Анализ на речта за свободата на Уилям Уолъс (в ролята Мел Гибсън) от филма „Смело сърце”
- Реторическа/ комуникативна ситуация
Речта е на Уилям Уолъс, изигран във филма от Мел Гибсън, е типичен пример за харанга, военна реч, произнасяна преди битка за мотивиране на войниците. Речта е произнесена във време, когато Шотландия се бори за независимостта си от Англия. Силите на шотландците са далеч по-малко и изглежда, че победата за империята е почти сигурна. Войниците не са предани на военоначалниците и нямат дисциплината на английските армии. Конкретният момент на произнасяне на речта представя как двама от поземлените шотландски лордове ще се предадат пред по-многочислената английска армия. В тази ситуация Уолъс се появява на кон заедно с приближените си и говори пред обезкуражените войници, опитвайки се да ги убеди да се бият срещу врага си в името на свободата.
2. Социалната/ комуникативна роля на оратора
Според енциклопедия Британика сър Уилям Уолъс е шотландски рицар, водещ съпротивата срещу Англия. Считан е за национален герой на Шотландия. Той е основна движеща сила в борбата срещу окупаторите до смъртта си през 1305 година, когато е заловен и обезглавен по заповед на крал Едуард I. Качествата му като пълководец и опита, натрупан в множеството битки, го представят пред обикновените войници като почти митологична фигура. Хиперболизирането на образа му води до концентрирано доверие в личността му и това, което казва. С харизмата си Уолъс печели доверието и обичта на обикновените хора. Той е естествен лидер и доказан водач. Войската би се подчинила на всяка негова дума.
3. Аудитория, пред която се произнася речта
Речта е произнесена пред войските на двама поземлени шотландски лорда, които смятат се предадат пред идващата, далеч по-силна английска армия. Аудиторията представлява множество демотивирани войници, боящи се за собствения си живот. Те не искат битка, а да се приберат живи, но също така притежават специфичния емоционален шотландски темперамент, което е предпоставка за успешно възприемане на речта. В началото това е една отрицателно настроена аудитория, изгубила вяра във водачите си.
4. Род, вид или подвид на речта
Според класификацията на професор Й. Ведър речта принадлежи дялово към монологичните изказвания. Родово речта може да бъде характеризирана като агитационна с подвид убеждаващо-призивна. Речта също така може да бъде определена като харанга.
5. Увод, основна част, заключение. Обръщения
5.1. Обръщения
Уолъс започва речта си с обръщението „Синове на Шотландия”. Той го използва, за да накара аудиторията да се почувства специална. Обръщения от този тип целят да изкачат аудиторията на по-високо духовно ниво. В случая „синове на Шотландия” цели да събуди национална гордост и да постави акцент върху чувството за национална идентичност, която трябва да бъде защитавана.
5.2. Увод
За увод на речта си Уолъс се представя. „Аз съм Уилям Уолъс”. Тъй като по това време неговото лице не е известно на всички, а за името му се носят легенди, той е посрещнат с недоверие от публиката. Пред тях се е изправил непознат човек. Точно това е и причината той да започне с представяне. Първоначалното недоверие у аудиторията е затвърдено и с контратвърдението на един от войниците, че Уолъс е висок седем фута. То бива разбито с иронизирането на всичките хиперболи около личността на рицаря – „Освен това може сам да убие стотици и ако днес беше тук, щеше да изпепели англичаните с огнени кълба от очите си и мълнии от задника си”. Шегата успява да стопи недоверието и също така да разсее насъбралото се в аудиторията напрежение, свързано с предстоящата битка. За да разсее тотално съмненията, той повтаря натъртвайки първата си фраза – „Аз съм Уилям Уолъс”. Така той може да приеме цялото доверие, с което героичният му образ се ползва и да го използва, за да ги убеди в идеите си. Превръща се в лидер на мнение.
5.3. Основна част
В основната част на речта си Уолъс залага на идеята за гордост и свободолюбие. Можем да разделим основната част на две подчасти – преди и след контрааргумента на войника-ветеран. В първата подчаст Уолъс издига аудиторията в нещо по-възвишено. Той показва на публиката как я вижда през собствения си поглед. Използвайки определения като „сънародници”, „свободни мъже” и „изправли се срещу тиранията” той иска да им внуши национална гордост и чувство за свободолюбие. Това се допълва и от реторичния въпрос „Какво бихте били без свободата си?” Също така им напомня, че те са дошли с цел да се бият именно за свободата си.
След втория реторичен въпрос „Бихте ли се борили?” следва и отговора на войника-ветеран, който действа като контрапункт на казаното до момента от Уолъс. Този коментар към речта „Борба? Срещу това? Не, ние ще се предадем и ще живеем.” представя мнението на аудиторията за случващото се и това, което трябва да се направи, подреждайки приоритетите на обикновените войници – на първо място да оцелеят.
