Реторични фигури на речта – Исидор – “Etymologies” 1983

by admin on 04.05.2013

Реторични фигури на речта – Исидор – “Etymologies” 1983

 Фигури на речта:

 Анадиплозис (άναδιπλωσις) – повтаряне на думи: „Той дори живее, живее и дори идва в Сената”. – p. 76.

 Климакс (κλĩμαξ) – бримка, където краят на предишното изречение е начало на следващото и така до края като например в думите на Африканус: „От невинността се ражда достойнството, от достойнството- чест, от честта- власт, от властта- свобода”. Тази фигура може да бъде постигната и чрез цели фрази подобно на думите на Гракхус: „Твоето детство е било опозоряване на твоята младост, твоята младост е била позор за твоите стари години, твоите стари години са упрек към републиката”. – p. 76.

 Антитетичност (άντίθετα; contrapositia)- противопоставяне, което ако се използва внимателно добавя красота на израза и служи като най-атрактивен орнамент на стила, напр. думите на Цицерон: „От едната страна воюва приличие, а от другата- разпуснатост, от едната страна целомъдрие, а от другата- хулиганство…”. – p. 78.

Синонимия (συωνυμία) – случва се, когато в един контекст използваме няколко думи, за да обозначим същите неща, както Цицерон казва: „Правиш нищо, не постигаш нищо, мислиш за нищо”. p. 78.

 Епанодос (έπάνοδος; redressio)- връщане: „Достойнството на лидерите беше почти равно; не равно, може би беше това на техните последователи”. p. 80.

 Антаподозис (άνταπόδοσις) – средата отговаря на началото и края, напр: „Порицавам сега вашето дело, сенатори, не моето- и то е много добро дело. Да, както казах не моето, а Вашето”. p. 80.

 Парадиастол (παραδιαστολη΄) – използва се, когато правим вербални дистинкции: „Когато наричаш себе си мъдър вместо хитър, смел вместо прибързан, внимателен вместо стиснат”. – p. 80.

Антанаклазис (άντανάκλασικ) – фигура, в която се използва една и съща дума, за да изрази различни значения. – p. 80.

 Антиметабол (άητιμεταβογή) – фигура, в която обръщането на думите предизвиква противоположен ефект: „Не живея, за да ям, но ям, за да живея”; „Ако Антони е консул, Брут е врагът. Ако Брут е спасителят на републиката, Антони е врагът”. – p. 80.

 Екзохе – „Кой ги извика? Апиус. Кой ги изведе напред? Апиус.” – p. 82.

 © Христина Савова – студент 4 курс, Философия, ФФ, СУ „Св. Климент Охридски”.

Публикуването и със съгласието на студента.

Позоваването и цитирането на автора на тази публикация и на Онлайн справочника по реторика е задължително.

 

 

Leave a Comment

Previous post:

Next post: