Анализ на речта на проф. Келп/Бъди Лав (в ролята Джери Луис) от филма „Смахнатият професор”, 1963 г.
1. Оратор – особености
Професор Келп е филмов герой (в ролята един от най-известните американски комици Джери Луис). Образът е замислен като пародия по романа на Робърт Луис Стивънсън „Доктор Джекил и господин Хайд”.
Сред своите университетски колеги и студенти проф. Келп е познат като грозноват неудачник, социопат, който непрекъснато застрашава живота и здравето на студентите и преподавателите със своите химични опити, които трудно контролира. Той е гениален, но аустайдер, който изпитва страх от комуникацията с други хора. Съвсем случайно, при поредния лабораторен инцидент, той открива непозната за него съставка. Тя го променя изцяло като външнен вид и поведение. Той се првръща в красив и самоуверен млад мъж, който е харесван от всички. Той започва своята реч като самоуверения Бъди Лав и си тръгва от сцената като невзрачния проф. Келп. Трансформация, която протича по време на изказването му.
2. Комуникативна / реторична ситуация
Професор Келп произнася своята реч по време на тържествен бал на своите студенти. Мястото е гимнастически салон, превърнат в приятна бална зала, със сцена и място за бенд. Повод за речта става единственият недостатък на тайната съствака, която открива проф. Келп – нейното краткотрайно действие. Без да очаква, той започва да възвръща истинския си облик пред учудените погледи на събралите се около него хора. Тогава той решава, че единствения изход от ситуацията, е да разкаже на всички истината за себе си и това, което е направил.
3. Аудитория, пред която се произнася речта
Своята реч проф. Келп произнася пред цялото ръководство на университета, в който преподава, пред всички останали преподаватели и пред своите студенти. Нито един от тях дори и не подозира, че зад маската на лъскавия Бъди Лав се крие не особено привлекателния проф. Келп. Аудиторията е съставена изцяло от студенти и от университетски преподаватели.
4. Жанр /вид на речта
Според класификацията на проф. Йордан Ведър речта принадлежи към монологичните изказвания. По вид тя се отнася към емоционалните, но и порицаващи изказвания. Подвид – убеждаващо-призивна, напътствена.
5. Увод. Основна част, заключение.
Келп започва своето обръщение с дружелюбното – „Привет”, за да открои аудиторията като негови приятели, а и за да улесни задачата, която си е поставил – да му бъде простено. Веднага след това продължава с официалното – „Дами и господа”, за да подчертае все пак сериозността на това, което смята да съобщи. В увода на своята реч той приканва за търпение, като добавя, че то ще бъде възнаградено със съобщаване на цялата истина по възникналия проблем. Така първата част от неговия план – спечелване на вниманието на аудиторията – вече е в действие.
В основната част е самото признание за стореното от него, последвано от многократно извинение и опит за убеждаване на публиката, че намеренията му в никакъв случай не са били да обиди или нарани. Основната част е силно емоционална, проф. Келп непрекъснато подръпва яката на своята риза, сякаш го стяга болезнено, а гласът му се губи от напрежението, на което е подложен.
Прочиства гърлото си с кашляне почти след всяка дума. След почти всяко изречение той въздиша дълбоко и това привнася доза драматизъм в думите му. Келп изтъква положителната страна на действията му като дава ценен съвет на младите, ключ за успеха им в живота.
В заключението си той отново моли за прошка, като описва колко много му харесва да бъде сред тези млади хора, които сега са вперили поглед в него. Казва им, че ги обича и че не иска да се разделя с тях. Речта постига своите цели – дълго време след последните му думи и дори след като е слязал от сцената, никой от залата дори не помръдва. Сякаш дълбоко замислени и анализиращи всичко, което се е случило през последните 5 минути.
6. Реторични фигури и похвати
Апосиопеза – По време на речта си проф. Келп непрекъснато прави паузи между отделните изречения. За момент дори спира внезапно своето изказване. Това ясно показва колебанието, което изпитва и състоянието на афект, в което се намира.
Антитеза – Професор Келп споделя с аудиторията, че не му харесва да бъде това, което всъщност не е. Това го дразни и го намира за неморално. По думите му нищо не оправдава неговите действията. Още в следващото си изречение той излага противоположно мнение, а именно – „Но в същото време съм щаслив, че все пак успях да бъда различен, защото открих нещо ново, което досега ми убягваше.”. Така той цели да смекчи последниците от своята постъпка, като изнася на преден план нещо положително. Така, след това контрастно представяне на гледни точки, аудиторията би следвало да е по-благосклонна към него, след като приеме, че все пак има нещо, заради което тези негови действия си заслужават.
Обсекрация – По време на своето изказване Келп многократно моли аудиторията да не се чувства обидена от постъпката му. Той уверява, че никога не е искал да нарани някого. „Не съм имал намерение да правя нещо… независимо какво е то, щом може да навреди на някого.”
Във финалните си думи, малко преди да слезе от сцената, Келп отново се обръща към аудиторията, този път конкретно към декана на неговия факултет – „Надявам се, че… след като изслушахте фактите, няма да ме съдите прекалено строго”.
7. Аргументация. Видове аргументи.
Професор Келп прави своята реч с идеята да получи прошка за това, което е направил и да спечели аудиторията на своя страна. Да бъде оневинен. Чрез хипотипоза тойпредава на присъстващите цялата случка от самото й начало, стъпка по стъпка. Обяснява подробно какво го е накарало да извърви този път. Откритието му, че е приятно да можеш да правиш неща, за които другите дори не могат да си помислят.
Той се опитва да намери положителен смисъл в своите действия като казва, че въпреки всички е открил още нещо много важно не само за себе си, но и за всички присъстващи в залата – важността на себеуважението. Нещо, без което нямаме право да търсим уважение от хората около нас. Тук се набляга повече на чувствата, на морала. Това е аргументът към аудиторията.
Чрез интерпретацията на случилото се с него, проф. Келп успява да даде съвет на младите хора. Да извлече ползи от своите действия. Това че той признава своята вина, също е аргументативен, а не манипулативен подход. Аргументите му постигат очаквания ефект – речта му придобива един искрен тон, от който той се нуждае в този момент. В резултат на признаването на вина професорът намира симпатиите на аудиторията.
8. Интеркултурни особености
Особеностите тук произлизат от нестандартната ситуация, в която ни пренася филма. От една страна Келп е преподавателят, който е изгубил своята позиция сред студентите, които държат винаги да бъдат засипвани с пъстри и интересни истории, чрез които да се оприличават в една или друга степен и от друга страна – той е изисканият, самоуверен млад мъж, чието поведение бива буквално попивано от същите тези млади хора. Интересното е, че в единия случай той е поставен на пиедестал, а в другия е подиграван, той е загубил своя авторитет. Това е така, защото младите хора са склонни да махат пренебрежително с ръка за всяко нещо, което не разбират, не владеят или им се струва безинтересно. Подходът, който проф. Келп избира – прямотата, директния разговор очи в очи, има за цел да скъси тази дистанция, която винаги ще съществува между възрастните и младите от едно ново поколение, заради различната ценностна система, която имат едните и другите. И успява!
Анализът е на Данаил Конов – студент от специалност „Връзки с обществеността”, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски”.
Анализът се публикува със съгласието на студента.
Позоваването и цитирането на автора, на публикацията и на Онлайн справочника по реторика е задължително.
© Данаил Конов