Реч на Мили Боби Браун в централата на ООН в Ню Йорк на 20 ноември 2019 г.
Реторична и комуникативна ситуация – Мили Боби Браун в централата на ООН в Ню Йорк на 20 ноември 2019 г. (Световният ден на детето)
Благодаря ти, Дейвид, за всичко, което правиш за УНИЦЕФ.
Вие бяхте такова вдъхновение за мен в работата ми като посланик на добра воля на УНИЦЕФ.
През 2016 г., когато бях на 12, участвах в честванията на 70-ата годишнина на УНИЦЕФ тук, в ООН. Никога няма да го забравя.
Сега, три години по-късно, е страхотно да се върнем с Дейвид, за да отбележим друг важен момент – 30-тата годишнина от Конвенцията за правата на детето. В световните столици – в сгради като тази – възрастните говорят за правата на децата. Но днес младите хора не искат да се говори за тях. Те искат да говорят.
Милиони хора отговориха на проучвания на УНИЦЕФ и петиции за това какво означава Конвенцията за правата на детето за тях.
По думите на един млад човек:
„Бъдете активен глас. Не оставяйте нещата да останат незабелязани.”
Затова днес искам да говоря за една тема, която е много лична за мен. Нещо, което толкова често остава незабелязано, но причинява истинско страдание.
Тормозът. Подобно на Дейвид, и аз имах голям късмет в живота си. Не приемам нищо за даденост. Но също така знам какво е да си уязвим. В училище бях тормозена от група ученици. Спомням си, че се чувствах безпомощна. Училището не беше безопасно място, и ме беше страх да отида там. Не знаех на кого мога да се доверя – към кого мога да се обърна. Подобно на милиони други момичета по света, аз също съм била тормозена и излагана онлайн. Ужасяващо е чувството да погледнеш телефона си и да видиш, че съобщенията, които хората ти изпращат, са изпълнени с гняв, омраза и дори заплахи.
Толкова много от тях са от непознати. Анонимни тролове в интернет. Като всички насилници, те печелят силата си, като отнемат властта от другите. Като ги карат да се чувстват уплашени и безпомощни като мен.
Имах късмет. С помощта на моите приятели, семейство и хора около мен успях да преодолея тези негативни чувства и да върна силата си. Но милиони деца нямат такъв късмет. Те все още се борят в тъмнината. Борба със страха, с несигурността. Тормозът и онлайн заплахите никога не са безобидни. Никога не са просто думи. Те излагат на риск психичното здраве на децата. Предизвикват стрес. И в най-екстремните случаи — и в райони по света, където конфликтите и насилието са ежедневни заплахи — това може да доведе до самонараняване. Болест. И дори самоубийство.
Днес в УНИЦЕФ говоря много за добротата. За това как можем да създадем положителна среда в училищата. Как можем да се подкрепяме онлайн. Убедена съм, че социалните медии не трябва да са място на страх, тормоз и омраза. Вместо това може да обедини хората. Може да бъде място за любов и подкрепа. Някъде по света днес, точно сега, тийнейджърка е обект на тормоз онлайн.
Тя е уплашена. Тя е уязвима. Тя се чувства сама.
Посланието ми към нея е следното: не си сама. Има хора, които ги е грижа за теб. Има хора, които ще те изслушат, ако потърсиш помощ. Имаш права.
В ролята си на посланик на добра воля ще продължа да говоря по този въпрос, където и да отида. И ще се възползвам от всяка възможност да разпространя информацията за това как можем да сложим край на тормоза, онлайн и извън него. Но аз не съм единствената, която говоря за правата на децата. Към мен се присъединяват още десетки хиляди млади хора от всяка част на света, които искат да бъдат изслушани.
През септември точно в тази сграда Грета Тунберг – шестнадесетгодишно момиче – каза на световните лидери една неудобна истина.
Тя им каза, че възрастните по света не са успели да действат по отношение на изменението на климата.
Тя носи това послание по целия свят. И сега посланието на Грета се повтаря всеки петък, когато хиляди деца и млади хора напускат класните си стаи, за да протестират срещу бездействието на света по отношение на изменението на климата.
Млади хора като нея викат на световните лидери да слушат и да действат. Всеки от вас тук днес може да бъде високоговорителят, който превръща гласовете ни в истинска промяна. В политики, програми, закони и инвестиции, които предпазват децата. Това прави нашия свят по-добро, по-здравословно и по-силно място за всички.
Преди 30 години Одри Хепбърн ни напомни за силата на правата, защитени в Конвенцията. Тези права имат значение. Те са вечни. Но те не са автоматични. От всички нас зависи да реализираме тези права.
В този Световен ден на детето нека да помним думите на Одри и да продължим нейната цел.
Децата по света ви молят да застанете с нас. Слушайте ни.
И подновете обещанията си към децата на света.
Благодаря Ви!
© Превод: Мария Дзанева, студент от специалност „Европеистика“, Софийски университет, предмет „Презентационни и комуникационни умения, преподавател проф. дн Иванка Мавродиева.
© Онлайн справочник по реторика
Позоваването на преводача и на Онлайн справочника по реторика е задължително.