Реч за алчността
Алчността: проявления, преодоляване, …
Ако дадеш на човек хляб – ще поиска масло.
Ако му дадеш и масло – ще поиска мед.
Дадеш ли му и мед – днес ще попита: А защо не е БИО?!…
( смешка )
Алчността няма вкус, няма мирис. Но има апетит. И то огромен.
Много ми харесва мисълта на философа Джон Лок: “Алчността е като вода – колкото повече черпиш, толкова по-силно те потопява.“
Тя е разрушителен порок, чрез който „загнива“човешката душа, обсебена от ненаситното желание да придобива повече, отколкото й е нужно.
И в този ред на мисли, често се стига до следния виц:
“ Мъж търка вълшебна лампа и насреща му се появява джин с думите :
– Имаш едно желание!
Мъжът:
– Искам всичко!
Джинът:
– Готово. Имаш… подагра, високо кръвно и данъчна проверка. “
( Смешка )
Първата ми среща с алчността беше в музикалното училище в Плевен. Задължително условие за прием беше посещението на ежеседмични частни уроци по солфеж и контрабас в продължение на няколко месеца. Пътувах за тях от Троян до Плевен. Това беше първият ми сблъсък с преподавателската алчност без капка човеколюбие.
Няколко години по-късно, в университета, срещнах обратната страна на алчността –щедростта. Случайно попаднах на онлайн канала на Константин Ислямов. Бях изумена колко материали със свободен достъп предлага. Клипове, нотирани текстове, таблатури и преподавателски насоки за изсвирване на безброй много песни. И всичко това напълно безплатно. Значи можело, а? (смешка)
Но преди да осъждаме алчността, би трябвало да открием първопричината на този човешки порок. Алчността често се опитва да запълни душевни празнини и липси като несигурност, страх, липса на самоувереност, недооценяване от любим човек, близки, общество. И така, човек започва „да лекува“ емоционалните си липси, задоволявайки жаждата си за материални блага.
През студентските си години станах неволен свидетел как алчността обсебваше съквартирантката ми. И до днес тя е най-добрата ми приятелка и затова се опитвах да разгадая неистовото й желание за материални придобивки, за да й помогна. Открих връзка между деспотичния й баща и желанието й за самодоказване пред него. Алчността е следствие на различни житейски събития и преди да прибързваме с изводите си, винаги трябва да търсим първопричината. Казват, че парите не носят щастие, но всеки иска да го провери сам.
Ще Ви го докажа чрез личната си история. Емоционалната ми алчност за любов и разбиране се преобразува в алчност към храна, която бе породена от липсата на бащинска подкрепа. Егоистично алчен, баща ми непрестанно ми втълпяваше, че няма пари за уроци, дрехи и забавления. 22 години отричах баща си, осъждах го, докато не осъзнах, че с омразата не се живее и, че душата се лекува само с прошка и любов, която ти даваш.
И затова спрях с въпросите: „Страх ли те е от тъмното, от самотата, от омразата? Страх ли те е да обичаш, да мечтаеш?
Вече знам, че се успява само с любов, а не със страхове и сълзи.
И сега ще направя опит за поетична закачка: Мечтите си следвай и работи, а любовта все някога ще те сполети. И светът ти ще се промени.
И в този ред на мисли две години след това реших да прекрача прага и да сбъдна своята мечта.
НАТФИЗ се наричаше тя. Приеха ме и бях на „седмото небе“.
Не се изненадвайте, че сега рязко речта ми ще се преобразува в благодарствена. И извинете, че думите ми ще преминат в рими, макар и поетично необработени, на места патетични, по детски наивни. Важното е, че извират от сърцето, от любовта:
Намерих себе си чрез словата чудесни, но доцент Кардашевска ми показа, че не са толкова лесни.
Разкрих своя потенциал и вече не вярвам в провал. Последваш ли една мечта, само работи над това. Да станеш по-добър, не се страхувай. А смело работи и не се сравнявай с друг, освен единствено със себе си. Надскачай своите страхове. Ще видиш как с времето ще се почувстваш удовлетворен. А защо пък не и награден.
Но преди всичко благодаря на една велика жена – на мама. На приятеля ми, който ме научи да вярвам в себе си, да следвам мечтите си. След тази любов добих смелост/се осмелих да кандидатствам в НАТФИЗ и благодаря Ви професор Раева за възможността да съм тук. Благодаря на професор Иванка Мавродиева за ценния пример, че алчността за знания трябва да върви ръка за ръка със смелостта, вярата и човеколюбието.
Благодаря и на Катерина Стоянова, психолог от новосъздадения център за психологическа подкрепа в НАТФИЗ, която ми помогна да разпознавам различните лица на алчността. Препоръчвам ви да го посетите. Наде, или по-официално д-р Панайотова, благодаря ти за знанията, как бих ти подарила детелини, а не дИтИлИНи.
Не е възможно човек да е пълноценен за близките и обкръжението си, ако не е пълноценен за себе. И тук се сещам за думите на доцент Куцупаров, че е без значение дали си професионален актьор, когато имаш желание и работиш, се получават красиви неща. Така е и в живота. Вярвам, че алчността може да бъде както наш враг, така и наш приятел.
Всичко зависи от гледната точка и границите, до която я допускаме в живота си.
Благодаря Ви за вниманието, уважаема публика!
© Христомира Славкова, студент от магистърската програма „Публична реч“, директор проф. д-р Веселина Раева, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Темата е зададена от проф. Раева. Речта е изготвена и по време на часовете по „Ораторско изкуство“ с преподаватели проф. дн Иванка Мавродиева и доц. д-р Валерия Кардашевска. Речта е произнесена от Христомира Славкова на държавния изпит на 243 юни 2025 г.
© Онлайн справочник по реторика.
Цитирането и позоваването на автора на речта и на Онлайн справочника по реторика и задължително.