Женски реторичен стил

Женски реторичен стил

by admin on 25.11.2012

Женски реторичен стил

Чрез термина „женски реторичен стил” (feminine communication style) се назовава общото поле на реторическите и джендър или феминистките изследвания. Това означава, че в своята реторика жените си служат с апел към публиката и чувствата на публиката по-често от мъжете, като жените се опитват да въвлекат аудиторията чрез своеобразно „съблазняване” в тезата си. Характерни за женската реторика са структурите с отворен край и липсващи директно формулирани изводи, което дава възможност на публиката да направи сама своите заключения. Като цяло в женската политическа реторика сериозна роля играе обратната връзка, както и включването на публиката чрез различни похвати. Основната цел е да се постигне усещане за близост, за „лична комуникация”. Женският реторичен стил е типична за такава публична реч, която е структурирана индуктивно, отличава се с подчертано личен тон, в която публиката се разглежда като равна (чрез интегративни (приобщителни) местоимения и обсъждане на сходен опит) и е подканяна към участие или действие, като се разчита на превеждането на личен опит (анекдоти и други примери), но и чрез идентификация с опита на публиката. Както се вижда от описанието до тук, разбирането за женски реторичен стил съвпада в голяма степен с разбиранията за женския глас и за женското писане, които бяха споменати по-горе.

Терминът е въведен в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. от изследователки като Катрин Джейсън (Kathleen Jamieson), Карлин Кембъл (Karlyn Kohrs Campbell), Джейн Бланкеншип (Jane Blankenship) и Дебора Робсън  (Deborah Robson). В последствие цяла генерация изследователки, сред които Бони Доу (Bonnie Dow), Мари Бур-Тон (Marie Boor-Tonn) и др., развиват понятието най-вече с уклон към политическата реторика. Като част от съвременната генерация учени могат да се посочат имената на Джанис Едуардс (Janis Edwards), Хедър Алдрид Барт (Heather Aldridge Bart) и Хайди Хамилтон (Heidi Hamilton), Шери Кейт (Shereé Keith), Ким Райсер (Kim Reiser) и  Даян Байстрьом (Dianne Bystrom) в САЩ. По темата в Русия пише лингвистката Алла Кирилина, а публикации у нас имат Ралица Мухарска, Амелия Личева и др.

За повече информация виж в статиите на Вяра Генова:

“Джендър парламентарна реторика” в е-списанието “Медии и обществени комуникаци” –   http://media-journal.info/?p=item&aid=211

“Реторични особености на парламентарните и обществените дебати за регламентиране на фактическото съжителство” в е-списанието “Реторика и комуникации”, брой 5 – 2012.

http://rhetoric.bg/

©  Вяра Генова

Leave a Comment

Previous post:

Next post: