Тронно слово
Тронното слово е реторичен парламентарен жанр. Тронното слово е синоним на реч на монарха при откриване на Народното събрание. Тронното слово е натоварено с информативна, декларативна, прогностична и призивна функция. В стенографските дневници се срещат и синонимите тронна реч (ІІ РС, 1880 г.) и царско слово (чл. 130 от Търновската конституция). В парламентарната практика на Камарата на общините във Великобритания този реторичен жанр се нарича king’s speech.
Според чл. 130 на Конституцията царят може сам да прочете тронното слово или да оторизира политици. По време на управлението на БЗНС (1919-1923 г.) цар Борис ІІІ не прочита лично нито едно от четирите тронни слова като възлага това на Теодор Теодоров (ХVІІІ ОНС), Александър Стамболийски (ХІХ ОНС, І ИС и ХХ ОНС) и Райко Даскалов (ХІХ ОС, ІV ИС). При тези случаи се променя структурата на тронното слово, появява се начален рамкиращ текст, съдържащ основания за промяната при прочита – упълномощеното лице съобщава указа, чрез който монархът го натоварва да прочете тронното слово, позовава се на чл. 130 от Търновската Конституция.
Тронното слово не е поздравление до Парламента и не включва пожелания за ползотворна работа. То съдържа отчет за миналата и настоящата дейност на Народното събрание и програма-план за действие (Баламезов 1943:127).
Налице е тематична и протоколна обвързаност на тронното слово с речите по него.
© Иванка Мавродиева – из книгата „Парламентарното красноречие в България –ХVІІІ, ХІХ и ХІХ ОНС” – 2001 г.
Виж повече в Ст. Баламезов, Конституционно право, трето преработено издание, С., 1943.