Реч на Барак Обама, произнесена пред паметника на Пентагона
Министър Гейтс, адмирал Мълън и членове на Въоръжените сили, сънародници американци, семейства и приятели на онези, които загубихме на този ден: Мишел и аз сме дълбоко смирени да бъдем с вас.
Осем пъти септември настъпи и премина. Изминаха близо 3000 дни – почти по един за всеки от отнетите ни. Но смяната на сезоните не може да намали болката и загубата от този ден. Нито времето, нито мракът в небето могат да притъпят значението на този момент.
И така в този тържествен ден, в този свещен час, ние спираме още веднъж. Още веднъж се молим – като нация и като хора; на градските улици, където нашите две кули бяха превърнати в прах и пепел; на тихо поле, където падна самолет от небето; и тук, където един-единствен камък от тази сграда все още е черен от пожарите.
Спомняме си с благоговение животите, които загубихме. Четем имената им. Притискаме техните снимки към сърцата си. И в този ден, който отбелязва тяхната смърт, ние си припомняме красотата и смисъла на техния живот; мъже, жени и деца от всякакъв цвят и вяра, от цялата ни нация и от повече от 100 други. Те бяха невинни. Без да вредят на някого, те продължаваха ежедневието си. Загинали в един ужасен момент, сега те „живеят в дома Господен завинаги“.
Почитаме всички онези, които са дали живота си, за да могат другите да живеят, и всички оцелели, които са се борили с изгаряния и рани и са си помагали взаимно да възстановят живота си; мъже и жени, които дадоха живот на това най-просто правило: аз закрилям брат си; Аз закрилям сестра си.
Отдаваме почит на службата на едно ново поколение – млади американци, израснали във време на мир и изобилие, които видяха нацията си в час на нужда и казаха: „Аз избирам да служа“; — Аз ще свърша моята част. И още веднъж скърбим. За вас и вашите семейства няма думи, които да облекчат болката в сърцето ви. Няма дела, които могат да запълнят празните места в домовете ви. Но на този ден и на всички следващи може да намерите утеха в паметта на онези, които сте обичали, и да знаете, че имате безкрайната подкрепа на американския народ.
Светото писание ни учи на тежката истина. Планините могат да паднат и земята може да отстъпи; плътта и сърцето могат да изчезнат. Но след всичките ни страдания, Бог и благодатта ще ви „възстановят и ще ви направят силни, твърди и непоколебими“. Така е – така е било за тези семейства. Така трябва да бъде и за нашата нация.
Нека подновим решимостта си срещу онези, които извършиха този варварски акт и които все още кроят заговор срещу нас. В защита на нашата нация ние никога няма да се поколебаем; в преследването на Ал-Каида и техните екстремистки съюзници, ние никога няма да се поколебаем.
Нека подновим нашия ангажимент към всички онези, които служат в наша защита — нашите смели мъже и жени в униформи и техните семейства, и всички онези, които ни защитават тук, у дома. Съзнавайки, че работата по защитата на Америка никога не приключва, ние ще направим всичко по силите си, за да запазим Америка в безопасност.
Нека подновим истинския дух на този ден. Не човешката способност за зло, а човешката способност за добро. Не желанието да рушиш, а импулса да спасяваш, и да служиш, и да градиш. На този първи Национален ден на служба и възпоменание можем да призовем още веднъж тази обикновена доброта на Америка – да служим на нашите общности, да укрепим нашата страна и да подобрим нашия свят.
Най-вече, в ден, когато други се опитваха да подкопаят увереността ни, нека подновим нашата обща цел. Нека си спомним как се събрахме като една нация, като един народ, като американци, обединени не само в скръбта си, но и в решимостта си да стоим един до друг, да отстояваме страната, която всички обичаме.
Това може да е най-великият урок на този ден, най-строгият упрек към тези, които ни нападнаха, най-високата почит към онези, които са ни отнети – че такова чувство за цел не трябва да бъде мимолетен момент. Това може да бъде трайна добродетел.
Защото чрез собствения си живот – и чрез вас, любимите хора, които оставиха след себе си -мъжете и жените, които загубиха живота си преди осем години на днешния ден, оставят наследство, което все още свети ярко в тъмнината и което призовава всички нас да бъдем силни, твърди и обединени. Това е нашето призвание днес и през всеки предстоящ септември.
Линк: President Obama Speaks at the Pentagon Memorial on 9/11/09
https://www.youtube.com/watch?v=WKEtXtIrPeU
[1] Речта е произнесена от Барак Обама 8 години след атентата на 11 септември 2021 г.
Бог да ви благослови и утеши. И нека Бог благослови Съединените американски щати.
© Превод: Зорница Николова, студент „Международни отношения“, УНСС, предмет „Политическа реторика и публично поведение“, воден от проф.- дн Иванка Мавродиева
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането на преводача на речта и на Онлайн справочника по реторика е задължително