Реторични фигури на речта – Исидор – “Etymologies” 1983 Фигури на речта: Анадиплозис (άναδιπλωσις) – повтаряне на думи: „Той дори живее, живее и дори идва в Сената”. – p. 76. Климакс (κλĩμαξ) – бримка, където краят на предишното изречение е начало на следващото и така до края като например в думите на Африканус: „От невинността [...]
{ 0 comments }
Реторични фигури на мисълта – Исидор – “Etymologies” 1983 Фигури на мисълта: Коенозис (κοινώνωσις) – названието, което се дава на споделянето на плановете с журито или с опонентите, напр.: „Търся Вашия съвет, господа от журито, или Вашия, мой достойни опоненти, за това какво би трябвало да съм направили или какво Вие бихте направили?”. – p. [...]
{ 0 comments }
Метафора Метафора – (стгр. metaphora ‘пренасяне’) – вид тропа, която се характеризира с пренасяне на черти и свойства от един предмет или явление върху друг, при което се изразява някаква експресия и преди всичко авторово отношение. Метафората е сравнение с изпусната втора част. Квинтилиан в „Обучението на оратора” определя метафората като троп, който променя значението [...]
{ 0 comments }
Зевгма Зевгма – от гръцки ζεύγμα, на латински zeugma. Зевгмата е фигура на речта, тя се състои от основна дума и от еднородни части на изречението, които части са равностойни в граматически план. При земгмата има икономия на езикови средства, изпускат се някои от тях, но това не води до смислова неяснота. В някои изрази [...]
{ 0 comments }
Анафора – реторична фигура. Анафората се състои в повтаряне на началната дума или израз във всеки следващ паралелен елемент на речта: изречение, абзац, параграф. Например речта на д-р Никола Генадиев, известна като реч „Величието на България” съдържа немалко анафори. Например повторението на израза: „Преди 30 години…” http://mkaragyozov.blog.bg/history/2011/03/03/velichieto-na-bylgariia.697819 http://rabotatanatotseva.blogspot.com/2011/09/blog-post_854.html
{ 0 comments }