото дължим това на вас. Защото дължим това и на себе си. Защото във Франция, учителю, Просвещението никога няма за изгасне.
Да живее Републиката!
Да живее Франция!
© Васил Василев, специалност „Европеистика“, Софийски университет. Преводът е част от работа по предмета „Презентационни и комуникационни умения“, воден от проф. Мавродиева
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането и позоваването на преводача и на Онлайн справочника по реторика е задължително.