Мотивираща и вдъхновяваща реч по тема „страх“
Всеки един от нас има цели, има желания, било то породени от импулс или добре обмислени, има мечти. Не всеки от нас обаче успява да постигне тези желания, цели, мечти. Тези които успяват, не са по талантливи, не са по-можещи, по-умни, по-силни. Много от тях не идват от богати семейства, а са най обикновени хора, като вас, като мен. Между тях и тези, които не успяват, обаче има една разлика. Разликата е, че тези които успяват, в която и да е сфера на живота, било то финансова, спортна, социална, любовна, те имат ясно определени цели, огромно желание, силна вяра, решимост и упоритост. А тези които не успяват, или са апатични, без никакво желание да се борят и да печелят, или са приковани от страх.
Страхът е най-кошмарният затвор, в които може да живее човек. Това е затвор, в чиято килия сте затворени заедно с алчонстта, завистта, ревността, злобата, себичността. Страхът обаче не е нещо необикновенно. Това е начинът, по който мозъкът ни предпазва. Например, страх ни е да си вкараме ръката в огъня, за да не се изгорим; страх ни е да плуваме в бурни води за да не се удавим. За съжаление обаче нашият мозък е програмиран така, че той може да се страхува без изобщо да има реална причина или опасност. Ето например аз, в момента в които аз изляза пред вас за да изнеса някаква реч в мен се надига страх. Няма логична причина да ме е страх, няма опасност за живота ми или здравето ми, но въпреки всичко частта на мозъка ми, която отговаря за емоциите, най-вече тревогата и страхът се активират. Защо? Тук се активират няколко вида страх, страх от критика, страх от това да бъдеш съден от другите, страх от конфликт. Това е само една от хилядите на ден ситуации, в които ние се изправяме пред различните форми на страха.
Ние не можем да контролираме страха, той може да се появява по всяко време, а ако е дълбоко вкоренен, той ще се появява винаги в конкретна ситуация. Да, обаче има нещо, което можем да контролираме, това са нашите съзнателни решения. Не можем да контролираме кога страхът в различните му форми ще се появи, но можем да вземем решение да не го слушаме и да действаме въпреки него. Например, аз не мога да контролирам страха, който се появи преди да започна да говоря тук и сега в залата. Но действах въпреки това. И това, което се случи, е много интересно. Секундата, в която започнах да говоря, страхът изчезна, изпари се все едно никога не е съществувал. Това се случи, защото когато мозъкът разбра, че няма нищо страшно в това да говориш; той веднага изключва частта, която отговаря за страха и тревогата.
И тук имаме ключов момент. След всяко следващо излизане на сцената, страхът става все по-малък и по-малък.
Страхът и неговите различни форми, може да се борят по един единствен начин, чрез действие.
Действие въпреки него, а за да действа, човек въпреки страха си, трябва да има няколко много важни качества, за които стана дума още в началото. Силно желание, голяма вяра, упоритост и най-вече РЕШИТЕЛНОСТ.
Решителността е главното качество, което може да пребори страха, а нерешителността е главното качество, което създава страха. Във всяка една ситуация, в която ние искаме да действаме, но покажем нерешителност поради страх, в мозъка този страх се затвърждава и става по-силен. Когато обаче имаме решителност и действаме в дадена ситуация, страхът става по-малък и по-слаб.
Всеки от нас има цели, има желания, има мечти. Всеки от нас има и страхове. Всеки от нас има и избор. Изборът за всеки от нас е много прост.
Да се извисим нагоре, водени от силното ни желание, вяра, решителност и упоритост.
Или да потънем в адския затвор на страха, парализата, алчността, злобата, завистта, ревността и себичността.
© Иван Йорданов, специалност „Международни отношения“, УНСС. Заданието „подготовка на реч“ е изготвено по време на часовете „Политическа комуникация и публично поведение“, водени от проф. дн Иванка Мавродиева.
© Онлайн справочника по реторика
Цитирането и позоваването на автора и на Онлайн справочника по реторика е задължително.