Махмуд Ахмадинеджад е настоящият президент на Иран. Роден е на 28 октомври 1956 г. Познат е на широката публика с това, че смело изразява своята позиция по всички международни въпроси. На 14 юни 2013 г. в Иран ще се проведат президентски избори.
Настоящата реч е произнесена пред среща на ООН (Организация на обединените нации) на 4 октомври 2009 г. във връзка с работата на Съвета за сигурност. Речта е дълбока, промислена, силно емоционална и наситена с факти и истини, които доказват тезиса на речта. Цялостната аргументация е синтезирана точно.
Уводната част на речта представлява около 10% от цялостното изказване на Махмуд Ахмадинеджад. но дори и в началото на първата подтеза той продължава въвеждащата си мисъл, като на няколко пъти се обръща към аудиторията. Смисловият акцент е поставен съвсем в края на речта, едва в последните абзаци, в които се посочва основната теза за сериозните реформи в структурата и методите на работа на Съвета за сигурност.
Идеите са представени структурирано. Всеки следващ абзац се отличава с градация от предния. Използва се предимно задаване на редица въпроси, което допринася за подкрепата на отделните смислови фрагменти на речта.
Г-жо председател, уважаеми ръководители на държави и правителствени ръководители, уважаеми ръководители на делегации, ваши превъзходителства, уважаеми госпожи и господа,
Възхвалявам милостивия, всезнаещ и Всемогъщият Бог за да благослови мен с още една благоприятна възможност да се обърна към това събрание от името на великия народ на Иран и да поднеса редица въпроси на вниманието на международната общност.
Също възхвалявам Всевишния за повишаване на бдителността на народите по целия свят, техните смели присъствия в различни международни сбирки и смелите изказвания на техните виждания и желания по отношение на глобалните проблеми.
Днес човечеството жадува страстно обръщането към истината, преданост към Бога, търсенето на правосъдието и зачитане на достойнството на човешки същества. Отхвърляне на господството и агресията, защита на подтиснатите и копнеж за мир, основаващ се на законно желание на народите по света, особено на младите поколения и будната младеж, които се стремят към един свят, свободен от упадък, агресия и несправедливост, и изпълнен с любов и състрадание. Младежите имат право да търсят справедливостта и истината и те имат право да изградят своето бъдеще върху основите на любов, състрадание и спокойствие. И аз възхвалявам Всевишния за тази огромна благословия.
(Още в самия увод се съпоставя жестоката действителност с желаното бъдеще на народите живеещи на Земята. Привлича интереса като определя общите цели, които благоприятстват за истинността. На няколко пъти се въвежда персонификация, чрез употребата на единични понятия – Бог и Всевишния, чрез които ораторът търси общочовешкия смисъл, наситен със символика и емоционалност. Прави впечатление й въвеждането на тъждествени понятия – „младите” и „младежите”; както и повторението „смели присъствия” и „смели изказвания”, засилващо внушението на оратора за народите, които вземат позиция по отношение на глобалните проблеми. )
Госпожо президент, превъзходителства.
Това, което измъчва човечеството, днес със сигурност не е съвместимо с човешкото достойнство; Всемогъщият не е създал човека, така че да върши престъпления против другите и да ги угнетява.
Чрез предизвикване на война и конфликти, някои бързо разширяват господството си и натрупват по-голямо богатство и узурпират всички ресурси, докато други търпят резултатите на бедността, страданието и мизерията. (използвана е логическа връзка мужду отделните съждения чрез конюнкция)
Някои се стремят да управляват света разчитайки на оръжие и заплахи, докато други живеят в постоянна несигурност и опасност. (използван е метод за аргументация – реторическа традукция)
Някои окупират родината на други хора, хиляди километри далеч от границите им намесват се в техните дела и контролират петрола им и други ресурси и стратегически пътища, а други са бомбардирани ежедневно в собствените им домове; техните деца са убивани по улиците и алеите на собствената им страна и домовете им са сринати.
