Реч „Нека сложим край на чалгата като начин на живот“
Речта има за цел представяне на каузи и ценности, да оповести позиции и аргументи във връзка с културни и социални процеси в обществото, да информира, мотивира и вдъхновява.
Ще започна с това, че вярвам, че всеки има правото, да избира стила музика, който слуша. Не желая да превръщам всички хора, в блусари, рокаджии и металисти (въпреки, че какво лошо в това, какъв хубав свят ще бъде само). Единственото, което искам, е да покажа на младите хора, че нашият живот, не се състои, само в алкохолен туризъм и мечти за богатство.
Чалга – това е определението, което се появява във всички аспекти от нашия живот. Определението, от което една част от нас се срамуват, докато други, правят всичко възможно, за да живеят по неговите правила. Ще попитате, какви са правилата на Чалгата. Истината е, че това е единствената така наречена „култура“, в която правилата са: да се противопоставим, на колкото е възможно, повече етични норми, да се противопоставим на всичката култура, за която хората през вековете са умирали. Да се борим само и единствено за собствената си облага, а мечтите се свеждат до това, с колко жени сме преспали, колко литра алкохол сме изпили и колко пари сме „завъртели“. Ще кажете: „Това е ново революционно движение. Те се борят за нещо ново, за нещо абсолютно непонятно за човечеството.“ А аз ще ви обясня защо не сте прави.
Според моите скромни познания, за човешката история, борба за облага съществува още при първобитните хора. Те са мечтаели, за големите плячки, с които, ще напълнят търбусите. Те са мечтаели за кожите, с които ще наметнат на гърбовете и ще изглеждат величествени. След появата на парите, облагата се превръща в мечта за богатство, което стига и до наши дни. Многоженството също започва от появата на човечеството, като в арабския свят продължава и до днес. Колко революционно, нали ? Та ние се възхищаваме на арабския свят „само вижте колко са богати, колко жени имат шейховете, а какви коли карат само“.
Ах, защо не сме араби?
Всъщност не успяваме да разберем истински колко са изостанали. Колко много са пропуснали през вековете, в желанието си за надмощие и влияние.
Време ни е да се осъзнаем!
Къде ни изчезна желанието, за усъвършенстване?
Къде изчезна романтиката?
Къде изчезна музиката?
Ще ви кажа къде. Изчезнаха някъде в тъмните дебри на така наречения ранен преход, в който продължаваме да живеем. Времето, в което правилата и етичните норми бяха сведени до това първобитно ниво, за което говорех. Времето на едно чисто оцеляване. Времето, в което светът, който познаваме, сякаш се рестартира, нещо в системата блокира и се наложи просто да дръпнем шалтера. И не ме разбирайте погрешно, както пее Кирил Маричков „Аз не съм комунист и никога няма да бъда“, напротив. Виждам проблемите в тази система и тя е един от първоизточниците на тази „Чалга култура“. Тях ще ги попитам „Струваше ли си да изтребим мозъците. на една нация?“ И с политиката до тук.
А как да се поправим стореното? Как да се върнем във времето, на мечтите за възвишение и културен подем? Как да върнем онези, типично човешки качества, които сякаш се изплъзнаха от джобовете ни по път?
За жалост нямам машина на времето, а и да имах, нямам кофа, в която да събера всичко нужно, за да го върна. Но има достатъчно примери, които да следваме. Време е да се обърнем назад и да се огледаме. Време е отново да се възхищаваме на хората, за които парите са само предмет, без емоционална стойност. Време е да се възхищаваме на хората, за които не е важно колко е скъпо облеклото, а посланието, което то носи. За които, колата е начин на превоз, а не хвалба с финансовото ни положение.
Живея за момента, в който музиката отново ще е начин, за изразяване на емоциите, а не проповеднически метод, за изразяване на джобните и полови желания на една група, самопровъзгласени музиканти.
Желая да видя, онази романтика, която все ни се показва в киното, театъра и книгите.
Но защо ли са ни такива лиготии?
Защото те ни правят хора. Те ни отличават от лъвовете, които живеят за храна, секс и сън. Защото те ни водят към подем и осъвършенстване.
Замисляли ли сте се за това?
Кога последно видяхте романтика или чухте музика, изпълнена с емоция по улиците. На мен ми се случва доста рядко.
По-често виждам чалгата в очите на хората. А жалкото е, че тя вече има и хибриди. Чували ли сте за чалга-метъла? Съмнявам се, но съм сигурен, че сте го виждали.
Виждали сте хорицата с кожено яке, анцуг и ботуши с пухчета. Виждали сте, колко бунтарски са настроени и как отхвърлят всяко едно твърдение, колкото и обосновано да е то. Хората, които си мислят, че света се е пръкнал вчера и ще свърши с тяхното изчезване. Леле, дано да не се появи чалга-барок, че тогава ще я втасаме. А може би вече се е появил?
Време ни е да унищожим, този така унижаващ ни начин на мислене. Време е да вземем факлите на разума и да ги запалим, а повярвайте ми, този огън трудно се гаси, но и трудно се пали.
Нека сложим, край на чалгата, като начин на живот!
Благодаря!
Речта е произнесена от Радослав Димитров, студент от специалност „Връзки с обществеността», втори курс по време на часовете по „Публична реч“, водени от професор дн Иванка Мавродиева през 2020 година.
© Радослав Димитров Димитров
© Онлайн справочник по реторика
Позоваването на автора на текста и на Онлайн справочника по реторика е задължително.