Характеризмът

Характеризмът представлява изображение чрез думи, с които се описва детайлно картина. Използването на характеризъм прави текста по-богат и жив и допринася за това да се засилва посланието на автора. Препраща към събитията, действията и отвежда аудиторията в друга реалност. Това може да й помогне и да се припознае в определени идеи. Липсата на характеризъм може да лиши текста от необходими детайли, а при пренасищането има опасност от плеоназъм. Затова и тук се търси баланс и употреба в умерени количества.
Пример:
Казват, че е важно да изпитваме състрадание. Състрадание към кого. Ето към кого или към кои. Състрадание към бедните, бездомните, гладните, непритежаващите богатства, нямащите солидни банкови сметки, израсналите без подкрепата на родителите, лишените от покрив над главата си, живеещи от подаяния.
Реторичните фигури са похват, чрез който се придава емоционална натовареност и богатство на текста. Това е словесното украсяване, което се прилага в зависимост от жанра и целите на оратора. Показват отношението му към дадената тема, препращат към внушенията му и помагат съобщението да достигне до аудиторията. Представляват преносен, образен или картинен израз. Делят се на фигури на речта (асонанс, алитерация) и фигури на мисълта (ирония, апосиопеза). Често фигурите се комбинират и в изречение може да има повече от една.
© Мария Стоянова, МП „Публична реч“, НАТФИЗ, предмет „Реторика и ораторство“
© Позоваването и цитирането на автора и на Онлайн справочника е задължително