(На практика цялата втора част на речта се базира на контрасти и сравняване между някои и другите (опозиции): „Някои се стремят да управляват…, докато други живеят в несигурност…”; „Някои окупират родината на други хора…, а други са бомбандирани ежедневно…”. В тези контрасти силно е приложена фигура на привидно принизяване, като се посочва връзката между страните и това, че едните успяват за сметка на другите, които имат нужда от подкрепата).
Такова поведение не е достойно за човешки същества и противоречи на Истината, на справедливостта и човешкото достойнство. Основният въпрос е, при такива условия, къде подтиснатите трябва да търсят справедливостта? Кой или каква организация защитава правата на угнетените и подтиска актове на агресия и подтисничество? Къде е седалището на глобална справедливост? (Тази част на речта се изгражда на опозициите: добро – зло, достойно – недостойно. В следващия абзац се използват средства от историята и практиката).
Кратък поглед върху няколко примера за най-належащите световни проблеми могат допълнително да илюстрират проблема.
А. Необузданото разширяване на ядрени, химически и биологични оръжия
Някои велики сили, гордо обявяват производството си на второ и трето поколение на ядрените оръжия. За какво са им нужни тези оръжия? Е разработването и складирането на тези смъртоносни оръжия, предназначено ли е за насърчаване на мира и демокрацията? Или, тези оръжия са, в действителност, инструменти за принуда и заплаха срещу други народи и правителства? (Тук е използвана логическа връзка чрез дизюнкция – „оръжията, предназначени за насърчаване на мира или инструмент за принуда и заплаха”). Колко време трябва хората по света да живеят с кошмара от ядрени, биологични и химически оръжия? Какво би ограничило Великите сили да произвеждат и притежават тези оръжия? Как могат да бъдат държани отговорни пред международната общност? И доволни ли са жителите на тези страни с погубването на тяхното богатство и ресурси за производството на такива деструктивни оръжия? Не е ли възможно да се разчита на правосъдие, етика и мъдрост, а не на тези инструменти на смъртта? Не са ли мъдростта и справедливостта по-съвместими с мира и спокойствието отколкото ядрените, химическите и биологичните оръжия? (Абзацът има емоционално-въздействаща роля. Ораторът изгражда реторични въпроси, чиито отговори са доказателства за истинността на тезата.).
Ако мъдростта, етиката и справедливостта имат предимство,то подтисничеството и агресията ще бъдат изкоренени, заплахите ще намалеят и няма да останат причини за конфликти.(В тази част на речта се дава отговор на поставените въпроси по-горе. Използвана е логическа връзка между различните съждения – чрез импликация, като антецедент са представени предимството на мъдростта, етиката и справедливостта, а като консеквент – изкореняването на агресията и намаляването на заплахите и конфликтите).
Това е солидно предложение, тъй като повечето глобални конфликти изникват от несправедливост и от мощни сили, които не са доволни от техните права, които се стремят да погълнат правата на другите.
…
Б. Окупация на страни и обостряне на военните действия
Окупация на страни, включително Ирак, е продължава през последните три години. Не минава ден без стотици хора да бъдат убити в студена кръв. Окупаторите не са в състояние да установят сигурност в Ирак. Ирак, където има скрити или открити усилия за повишаване на несигурността, увеличаване и влошаване различията в рамките на иракското общество и подстрекаване на граждански размирици. (Тук края и началото на двете изречения са въведени с единичното понятие Ирак. Това е реторичната фигура катахрезис. По този начин се получава смислова градация, която в конкретния случай има за цел да развие смислово съждението).
Няма индикации, че окупаторите имат необходимата политическа воля за премахването на източниците на нестабилност. Много терористи са били задържани от правителството на Ирак, само за да бъдат пуснати под различни предлози от окупаторите. Това ли се нарича стабилност? (Използвани две противоречиви понятия – стабилност и нестабилност)
Изглежда, че засилването на военните действия и тероризма служи като претекст за продължаващото присъствие на чуждестранни сили в Ирак.
