Реч на Ема Уотсън, произнесена в защита на правата на жените в седалището на ООН в Ню Йорк
Бях избрана преди шест месеца. [1]
И колкото повече говорех за феминизма, толкова по-добре осъзнавах, че борбата за правата на жените твърде често се превръща в синоним на ‘мъжемразка’. Ако има нещо, което да знам със сигурност, то е, че това трябва да спре.
По принцип смисълът на понятието „феминизъм“ е следният: „Това е вярата, че мъжете и жените трябва да имат равни права и възможности. Това е теорията за политическо, икономическо и социално равенство на половете.“
Отдавна започнах да поставям под въпрос схващанията на полова основа.
Когато на осем години се почувствах объркана, защото нарекоха само мен „деспотична“, заради желанието ми да режисирам пиесата, която ние, момичетата, трябваше да изиграем пред родителите си, а момчетата не участваха.
Когато бях на 14 години, някои медии започнаха да ме ‘сексуализират’.
Когато бях на 15 години, моите приятелки започнаха да се отказват от спортните си отбори, защото се страхуваха да не изглеждат прекалено мускулести.
Когато бях на 18 години, моите приятели мъже не знаеха как да изразяват чувствата си.
Реших, че съм феминист и това никога не ми е изглеждало като нещо, което създава объркване в мене.
Моите скорошни проучвания обаче ми показаха, че думата феминизъм е станала непопулярна. Жените избират да не се определят като феминистки. Изглежда, че аз съм една от онези жени, чиито изразни средства се възприемат като твърде силни, твърде агресивни, изолиращи и насочени срещу мъжете. Както и че аз не съм непривлекателна.
Защо тази думата феминист е станала толкова неудобна? Аз съм от Великобритания и смятам, че е правилно като жена да получавам същото заплащане като своите колеги мъже.
Мисля, че е правилно да имам възможността да взимам решения за собственото си тяло.
Мисля, че е правилно от мое име и като жена да участвам в политиката и в във вземането на решенията, които ще се отразят на моя живот.
Мисля, че е правилно обществото да ме удостои със същото уважение, с каквото удостоява и мъжете.
Но за съжаление, мога да кажа следното.
Няма нито една страна в целия свят, където всички жени да могат да очакват да получат тези права.
Няма нито една страна в света, за която може да каже, че е постигнала равнопоставеност между половете.
Благодаря ви много!
[1] Няколко месеца преди произнасянето на известната си реч на 20 септември 2014 г. в защита на феминизма, актрисата е избрана за посланик на добра воля на ООН.
Вижте в рубриката „Оратор“ и анализ на речта от Лиана Ангелова.
© Преводът е на Лиана Ангелова, специалност „Връзки с обществеността“, втори курс, ФЖМК, Софийски университет. Работа е част от дейности по „Публична реч“, курсът е воден от проф. И. Мавродиева.
© Онлайн справочник по реторика.
Цитирането и позоваването на автора/преводача и на Онлайн справочника по реторика е задължително.