Анафора, епанафора и епифора – изграждат се на базата на повторения. Анафората представлява повтаряне на началната дума или израз във всеки следващ паралелен елемент на речта. При епифората има повторение на еднакви изрази, думи в края на последователни изречения или фрази. Епанафората се характеризира с повторение в края на предходната и началото на следващата фраза. Като похват в реториката, служат за акцентиране, създават ритмичност и пораждат определени настроения. Тези фигури са подходящи за тържествени, въодушевяващи речи, защото могат да породят приповдигнато чувство в аудиторията. Те не представляват механично повтаряне на едно и също. Чрез съчетанието им с други фигури се постига ефект, основан на ритмизация и отчетливост, изграждат се паралелни синтактични конструкции. Прекалената им употреба може да се превърне в хаотично повторение.
Примерr:
1) Анафора: „Ние не сме аватарите, които създаваме. Ние не сме картинките от филмовата лента. Ние сме светлината, която проблясва“ – „Тайната на Джим Кери за живота
2) Епанафора: Изисква се търпение. Търпение подобно на това на Галилео – Донован Ливингстън – „Полетете“
3) Епифора: “Аз искам най-доброто. И имаме нужда от най-доброто. И заслужаваме най-доброто.” – Реч на Джон Ф. Кенеди в колежа Витенберг
Реторичните фигури са похват, чрез който се придава емоционална натовареност и богатство на текста. Това е словесното украсяване, което се прилага в зависимост от жанра и целите на оратора. Показват отношението му към дадената тема, препращат към внушенията му и помагат съобщението да достигне до аудиторията. Представляват преносен, образен или картинен израз. Делят се на фигури на речта (асонанс, алитерация) и фигури на мисълта (ирония, апосиопеза). Често фигурите се комбинират и в изречение може да има повече от една.
© Мария Стоянова, МП „Публична реч“, НАТФИЗ, предмет „Реторика и ораторство“
© Позоваването и цитирането на автора и на Онлайн справочника е задължително