Нека се обърна към ливанския народ (чрез персонификация към определена група хора поддържа основната теза, като по-долу се аргументира с конкретни примери. С други думи е въведен метода за аргументация – реторическа индукция).
Тридесет и три дълги дни, ливанците живеят под порой от огън и бомби и близо 1,5 млн. от тях са изселени; междувременно някои от членовете на Съвета за сигурност на практика избират пътя, чрез който дават възможности на агресора да постигне целите си чрез война. Свидетели сме, че Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации е практически недееспособен от определени Велики сили, дори да направи призив за прекратяване на огъня. Съветът за сигурност седя лениво толкова много дни, наблюдавайки жестоки сцени срещу ливанците, докато трагедии като тази в Кана постоянно се повтаряха. Защо?
Във всички тези случаи отговорът е очевиден. Ако силата зад военните действия е постоянен член на Съвета за сигурност, то тогава този съвет ще може да изпълни своите задължения. (Тук е използвано импликативно сложно изказване чрез въвеждането на „Ако А.., то Б…”)
C. Липса на уважение към правата на членовете на международната общност
Ваши превъзходителства,
Защо съм тук сред Вас днес? Не само за да представя належащите промени, а и да се отнеса до някои от жалбите на иранския народ и да говоря за несправедливости срещу тях. (Тук ораторът използва реторична фигура – субжекция, като задава въпрос относно присъствието и участието му на форума, на който посочва сам отговор в следващото изречение).
Ислямска република Иран е член на Международната агенция за Атомна Енергия (МАГАТЕ) и е поела ангажимент към Договорът за неразпространение на ядреното оръжие. Всички наши ядрени дейности са прозрачни, мирни и под зорките очи на инспекторите на МАГАТЕ. Защо тогава има възражения срещу нашите законно признати права? Които правителствата възразяват на тези права? Правителствата, които се възползват от ядрената енергия и горивния цикъл. Някои от тях са злоупотребили с ядрена технология за военни завършеци, включително производството на ядрени бомби, а някои дори имат открит запис за използването им срещу човечеството.
Коя организация или съвет трябва да разгледа тези несправедливости? Съветът за сигурност е в състояние да се обърне към тях? Може ли да спре нарушаването на неотменими права на страните? Може ли да се предотврати определени правомощия от възпрепятстване на научния прогрес на други страни? (в последните два абзаца ораторът утвърждава реторически похват, чрез задаване на последователни въпроси и анафора – може ли…? може ли…?)
Злоупотребата на Съвета за сигурност, като инструмент за заплаха и принуда, е наистина източник на сериозна загриженост.
…
Ваши превъзходителства,
Преглед на предходните исторически реалности, би довело до заключението, че за съжаление правосъдието се превърна в жертва на сила и агресия. Много глобални мерки са станали несправедливи, дискредитиращи и безотговорно, в резултат на натиск от някоя от Великите сили; Заплахи с ядрени оръжия и други инструменти на войната от някои Велики сили са заели мястото на зачитането на правата на народите и поддържането и насърчаването на мир и спокойствие;
- Нациите не са равни при упражняването на правата им, признати от международното право. Ползването на тези права зависи от прищевките на някои Велики сили.
- Очевидно Съвета за сигурност може да се използва само за гарантиране на сигурността и правата на някои Велики сили. Но когато подтиснатите са убивани от бомбардировки, Съветът за сигурност трябва да остане настрана и дори да не призовава за спиране на огъня. Не е ли трагедия на исторически пропорции, че Съветът за сигурност е обвинен в поддържането на сигурността на някои страни?
