Рецензия от Мадлен Ангелова на статията на Ясен Захариев и Христо Тодоров „Преводът и формирането на философския език в България“
Статията на Ясен Захариев и Христо Тодоров „Преводът и формирането на философския език в България“ е публикувана в „Български философски преглед“, кн.3, 2013, от 81 до 99 страници.
Целта в статията на Ясен Захариев и Христо Тодоров е да се анализират процесите, които съпътстват формирането на философска лексика в България. Разглеждането може да се характеризира като многоаспектно, доколкото то протича в три отделни плана:
1. Исторически: В него са анализирани определени исторически събития, които оказват влияние върху примесите в българския книжовен език. Обговорена е разликата между новобългарски и старобългарски език, като се посочва липсата на пряка приемственост между тях. Разглеждането в този план тръгва от Паисий Хилендарски, за да стигне до съвременните рецепции на философски текстове в академичните среди.
2. Статистически: Този план се концентрира основно върху процесите, протичащи в следосвобожденска България. По-конкретно, той засяга Възраждането и първите преподаватели в българското училище и висше учебно заведение. Статистиката има за цел да покаже, че голям процент от тях получават образованието си и защитават дисертации в немски университети. Примери за това са Георгов, Михалчев, Янев, Казанджиев и много други.
3. Концептуален: Фундаментално за анализа е да очертае самите процеси на приемственост, като онагледи как функционират те. Изследването в този план цели да съпостави понятието в неговия оригинал, с предложените варианти за превод и този от тях, който се е утвърдил. Подчертава се смисловата връзка в превода, като се разглежда и техниката за превод през производни думи. Коментира се дискусията от 1931 година, проведена във „Философски преглед” по инициатива на Д. Михалчев.
В статията са използвани 19 източника на български език, като някои от тях са първични извори, а други – коментарна литература. Всички те спомагат да се добие ясна представа за начина, по който се формулират понятията в разглежданата научна област. Предпоставката, на която стъпват Я. Захариев и Х. Тодоров, е именно специфична за философията характеристика – „самият неин предмет е езиково опосреден” [1].
Структурата на публикацията е разделена на три отделни части, предхождани от кратко въведение в проблематиката. Първата част предлага своеобразен историко-философски преглед, в който са анализирани както спецификите на модерния български философски език преди 1944 година, така и промените, които той претърпява под влиянието на диалектическия материализъм. Втората част се фокусира върху съвременната форма на философския изказ. Тя отлично изпълнява функцията си да информира читателя за актуалните теми, концепции и преводна литература в полето на философията. В нея се обръща внимание и на множеството преводни текстове, с които разполага българската книжнина от 1989 година насам. Третата част предоставя в съкратен вид резултатите от изследването, като ги разделя на пет самостоятелни извода. Всички те подчертават важността на преводната литература и сериозната задача, пред която се изправя превеждащият в определена научна област. Той трябва да познава специфичните лексикални особености на научното поле, без да гледа на текста като на изолирана дейност.
Смятам, че изследването на Ясен Захариев и Христо Тодоров е особено информативно, написано е в изчистен и ясен стил и предлага един интересен обзор на проблемите, с които са се сблъскали и предизвикателствата, които очакват, строителите на съвременния философски език.
Цитати:
[1] Захариев, Ясен, Тодоров, Христо. Преводът и формирането на философския език в България // Български философски преглед, кн.3/2013, с. 81.
© Мадлен Ангелова, докторант във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
© Онлайн справочник по реторика
Позоваването и цитирането на автора и на Онлайн справочника по реторика е задължително.