Реторични фигури на мисълта – Исидор – “Etymologies” 1983
Фигури на мисълта:
Коенозис (κοινώνωσις) – названието, което се дава на споделянето на плановете с журито или с опонентите, напр.: „Търся Вашия съвет, господа от журито, или Вашия, мой достойни опоненти, за това какво би трябвало да съм направили или какво Вие бихте направили?”. – p. 88.
Парадоксон (παράδοξον) – използва се, когато казваме, че нещо ненадейно се е случило като Цицерон в защитата на Флакус: „Въпреки че трябва да изтръбя хвалбите на клиента ми, аз моля за неговото оправдание”. – p. 88.
Епитроп (έπιτροή) – фигура, която се използва, когато признаваме правото на съдебните заседатели или на опонента ни да достигнат до собствено заключение, напр. Калвус в неговото пророчество: „Избърши зачервяването от своето лице и кажи, че си по-достоен от Като, за да бъдеш претор”. – p. 90.
Парезия (πρρησία)- това е стил в речта пълен с искреност и доверие в себе си като напр. в думите: „Не съм убил Спурис Мелид”. Цицерон го е използвал рядко и винаги го е обяснявал преди това. – p. 90.
Метатеза (μετάθεσις) – това е фигура, с която изпращаме заседателното жури напред или назад в миналото, като например: „Извикай, за да си представиш картината на бедното състояние, взето насила, и си представи, че можеш да видиш огънят, клането, плячкосването, ограбването, обидите срещу телата на нашите деца, нашите жени, взети за заложници, нашите стари мъже – убити”. – p. 92.
Апозиопезис (άποσιώπησις) – замълчаване, което се прави тогава, когато изглежда, че искаме да кажем нещо: „Което аз…, но по-добре да разположа бурните вълни”. - p. 92.
Епаналепсис (έπανάληψις) – отклонение: „Страстта от говоренето и сериозността на обстоятелствата ме отведоха малко по-далеч, отколкото исках, но аз се върнах на случая”. – p. 92.
Анамнеза (άναμνησις) – припомнянето на нещо, което е забравено- p. 92.
Апаетезис (άπαίτησις) – фигура, която се използва когато в правилното време искаме да върнем нещо, което вече е било в мислите на съдебните заседатели. – p. 92.
Етиология (αίτιολογία) – фигура, която се използва когато искаме да поставим на разглеждане и даваме причината и обяснението за него.- p. 92.
Характеристика (χαρακτηρισμός) – подробно описание на нечия външност: „По всички начини като Меркури на глас, лице, златна коса и красиви крайници на любовта”.–p. 94.
Атроезмос (άθροισμός) – натрупване на едно място на няколко мисли, стегнато подредени, напр. Цицерон: „Скъпи сънародници! Републиката, животът на Вашите семейства, Вашите вещи, Вашето богатство, Вашите съпруги, Вашите жени…”. – p. 94.
Ирония (είρωνεία) – фигура, която се използва, когато говорителят иска да представи чрез маскиране това, което иска да каже. – p. 94.
Диасирмос (διασυρμός) – фигура, чрез която вербално се омаловажва това, което е велико, и се възвеличава тривиалното. – p. 94.
Ефон (έφ̀̀δ) – използва се тогава, когато се използват едни и същи мисли, като напр.: „Кого пощади? На чие приятелство остана верен? На кой здравомислещ човек не е бил враг? Кога не е бил ангажиран с преследване, обида или не е предавал някого?”. – p. 94.
Епангелия (έραγγελία) – обещание, чрез което се печели вниманието на съдебните заседатели като се гарантира, че ще се каже нещо голямо или малко. – p. 94.
Просопопея (προσωποποιία) – фигура, която се използва, за да се създаде характеристика и диалог с неодушевени предмети, както например Цицерон: „Ако моята страна трябваше да говори, моята страна, която е много по-скъпа за мен дори от самия живот…”. – p. 96.
Паратезис (παράθεσις) – фигура, чрез която нещо се оставя в съзнанието на журито недовършено с претекста, че ще бъде изяснено, когато му дойде времето, но това не се случва. – p. 96.
Пеузис (πευ̃σις) – фигура, при която задаваме сами въпрос и след това отговаряме. – p. 96.
Синерутезис (συνερώτησις)- отлага се нещо, за да попитаме дали може да ни бъде позволено да дискутираме някой друг въпрос. – p. 96.
© Христина Савова – студент 4 курс, Философия, ФФ, СУ „Св. Климент Охридски”.
Публикуването и със съгласието на студента.
Позоваването и цитирането на автора на тази публикация и на Онлайн справочника по реторика е задължително.