- Преобладаващата цел на съвременната глобална взаимодействия е такава, че някои Велики сили, се уравняват с международната общност и считат, че техните решения замества тези на над 180 страни. Те смятат, че са капитаните и владетели на целия свят и другите страни, са само втора класа в световния ред (Тази част на речта е основна за доказване на тезиса, тъй като тук са изнесени основните изводи и отговори на редицата поставени въпроси. Двете понятия – капитан и владетел, са използвани за да подсилят тези Велики сили, като същевременно е използвано хиперболизиране)
…
Ваши превъзходителства,
(поредното обръщение, което градира изказа и постига въздействие върху аудиторията)
Ако правителствата на САЩ и Обединеното кралство, които са постоянни членове на Съвета за сигурност, извършват агресия, окупация и нарушаване на международното право, то кой от органите на ООН може да им търси сметка? Може ли един съвет, в който те са привилегировани потребители да се занимава с техните нарушения? Е това случвало ли се е? В действителност, ние многократно наблюдаваме обратното. Ако те имат различия с народ или държава, те го вкарват в Съвета за сигурност и като ищци, дръзко претендират, да са едновременно в ролите на прокурор, съдия и палач. Дали това е просто ред? Може ли да има по-ярък случай на дискриминация и по-ясни доказателства за несправедливост? (в този абзац се постига силно внушение на речта с поредица от въпроси, наситени с емоционален характер).
…
Ваши превъзходителства,
Колко дълго може такава ситуация да продължава в света? Очевидно е, че поведението на някои Велики сили, представлява най-голямото предизвикателство пред Съвета за сигурност, на цялата организация и нейните филиални агенции.
Настоящата структура и работните методи на Съвета за сигурност, които са наследство от Втората световна война, не отговарят на очакванията на сегашното поколение и съвременните нужди на човечеството.
Днес, е безспорно, че Съвета за сигурност, най-критично и спешно, се нуждае от легитимност и ефективност. Трябва да се признае, че докато, Съветът не е в състояние да действа по-прозрачно, справедливо и по по-демократичен начин, от името на цялата международна общност, няма нито да бъде законен, нито ефективен. Освен това, пряката връзка между злоупотребата с право на вето и ерозията на легитимност и ефективност на Съвета вече е ясно и безспорно установена. Ние не може и не бива да очакваме унищожаване, или дори задържане на несправедливостите, налагането и подтисничество, без реформиране на структурата и работните методи на Съвета.
Уместно ли е да се очаква това поколение да представя решения и договорености, установени преди повече от половин век? Не това поколение и бъдещите поколения имат право да вземат сами решения за света, в който те искат да живеят?
Днес, сериозни реформи в структурата и методите на работа на Съвета за сигурност са повече от всякога необходими. Правосъдието и демокрацията означават, че ролята на Общото събрание, като най-висш орган на Организацията на обединените нации, трябва да се спазват. Общото събрание може след това, чрез подходящи механизми, да поема задачата за реформиране на организацията и спасяване на Съвета за сигурност от актуалното му състояние. (Тук единичното понятие е повторено два пъти под различна форма в едно конюктивно изказване) Междувременно на Движението на необвързаните държави, Организацията на ислямската конференция и Африканския континент трябва да имат представител, като постоянен член на Съвета за сигурност, с право на привилегията на вето. В резултат баланса, надявам се да предотврати по-нататъшни потъпквания на правата на народите.
Заключителната част започва отново с обръщението „Ваши превъзходителства”, с което се засилва внушението. Тази част представлява около 10% от изказването на оратора. Тя продължава със задаване на точен и ясен въпрос: Колко дълга може такава ситуация да продължава в света? – синтезирана е идеята за продължителността на глобалната несправедливост. В следващите абзаци се представят абсурдната структура и работни методи на Съвета за сигурност, като се акцентира на повторението „нито законен, нито ефективен”. Използвана е анафора на думата ‘днес’ в два последователни абзаца, с което се засилва внушението за идващия момент за промяна.
В следващите редове, със силен емоционален заряд, са отправени подкани към незабавни реформи на актуалното състояние на Съвета, чрез което да се предотвратят по-нататъшните потъпквания на правата на народите.
© Анализът на речта е на Ростислав Давидов – докторант към катедра Реторика, Философски факултет, Софийски университет.
Позоваването и цитирането автора на анализа на речта Р. Давидов и на Онлайн справочника по реторика е задължително.