Реч на Опра Уинфри „Ние сме повече еднакви, отколкото различни.“
Бях много години в телевизията. Още откакто бях на 19 години. Деветнадесетгодишна бях говорителка на новините в „Нашвил“. И в началото, когато си на 19, ти си щастлив просто че имаш работа. Бях щастлива, че съм телевизионен говорител.
Когато се засичах с хора в супермаркета, те ми казваха:
- „ О, ти си това момиче?“, „ Ти си по телевизията?“.
Аз им отговарях:
- „ Да, аз съм по телевизията“.
Бях около тридесетгодишна и идвах от Чикаго, когато осъзнах, че вече не искам да съм просто лице, което показват по телевизията. Всъщност един ден интервюирах членове на Ку Клукс Клан, скинари от Ку Клукс Клан. Можеш да се учиш от всичко и от всеки. Никоя възможност не е пропиляна. И по средата на интервюто видях, че участниците си изпращат сигнали един на друг. Мислех си, че аз водя разговор, в който разкривам лудите им идеали. Гледх как те си правят знаци; виждах, че те също „водеха“ скрит от мен разговор. Мислех, че аз използвам тях, за да разоблича омразата и нечовечността. Но те ме използваха като платформа, която работи за тях.
Затова взех решението, че няма повече да бъда използвана от телевизията и че ще измисля начин телевизията да бъде използвана от мен. Реших да я превърна в платформа, която да служи на зрителите. И в момента на това решение животът ми се промени, защото вече не правех шоу. Вече не бях просто в шоуто. Имах ясното намерение да използвам всяко мое шоу, за да информирам, да подкрепям, да вдъхновявам, да укоражавам и да забавлявам в същото време. Реших, че идеята, която стои зад това намерение, е да знаеш защо искаш и да направиш нещо. Не просто да правиш нещо, но и да разбираш причината за това. Тази позиция може да промени парадигмата на всяко шоу.
Затова казах на продуцентите си: „Ще правя само предавания, които съответстват на моята истина. Няма да позволя на себе си да съм сложена на стол, говорейки на някого, с когото не съм свързана по никакъв начин и да представлявам неговата истина. Няма да се преструвам.“
Няма да се преструвам.
Това разбиране, че има връзка между това кой си и какво правиш, е автентична. Това е истинската движеща сила. Това, което Гари Зукав нарича в своята книга „Мястото на душата“, това е истинска, безпогрешна движеща сила. Единствената истинска движеща сила е когато твоят характер се ангажира. Единствената истинска движеща сила е когато използваш това, което си; каквото ти е дадено; както и дарбите, които носиш със себе си, да служат за каузата, заради която си тук на Земята, за да й служиш.
Когато разбрах това, шоуто започна да се развива. Тайната е в това как използваш себе си. Как използваш цялата си същност, емоцията си? Как, представяйки това по истински начин, отправяш всъщност отворена молитва към живота.
Това е, което се научих да правя. Целият ми живот е отворена молитва към това, което е най-висшето, което е най-добрата кауза за мен.
Всъщност вие правите това, което Колежът „Смит“ ви е окуражавал да правите; вие го правите, откакто сте влезли през неговите врати. Преобърнали сте парадигмата да служиш. „Да служим?“, ще кажете. Вие спасявате живот. Вие задавате този въпрос. Всеки, който още се чуди накъде да поеме, си задава този въпрос: „Как да бъда използван?“ И отговорът: „Живот, използвай ме! Използвай ме! Покажи ми чрез талантите и дарбите ми; покажи ми чрез това, което вече знам, това от което имам нужда. И да знам това, което имам, както и как се да науча да бъда използван, за да служа на живота си по-добре.“
Ако, вие, Смитита, се зададете този въпрос, ви гарантирам, че отговорът ще бъде даден, ще бъде върнат и ще ви възнагради с житейска мъдрост и усещане за цялост, което за мен е най-висшата дефиниция за успех. Ако си зададете този въпрос: „Как мога да бъда използван?“, тогава вече имате отговора. Защото аз съм открила през всичките тези години на разговори и интервюта с хора, че всеки път, когато отидете и попитате някой друг „Какъв е отговорът на този въпрос?“, означава, че нямате достатъчно сила в себе си, за да укротите шума на останалия свят, да слушате своя вътрешен джи пи ес, вашето вътрешно усещане, което винаги знае, което винаги знае точно сега кое е най-доброто следващо нещо, което да направите за себе си .
Ваше решение е да служите, защото вие сте жените на света. И което и да е направлението, избрано от вас, аз знам, че тогава ще се преобърне парадигмата на въпросите: „Как мога да бъда използван?“, „Как мога за използвам своето изкуство, творбите си, музиката си, моите лекарски умения?“, „Как мога да използвам моето умение за слушам и да се отдам на грижи за другите, да работя в служба на това, което е по-голямо от мен самия?“
Ако преобърнете парадигмата към това да служите, наградата ще дойде.
Това което ми харесва, е че всички момичета в Колежа „Смит“, сте се научили да виждате другия. Оценявам това. Наистина оценявам това. Вие виждате другия, забелязвате го и разбирате. Вие знаете, че разликите между нас ни правят едно цяло, разликите ни правят една нация. Разликите между нас правят целия този голям свят.
Знаете ли, причината да мога да говоря с повече от 37858 човека, но кой ги брои, в индивидуален разговор от всякакви места и възрасти, е че аз бързо разбрах това, което Мая Ангелоу ме учеше. А именно, това, че ние сме по-скоро еднакви, отколкото различни.
Искам да споделя с вас най-същественото, което научих. Научих го от хиляди, хиляди, хиляди разговори, всеки ден, стараейки се да съм изцяло отдадена на всеки човек, да го виждам, да го чувам. И отрано започвах да забелязвам как в края на всяко мое интервю, независимо с кого съм говорила, човекът идваше при мен и ме питаше: „Добре ли беше“?, „Как бях?“, „Добре ли се справих?“
И започнах да си мисля какво означаваше всичко това. Защо всички, включително и Бийонсе, в края на нейното изпълнение ми даде микрофона и ме попита: „Добре ли беше?“. Това е, защото всеки човек, всеки спор, в който някога си участвал, всяко спречкване или разговор, е защото всеки човек иска да знае, че е бил чут. Всеки спор, който сте имали с приятелите си, не е бил заради нещото, заради което сте спорели. То е най-вече за това дали сте били чути и дали сте чули другия. И много от вас дори са казвали, когато не сте били чути: „Можеш ли просто да ме чуеш? Ще ме изслушаш ли? Ще ме видиш ли? И можеш ли да разбереш, че това, което ти казвам, наистина има значение?“
И разбрах, че независимо от разговора или от спора, или от изживяването, ако можеш да отговориш на човека: „Да, чувам теб и това, което казваш“, си постигнал много.
Дали ще изберете да го направите или не, това да бъдеш чут, прави всичко различно и много ценно. Защото всеки иска да бъде чут.
Ето какво научих. Когато направиш това и когато градиш живота и работата си с намерението да служиш в името на дадена цел, ще имаш един благословен живот.
© Превод и анализ – Цветелина Огнянова, студент от специалност „Връзки с обществеността“, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“. Вижте и анализа на речта, публикуван в онлайн справочника.
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането и позоваването на автора и на Онлайн справочника по реторика е задължително