Метафората

Метафората е пренасяне на свойства от един предмет на друг на базата на определени сходства. Метафората онагледява основите на човешкото мислене в най-различни аспекти. В аргументацията метафората е сред най-предпочитаните средства за убеждаване и за постигане на по-висока емоционалност на речта. Тя разширява възможностите за изобразяване чрез езика, предава смях, критика, тържествени или мрачни чувства. Освен това, представя по-нагледно предмета на ораторската интерпретация. Метафората следва да се използва умерено и в подходящи ситуации спрямо възрастта, компетентността и ерудицията на аудиторията. Редно е да се съобразим с публиката, за да бъде разбрана и метафората ни. Твърде честата употреба на тази фигура в текста може да го пренасити, ефектът да се превърне в дефект и речта да звучи фалшиво. Ако метафорите не са умело употребени, е възможно да отделят думите от посланието, което целят да предадат, дори и да объркат слушателя. От друга страна – отсъствието на метафорите значително ще намали влиянието на текста над аудиторията. Той ще изгуби част от образността, красноречието и влиянието си.
Пример: желязната завеса; ледено сърце; красив ум; небесен потенциал; щастлива звезда
Реторичните фигури са похват, чрез който се придава емоционална натовареност и богатство на текста. Това е словесното украсяване, което се прилага в зависимост от жанра и целите на оратора. Показват отношението му към дадената тема, препращат към внушенията му и помагат съобщението да достигне до аудиторията. Представляват преносен, образен или картинен израз. Делят се на фигури на речта (асонанс, алитерация) и фигури на мисълта (ирония, апосиопеза). Често фигурите се комбинират и в изречение може да има повече от една.
© Мария Стоянова, МП „Публична реч“, НАТФИЗ, предмет „Реторика и ораторство“
© Позоваването и цитирането на автора и на Онлайн справочника е задължително