Доказателство и аргументация
Аристотел определя логиката като наука за доказателството, а реториката като наука за аргументацията. В античността разликата между двете науки се е основавала на разликата между истина и мнение. В модерната наука разликата се основава на разликата между значение и смисъл.
Реториката като наука за техниките и методите за убеждаване, се е развивала в най- тясна връзка с философията и логиката.
1. Връзката с логиката е по посока на доказателството.
2. Връзката с философията е по посока на човешките ценности.
Няма принципна разлика в структурата на доказателство и аргументация. И в двата вида имаме тезис – някаква идея, предположение и аргументи. В основата и на двете структури стоят трите вида умозаключения – дедукция, индукция и традукция.
Още Аристотел обаче вижда специфичното. Например при силогизма – в логическото доказателство по правило се използва пълен силогозъм, а в реторичното – съкратен, или ентимема.
Реторичната индукция обикновено се обосновава чрез примери, а реторичната традукция обикновено използва аналогии.
В реторичната аргументация ентимемите, примерите и аналогията се предпочитат като опровергаващи, а не потвърждаващи.
В логическото доказателство истинността на тезиса не може да бъде предпоставена. Иначе би се допуснала грешката - предпоставяне на онова, което трябва да се докаже. Напротив – в реторичната аргументация често истинността на тезиса може да бъде предпоставена. Защо? Защото в реториката по правило задачата не е в доказване истинността на тезиса, а в разбирането и възприемането на неговата истинност. Това е така, защото реторичната аргументация е винаги адресирана - към някой човек или към група хора. Аудиторията на аргументацията никога не е универсална – цялото човечество във всяко възможно време. Разумът (логиката) обаче е безадресен в доказателството. От това, че истината няма да бъде възприета или разбрана, тя не престава да бъде такава.
В доказателството не могат да се използват извънлогически средства – например авторитети, заплахи и т.н. В реторичното доказателство обаче използването на извънлогически средства - авторитети, жестове, интонация, невежеството на опонента, аргумент на силата и други е практика при ораторите. Нещо повече – те често пъти нарушават логически правила. Все пак не трябва да се забравя, че това е целесъобразно само доколкото бива обслужвано претворяването на човешките ценности в практическото поведение – да се извърши добро, да се отстрани несправедливост, да се възприеме истината.
© Изготвила Десислава Добрева. Позоваването на авторите и на източниците е задължително.
Виж повече в книгата на Витан Стефанов, Анна Бешкова и др., „Учебно помагало по логика“, изд. Немезида, С, 2002 г., ISBN 954 9615 46 4, стр. 252 – 272.
Виж блога на Десислава Добрева http://philoscope.blogspot.com/