Реч за любопитството
Знаете ли какво е философското обяснение на любопитството?
Според Пла̀тон и Аристотел, то възниква от удивлението. Свързваме го с всички човешки възрасти, но най-вече с детето, за което удивлението е врата към познанието.
И точно на тази врата почуках и аз като малка. Детските приказки, разказани от свидните ни баби. Моята ми разказваше все страшни истории – за едни плътеници, безплътни сенки на некръстени души, които се вдигат от гробището и пълзят, и се провират нощем под процепите на вратата. Страхотии. Детският страх, примесен с любопитство става двигателя, който ни кара да слушаме до края и да искаме още.
Когато бях малка, не обичах народни песни. Но майка ми, която е музикант и фолклорист, настоятелно и упорито ме караше да ги уча паралелно със солфежа и пианото.
И ето колко години вървя по неизбродните пътеки на музиката. С народната песен обиколих света.
Наскоро се върнах от Япония, където за втори път ме заведе народната песен. За японците – тихите, скромните и съзерцателни – традициите са нещо свещено. Традициите им не са застинали в миналото, а живеят в настоящето, деликатно като част от живота на всеки японец.
Уважението присъства във всичко – в отношенията между хората, природата, традициите.
В детството си не разбирах защо майка ми толкова много държеше на народните песни. Но по-късно разбрах, че след като обиколих света с тях, успях да проникна и обикна собствената си култура.
Но днес от нас зависи да опазим родовата ни памет и да предадем автентичната фолклорна мелодия и текст без мирис на скара и бира.
Нека ние се качим при ПЕСЕНТА, а не тя да слиза при нас.
И така, творчески и човешки, започнах да изграждам моста между старото и новото, между традицията и модерността. Открих, че един от най-успешните подходи по време на концерт е да преразказвам и „превеждам“ автентичните песни от оригиналните текстове на съвременен и разбираем език.
Има една песен „Тръгна Желка”, която днес се изпява/поднася като детска песничка. Ако проявиш любопиство докрай да чуеш песента, ще откриеш, че тя не е наивна детска песничка, а е хумористична, даже … еротична.
Хуморът, историите, проблемите и поуките в песните са същите и днес.
Фолклорът не е капсула на времето. Той е жива връзка със смисъла на човешкото съществуване през вековете.
Ех, колко хубаво би било, ако всеки осъзнае, че съхранението на българския фолклор за бъдещите поколения е лична отговорност – на всеки един от нас!
Фолклорът е като кладенец, от който не само черпим вода, жива вода.
Фолклорът е и огледало, в което се оглеждаме.
Ако счупим едно домашно яйце, ще видим вътре в жълтъка една точица. Това е автографът на петела. Това е родовият знак на яйцето. Ако вземем едно бройлерово яйце и го счупим, вътре няма да открием тази точка. (По Йордан Радичков).
То няма нито печат, нито родов знак. Без него ще изглеждаме като пиле, което е оскубано, замразено и турено в найлонов плик.
Децата ни изобщо може би не знаят, че пилетата имат перушина и че тя е в различни цветове. Подобно на нас, възрастните, които не можем да отгатнем какво пиле сме яли — червено ли, бяло ли, петле ли или ярка.
А Вие знаехте ли, че пилетата имат различни цветове и различен вкус?
За известно време живях във Франция, там, в суперма̀ркета е обозначено какъв е бил цветът на перушината.
Но най-вкусната е черната кокошка, и го знам не от французите, а от фолклорните ни песни. Не случайно има цяла песен, която е посветена на нея.
Искам да Ви докажа, че знанието, което Ви дава фолклорът, може да Ви предпази от голямо нещастие.
Ако обикаляте из красивите ни планини и случайно замръкнете на някоя поляна, внимавайте да не си разпънете палатката на някое самодивско хорище. Защото ще се събудите през нощта от песните на самодивите, любопитството ще Ви подлъже да погледате и танците им. И със сигурност ЩЕ СЕ ВЛЮБИТЕ в някоя от тях. А тя пък ще Ви открадне душата!
И ето така от детските страхове през сенките на плътениците, от черната кокошка до самодивските песни и танци, любопитството се оказа моят верен спътник.
То ме заведе не само при фолклора, но и при самата мене.
Защото, ако човек изгуби любопитството си, той изгубва връзката със света, със себе си и с корена си.
А фолклорът е точно това — нашият родов знак в този объркан, забъркан и разбъркан свят.
Един скрит автограф на българския дух, който чака някой любопитен да го разчете да го запази и да го предаде нататък.
© Николина Попова, студент от магистърската програма „Публична реч“, директор проф. д-р Веселина Раева, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Темата е зададена от проф. Раева. Речта е изготвена и по време на часовете по „Ораторско изкуство“ с преподаватели проф. дн Иван-ка Мавродиева и доц. д-р Валерия Кардашевска. Речта е произнесена от Николина Попова на държавния изпит на 243 юни 2025 г.
© Онлайн справочник по реторика.
Цитирането и позоваването на автора на речта и на Онлайн справочника по реторика и за-дължително.