Втората част от изложението на речта си Уолъс изгражда като отговор на този контрапункт. Той представя на аудиторията нещата такива, каквито биха били, ако изберат да избягат. Използвайки патетични изрази „един единствен шанс”, той им описва бъдещото разочарование и чувство за непълноценност от това, че са избягали, когато са можели да се докажат. Втората част на изложението преминава плавно и в заключение.
Заключението представлява последните думи на Уолъс, в които той описва желанието да се изправиш срещу врага си и да защитиш свободата си. Заключителната част е силно емоционално заредена. Целта е емоциите да изместят чувството на страх от загуба и смърт. „…те могат да животите ни, но никога няма да вземат свободата ни!”
Последният призив „Шотландия завинаги! Да живее Шотландия!” е подет и от войниците, като ги обединява в идеята да се изправят срещу противника и да се докажат.
6. Реторични фигури и похвати
Използваните реторични фигури са с положителен ефект. Използваните глаголи са с висок емоционален градус – „бия се”, „изправем се (срещу)”, „умирам”… Това цели да драматизира допълнително обстановката и да донесе усещане за част от нещо голямо. Епитетите в речта не са много, но също са с висок емоционален градус – „свободни мъже”, „смъртен одър”. Използваната анафора „свободни” акцентира върху тема, която е доста болезнена за шотландците. Друга анафора цели да създаде чувство за общност – „нашите врагове”, „животите ни”, „свободата ни”. Отделни думи създават допълнително чувство за възвишеност – „сънародници”, „свобода”, „тирания”, „никога”. Използваната от Уолъс антитеза, оборваща казаното от войника-ветеран има решаваща за аргументацията роля.
7. Аргументация
Речта въздейства преди всичко емоционално, главно поради емоционалните аргументи, които са използвани. В аргументацията присъства апелът за свободата като основна човешка нужда, която е по-важна дори от самия живот. Условно е поставено равенство между понятията „гордост” (въпреки, че не се споменава в речта има място) и „свобода”. Също така важен за аргументацията фактор е и оборването на тезата за бягство = живот. Според оратора този живот след бягство ще тежи на войниците и те до края на живота си ще искат да се върнат обратно в деня на битката и да отстояват идеалите си. Речта се опира на ирационални аргументи: вяра, свободолюбие, гордост. Използва се и градация в аргументите, като първоначално просто се говори за това, че шотландците са свободни хора, а след това се описва антиутопичната възможност за живот след отказване/ бягство от тази свобода.
8. Неезикови средства, използвани от оратора
На първо място трябва да бъде посочен гласът. Чрез промяна на силата на гласа, както и на скоростта на говорене ораторът постига различни емоции. Забавянето на скоростта и паузите при „Бийте се (кратка пауза) и може да умрете. Избягайте и ще живеете (кратка пауза) поне за кратко” имат силен убеждаващ ефект. Засилването на силата, височината и скоростта в края на речта егзалтират аудиторията, като „Шотландия завинаги!” преминава във вик, подет от цялата войска. Другият важен момент е пространственото разположение на оратора спрямо аудиторията. Той е яхнал кон (чисто пространствено е по-високо от всички) и обикаля постоянно пред войската. По този начин всички го виждат и той е над тях – това буди асоциация с водач, на когото може да се разчита, който можеш да видиш.
9. Манипулативни тактики
Първо чрез осмиване на аргумента дошъл от аудиторията, Уолъс печели доверието на слушащите го. Той дискредитира цялото усещане за недоверие и съмнение, че той е истинският Уилям Уолъс. По този начин скъсява и емоционалното разстояние с публиката. Другият момент на фина манипулация е след контрааргумента на ветерана-войник, когато от първо лице единствено число, ораторът преминава през диалогичното вие, за да стигне накрая до приобщаващото първо лице множествено число, което цели да създаде усещане за общност. Целта на Уолъс е да убеди войниците да оставят сигурността си и да се бият в името на обща кауза.
Източници:
- Речта от филма: <http://www.youtube.com/watch?v=K3oz0zhEwZk&feature=related> достъпен на 20.06.2012г.
- Биографична справка: <http://www.britannica.com/EBchecked/topic/634784/Sir-William-Wallace> достъпен на 20.06.2012г.
Анализът е направен от © Александър Карагеоргиев, студент по Връзки с обществеността, ФЖМК, Софийски университет. Превод на тази реч, направена от Александър Карагеоргиев, е публикувана в онлайн справочника http://www.online.rhetoric.bg/ на 19.10.2012 година в рубриката „Речи и дебати”, със заглавие „Речта за свободата от фирма „Смело сърце”.
Позоваването на автора и източника е задължително.
Текстът е подготвен за изпита по „Публична реч” при доц. дфн Иванка Мавродиева и одобрен от нея за публикуване със съгласието на студента.
Анализът е направен по указанията на доц. дфн Иванка Мавродиева от книгата „Образци на ораторското изкуство”