Реч на актьора Матю Макконъхи – по време на 86 церемония на наградите „Оскар“
По случай спечелване на награда за най-добър актьор на 86-тата церемония по връчването на наградите на американската филмова академия „Оскар“.
Благодаря ви. Благодаря ви. Благодаря ви. Благодаря ви на всички 6000 хиляди члена на академията.
Благодаря на другите номинирани. Всички номинирани бяха феноменални и аз не видях нито един фалшив тон.
Искам да благодаря на Жан-Марк Вале, нашия режисьор
Искам да благодаря на Джаред Лето и Дженифър Гарнър, с които работих всекидневно.
Има няколко неща, около три неща, за които мога да се сетя, от които се нуждая всеки ден. Едно от тях е нещо, на което да се възхищавам, нещо заради което да гледам напред, и нещо да преследвам.
Като начало искам да благодаря на Бог, защото на него се възхищавам. Той беше така щедър в моя живот, така че аз да имам уникални възможности, които знам, че не са от човешка ръка. Той ми показа, че е научен факт, че добротата се разпространява и увеличава. В думите на късния Чарли Лаутон който казва: „Когато имаш Бог, имаш приятел и този приятел си ти.“
Благодарности:
Към моето семейство – това са хората които ме карат да гледа, напред!
Към баща ми, който знам, че е някъде горе в момента с голяма купа Гъмбо и лимонен пай там, сигурно е по бельо и държи студено кенче „Милър Лайт“ и танцува в момента. Към теб татко. Ти ме научи какво означава да си мъж.
Към майка ми, която е тук тази вечер. Тя научи мен и двамата ми по-големи братя; по-скоро настояваше да се уважаваме сами. И така ние в замяна научихме, че така по-лесно ще се научим ще уважавахме другите. Благодаря ти за това, мамо!
Към жена ми Камила, моите деца: Леви, Вида и господин Стоу. Благодаря за куража и за значимостта, които ми давате всеки ден, когато излизам през вратата; това усещане е несравнимо с нищо на този свят. Вие сте четиримата човека в този живот, които искам да накарам да се гордеят с мен. Благодаря ви!
И към моя герой, този когото преследвам. Когато бях на 15 години, един много важен човек за мен дойде и ми каза:
- Кой е твоят герой?.
Аз казах:
- Не знам, трябва да помисля за това. Дай ми няколко седмици и ще ти кажа.
След две седмици той дойде и ме попита:
- Кой е твоя герой?
Аз му казах:
- Размишлявах по тази тема и знаеш ли кой е? Това съм аз след 10 години.
И така станах на 25 години. Десет години по-късно същият човек дойде до мен и ме попита:
- И така стана ли вече твоя герой?
И аз отвърнах:
- Даже не съм близко не, не, не.
Човекът пита:
- Защо?
Аз отвърнах:
- Защото моят герой съм аз на 35 години.
Виждате ли всеки ден, всяка седмица, всеки месец и всяка година от моя живот, моят герой е винаги 10 години пред мен. Никога няма да бъда моя герой и знам, че няма да мога и това не е проблем, защото така имам кого да преследвам.
Така че към всички нас, каквито и да са тези неща, към които гледаме, възхищаваме и преследваме – На тях аз казвам Амин.
На тях аз казвам: “Alright, Alright, alright” На това аз казвам: “Just Keep living”
Благодаря ви!
© Александър Радованов, студент в УНСС, задание по предмета „Политическа реторика и публично поведение“ при проф. дн Иванка Мавродиева.
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането и позоваването на преводача на речта и на Онлайн справочника по реторика и задължително.