Реч на Джеф Безос
Като дете прекарах летата си с баба и дядо в ранчото им в Тексас. Помогнах за поправяне на вятърни мелници, ваксиниране на говеда. Имах и други задължения. Гледахме сапунени опери всеки следобед, особено „Дните на живота ни“.
Баба ми и дядо ми членуваха в Каравана клуб, група собственици на ремаркета Airstream, които пътуват заедно из САЩ и Канада. И почти всяко лято ние се присъединявахме към „Караваната“. Бихме захвърлили караваната „Airstream“ до колата на дядо ми, и на разстояние щяхме да тръгваме, на линия с още 300 авантюристи на Airstream. Обичах баба и дядо и се прекланях пред тях. Наистина очаквах с нетърпение тези пътувания. На едно от тези пътувания бях на около 10 години. Търкалях се на голямата пейка в задната част на колата. Дядо ми караше. А баба ми седеше на мястото за пътници. Тя пушеше през всичките тези пътувания, а аз мразех миризмата на цигари. На тази възраст правех сметки и аритметиката ме интересуваше. Бих изчислил газовия ни пробег, за да разбера безполезните статистически данни, например тези за разходите за хранителни стоки. Бях чул за рекламна кампания, свързана с пушенето. Не мога да си спомня подробностите, но в общи линии рекламата казваше, че всяка кутия цигара отнема някакъв брой минути от живота, може би две минути. На всяка цена реших да направя аритметиката за пушенето на баба. Оценявах броя цигари на ден, оценявах кутиите цигари и така нататък. Когато бях доволен, че ще измисля разумен номер, набих глава в предната част на колата, подслушвах баба си и гордо провъзгласих моите изчисления и извода за изпушените цигари и вредата за здравето и живота.
Имам ярък спомен за случилото се. Но не беше това, което очаквах. Очаквах да ме аплодират за умността и аритметичните ми умения. „Джеф, толкова си умен. Вероятно си направил трудни сметки, за да разбереш броя на минутите за една година и да направиш някакво разделение.“
Не стана така. Вместо това баба ми избухна в сълзи. Седях на задната седалка и не знаех какво да правя.
Докато баба ми седеше и плачеше, дядо ми, който караше в тишина, се отби на мястото за почивка на магистралата. Излезе от колата и дойде до мен, отвори ми вратата и изчака да последвам.
Попипах: „Загазих ли?“
Дядо ми беше високо интелигентен, тих човек. Никога не ми беше казвал сурова дума и може би това трябваше да е за първи път? Или може би бе поискал да се върна в колата и да се извиня на баба си. Нямах опит в този начин на общуване с баба и дядо. Не знаех никакъв начин как да установя какви биха могли да бъдат последствията. Спряхме до Караваната.
Дядо ми ме погледна и след малко мълчание, той нежно и спокойно каза:
„Джеф, един ден ще разбереш, че е по-трудно да бъдеш мил отколкото умен“.
Това, за което искам да говоря с вас днес, е разликата между дарове и избори.
Умът е дар, добротата е избор.
Даровете са лесни – все пак се дават.
Изборите могат да бъдат трудни.
Можете да се съблазните с даровете си. Ако обаче не внимавате и ако го направите правилно, вероятно изборът ще е във ваш ущърб. … Сигурен съм, че една от вашите дарби е дарът да имате способен мозък и да сте умен. Уверен съм, че това е така. […]
Ние, хората – каквито сме – ще се удивим. Ще измислим начини за генериране на чиста енергия. Атом по атом ще съберем мънички машини, които ще влязат в клетъчните стени и ще направят ремонт. В близкото бъдеще ще дойде изключителната, но и неизбежна новина, че сме синтезирали живота. През следващите години не само ще го синтезираме, но ще го структурираме и ще има спецификации. Вярвам, че дори ще ни видите да разбираме човешкия мозък. Жул Верн, Марк Твен, Галилео, Нютон всички те са били любопитни и любознателни. Може би те биха искали да бъдат живи в момента. Като цивилизация ще имаме толкова много дарове, точно както вие като индивиди имате толкова много индивидуални дарове, докато седите пред мен. Как ще използвате тези подаръци? И ще се гордеете ли с даровете? Или ще се гордеете от избора си?
Получих идеята да започна Амазон преди 16 години. Попаднах на факта, че използването на Web растеше с 2300 процента годишно. Никога не бях виждал или чувал за нещо, което растеше толкова бързо. А идеята за изграждане на онлайн книжарница с милиони заглавия – нещо, което просто не можеше да съществува във физическия свят – беше много вълнуваща за мен. Тъкмо бях навършил 30 години и бях женен от година. Казах на жена ми Маккензи, че искам да напусна работа и да започна да направя това лудо нещо, което вероятно няма да работи, тъй като повечето стартъпи не го правят. И не бях сигурен какво ще се случи след това.
Маккензи (също завършила в Принстън и седнала тук на втория ред) ми каза, че трябва да се заема.
Като младо момче бях изобретател на гаражи. Бях изобретил автоматична порта … Винаги съм искал да бъда изобретател, а Маккензи искаше да следвам страстта си.
Работех във финансова фирма в Ню Йорк с много други умни хора и имах брилянтен шеф, на когото много се възхищавах. Отидох при шефа си и му казах, че искам да създам компания, която да продава книги в интернет. Той ме заведе на дълга разходка в Сентръл Парк, изслуша ме внимателно и накрая каза: „Това наистина звучи като добра идея. Обаче би било още по-добра идеята за някого, който вече не е имал добра работа“.
Тази логика имаше някакъв смисъл за мен и той ме убеди да мисля за това 48 часа, преди да взема окончателно решение. Погледнато от този ъгъл и в тази светлина, наистина беше труден избор. В крайна сметка реших, че трябва да се пробвам. Не мислех, че ще съжалявам за опита и евентуалния провал. И подозирах, че винаги ще бъда преследван от решението въобще да не опитвам. След много обмисляне поех по пътя, за да следвам страстта си. И се гордея с този избор.
Утре, в буквален смисъл, започва животът ви. Живот, чийто автор сте вие, като започвате от нулата.
Как ще използвате даровете си? Какви избори ще направите?
Ще бъде ли инерцията ваш водач, или ще следвате страстите си? Ще следвате ли догмата, или ще бъдете оригинален? Ще изберете ли лек живот или живот, посветен на служене, или такъв подобен на приключение? Ще увехнете ли под критики или ще следвате присъдите си? Ще блъфирате ли, когато грешите, или ще се извините? Ще пазите ли сърцето си срещу отхвърляне, или ще действате, когато се влюбите? Ще го изиграете ли безопасно или ще бъдете предпазлив? Когато е трудно, ще се откажете ли или ще бъдете безмилостен? Ще бъдете ли циник или ще станете строител? Ще бъдете ли хитър за сметка на другите, или ще бъдете милостив и състрадателен?
Ще си позволя предсказание.
Когато сте на 80 години и в тих момент на размисъл, разказвайки само за себе си най-личната версия на вашата житейска история, разказването, което ще бъде най-компактно и смислено, ще бъде поредицата от избори, които сте направили.
В крайна сметка ние сме нашите избори.
Изградете своята страхотна история.
Благодаря ви и успех!
© Стелизара Борисова, специалност „Европеистика“, Софийски университет; превод в часовете по „Презентационни и комуникационни умения“ при проф. дн И. Мавродиева
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането и позоваването на преводача и на Онлайн справочника по реторика е задължително.