В защита на интелигенцията – реч на Албер Камю, нобелов лауреат за литература
Бих искал сега да говоря за онова, което винаги е било против приятелството: лъжата и омразата.
Наистина не можем да направим нищо по-добро от това да се освободим от тези две злини. Защото доста време им служихме. Последната и най-продължителна победа на фашизма се дължи до голяма степен на тях. И това остави трайни следи у нас. А можеше ли да бъде по-различно? От години омразата владееше всички. В продължение на четири зими и четири лета и ние бяхме под нейната власт. Хора като мен и като вас, които сутрин галеха главите на децата си в метрото, вечер можеха да се превърнат в жестоки палачи. Служеха на омразата и лъжата. Четири години се измъчваха и убиваха хора, обезлюдяваха се села и градове. Четири години всеки французин заедно с първото си за деня кафе чрез утринния вестник поемаше поредната си порция от страх и омраза. И всичко това се утаяваше в душите ни.
Някои вестници ежедневно ни подтикват към омраза и насилие. Не бива да допускаме критиката да се превръща в клевета. Нашият опонент може би има право и ние трябва да се съобразим с неговите аргументи, дори с най-незначителните.
Какво означава всичко това? Че трябва да защитим интелигенцията. Убеден съм, че проблемът е в това. Преди няколко години, когато националсоциалистите заграбиха властта, Гьоринг възкликна: “Когато ми заговорят за интелигенцията, изваждам пистолета!” Тази философия се разпростря и отвъд границите на Германия. През този период в цяла Европа интелигенцията беше в немилост. Разбира се, вина за това имаха и самите интелектуалци. Навсякъде триумфираха разни недоносени „философии”. После дойде войната, а след нея – катарзисът…
И днес на интелигенцията се гледа с лошо око, което означава, че врагът не е още победен. Опиташ ли се да говориш искрено, без предубеждения и без предварителни постулати, ще те обвинят в хитрост – няма да те разберат и приемат.
Като всички и аз познавам недостатъците на интелектуалците и зная, че в определени ситуации те биха могли да се превърнат в опасни животни, а също и в предатели. Но аз сега си мисля за онези мои събратя, които честно и смело – в продължение на четири години – отстояваха своите права, своето истинско място в обществото. Те направиха твърде много жертви, затова заслужават уважението на всички. Да, ако тази интелигенция случайно изчезне, сигурно ще настъпи нощта на диктатурата. Нека да я защитим и да я уважаваме. И това ще бъде цената на нашето приятелство. Защото приятелството е привилегия на свободните люде, защото няма свобода без уважение и приятелство.
Накрая бих искал да се обърна към вас, младите, студентите. Не съм от онези, които са призвани да проповядват. Ако имах това право, бих препоръчал само едно: да се обичате. И да не отстъпвате от своите принципи. Да не се поддавате на лъжата, коварството и насилието. Когато една нация е свободна, тя е честна и силна. Тогава хората могат да открият истинските неща в живота и да се почувстват най-сетне щастливи.
Текстът на речта е от сайта
http://www.slovo.bg/old/litforum/103/akamu.htm
Анализ на речта на писателя Албер Камю,
произнесена пред студенти от Парижката Сорбона през 1945 г. по повод края на Втората световна война и френската окупация
Реторична/комуникативна ситуация
Речта е на писателя Албер Камю и е произнесена пред студенти от Сорбоната в Париж през 1945 година по повод края на Втората световна война и края на окупацията на Франция. Речта е критична, аналитична, обобщаваща и поучаваща.
Социална/комуникативна роля на оратора
Краят на Втората световна война изисква преосмисляне на начина на живот на много хора. Ролята на оратора, който е преживял голяма част от несгодите и ужасите, характерни за този период, е особено важна. Камю като писател и оратор все пак е запазил статуквото си, той е начетен и интелигентен човек. Камю смята за дълг да сподели опита си, да изясни причините за проблемите и да посочи как те могат да се поправят, за да се избегне тяхното преповтаряне.
Аудитория
Аудиторията е предимно от млади хора, студенти с амбиции и мечти. Ораторът описва през какво е преминал френският народ и изразява загриженост за младото поколение. Камю подчертава ролята на младите като основен фактор за просперитета на френската държава, но и чрез думите си той отправя послание към цялото човечество за по-щастлив и хармоничен живот.
Структура
В речта обръщение липсва. Уводът се ограничава само до предварителното изясняване на проблематиката на речта, а именно противопоставянето между приятелството между хората и пречката на това приятелство, той говори за лъжата и омразата.
Акцентът в основната част е върху това да се изведе на преден план недопустимото държание на хората един към друг в периода, когато Франция е окупирана през Втората световна война. Другият акцент е върху сложните или дори противоречащи си постъпки в поведението на хората, върху това как едновременно един човек е способен през деня да милва главата на детето си с най-добри чувства, а през нощта да е способен да убива сънародници. Вторият проблем е ролята на интелигенцията в ситуацията по време на войната. От една страна, тя е била ограничавана и откъсната, имало е репресии към нея. Тя губи част от авторитета си, но понякога и сама го е разрушавала чрез “недоносени философии” .
Заключението съдържа две обръщения. Едното е към интелигенцията. Ораторът изразява уважение и почит към събратята си, които са отстоявали позицията и авторитета си в обществото, които са се борили, дали са лични жертви за свободата на словото. Ролята на интелигенцията е да се противопоставя на диктатурата и да се бори за нейното защитаване, да се стреми към осигуряване на условия за свобода в обществото. Следващото обръщение е едновременно към младите, но е и общочовешки призив. Младите и студентите са поели щафетата на новото време и ораторът съветва те да имат обич и разбирателство, защото хората са изпитали достатъчно коварство и насилие и е нужна промяна.
Аргументи
Речта е провокирана от реално събитие, познато на цялата аудитория.
Ораторът е потърпевш от войната и статутът му на писател и уважаван човек му придават авторитет и отговорност да сподели разсъжденията си за проблемите след войната и проблемите в интелигенцията. Използва цитати и аргумент от типа „личен опит” и примери от действителността. Няма статистика в аргументацията.
Реторични средства
Анафора, кратки изрази, повторения, контраст, умереност в образите.
Неезикови средства, манипулативни тактики и механизми, интеркултурни особености
Ораторът не обвинява никого, когато визира определени групи от хора или ефекта от това събитие върху тези групи. Той включва себе си като участник и потърпевш, т.е. има механизъм на идентификацията, но и осъзнатост, че е писател и има дълг към френското общество. Камю споделя, че е човек като всички останали, че признава грешките на другите и като свои грешки.
Особености на речта
Речта е кратка, стегната, с ясна идея. Няма излишни възклицания. Ораторът е писател, със свой стил на писане и специфично изразяване. В речта на Камю са отбелязани целта и начините за нейното постигане.
Използвани източници:
Стъпките за анализа са зададени от доц. дн Иванка Мавродиева по време на лекциите по Комуникативни умения в специалност Библиотечно-ифнормационни науки, ФФ и по образеца на анализа на Бойко Ноев – “Aнализ на обръщението на президента на САЩ Джордж Буш към нацията след атентатите от 11 септември 2001 г.” – електронно научно списание Реторика и комуникации, бр. 1. http://rhetoric.bg/
Ползвани са източниците:
http://literaturensviat.com/?p=5098
http://www.slovo.bg/old/litforum/103/akamu.htm
Изготвил: © Калин Даскалов, студент БИН, 1 курс, 1 семестър, фак. №: 40782
Анализът се публикува със съгласието на студента. Позоваването на автора и източниците и задължително.