Анализ на речта на Георги Калоянчев при неговото гостуване в шоуто на Слави Трифонов, 01.04.2002 г.
1. Реторична/комуникативна ситуация
През март 2002 г. Георги Калоянчев е поканен да гостува в шоуто на Слави Трифонов. След разговора му със Слави, Калоянчев произнася реч, която е част от пиесата “Кукер Кабаре” на Любомир Пеевски. В нея актьорът акцентира върху времето, България и хората и, както и емоцията, която самият той изпитва към родината. Речта е прекачвана в мнозина сайтове и до ден днешен се счита за една от най- емоционалните и смислени речи в българската театрална култура.
2. Социална/ комуникативна роля на оратора
Георги Калоянчев е един от най- забележителните български актьори, участвал е в много филми и театрални пиеси от различен жанр, включително комедии, драми и др. Роден е на 15 януари 1925 г. в град Бургас. След се дипломира, е приет в трупата на Народния театър. През 1952 г. Завършва актьорско майсторство в ДВТУ “Кръстьо Сарафов”. Носител е на много награди и отличия, някои от които са орден „Кирил и Методий“ I, II и III степен, наградата “Златна роза”, “Заслужил артист”, наградата “Аскеер”, както и наградата “Народен артист”, с която той се гордее най-много.
3. Аудитория
Речта е произнесена пред зрителите на шоуто на Слави и предавана на живо по телевизия БТВ. Насочена е към българския народ, както и към българите извън територията на държавата България.
4. Жанр
В речта на актьора се говори за българския народ, безмилостната сила на времето и наивната гонитба за слава и богатства. Тя със сигурност се определя като емоционална реч, преизпълнена с патос, но и като агитационна и патриотична по цел и съдържание. С нея Калоянчев се опитва да убеди и подбуди аудиторията си да се слушат в него. Монологът въздейства силно на публиката.
5. Увод, основна част и заключение
5.1. Увод
В началото на речта, Калоянчев говори за израстването на един човек с времето. С думите “Безбройни са световните кръговратности, в които се вре човек из своя си живот” се акцентира на факта, че човек постоянно се впуска в безбройни безсмислени кръговрати, в желанието си да получи похвала. “Докато е малък человек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва человек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и безплодни занятия.” С това актьорът засилва още повече тезата си. Калоянчев продължава речта си, като сравнява хората с мравките и пчелите и изказва своята мъка, че, макар и човек да е по-умен от животните, той прекарва живота си в една “наивна гонидба”. “А ние, людете, твари уж умни и разумни, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбирание и топлинка.”
5.2. Основна част
В основната част на речта, Георги Калоянчев цели да подбуди българския народ. С повторение на думата “ако”, той кара аудиторията да се замисли над начина, по който живеем животите си: “А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства, ако проумеем пропилената на това неписано ръг насам, ръг натам, ако си спомним, че тичащият человек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори и влюбените, когато се целуват, се спират на място.” Емоционално повлиян от собствените си думи, актьорът през сълзи напомня на зрителите, че светът и хората му са “лъжовни”, но най- лъжовно и безмилостно е времето. “Чака то человека да се захласне в нещо красиво, във влюбени очи, румен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни.” С тези изпълнени с печал думи, той отново кара хората да се замислят над животите си. Целта е да ги накара да разберат, че понякога е по- добре да се целим в малкото, но постижимо и най-вече- да бъдем хора.
След това Калоянчев говори от името на публиката и отговаря сам на себе си: “Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, колко е нещастен?!? Нищо подобно, млади хора! У мене няма боязън!”.
Речта продължава с още едно подбудително съобщение: “В тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това? А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек…”
След това Калоянчев се обръща към външната политика на България, наричайки народа ни “мой беден български народ” и “мой нежен и раним български народ”, след което назовава наивността на страната да се доверява на чуждите страни: “Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от светове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ!”
Основната част завършва с едно патриотично обръщение към “Майка България”: “Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас.”
5.3. Заключение
В заключителната част на речта тъгата, мъката и укора изчезват. В нея Калоянчев, като един стар учител, цели да ни научи, че “когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба…”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще я добием, но когато няма вяра, тогава е страшно.” Да ни научи, че когато правим нещо, трябва да вярваме в него. След това кара народа да помни, че някой някъде обича всички нас, че България и всяка част от нея ни обича, защото сме “нейни чеда”. На края на речта се появява надеждата и молбата на актьора да бъде запомнен с добро от народа, който дълги години забавлява: “Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко, или веселичко, си спомните за оня стар господин…”.
Реакции на публиката и водещия, като резултат от въздействието на произнасянето на речта: Георги Калоянчев получава бурни аплодисменти от публиката и от Ку- Ку Бенд, а водещият се просълзява.
6. Реторични фигури и похвати
Речта на Георги Калоянчев е отрупана с всякакви похвати, фигури и тропи. Още от самото начало се отличава думата “человек”, която е старобългарска. По този начин се разбира, че монологът има патриотична цел. Тезите са няколко и са ясно изявени. Това са битката между душевно срещу материално, “събуждане” и осъзнаване, нашето срещу чуждо и обичта към и от родината. В началото са използвани няколко сравнения. Живота на мравката и живота на пчелата са сравнени с този на “умния и разумен человек”. По- нататък приравнява живота с тичането и с любовта, като се опитва да убеди зрителите, че “тичащият человек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори и влюбените, когато се целуват, се спират на място.”. С думите “тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни.” Актьорът олицетворява времето като нещо живо с цел въздействие и заинтересованост от слушателите. Използван е също и реторичен въпрос, зададен от Калоянчев(от името на публиката) към себе си, на когото сам си отговаря. Следва сравнението на човешкото битие с кибрита и с огъня. “Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от светове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници” тук се появява битката между наше и чуждо. На края се олицетворяват България, слънцето, небето, цветята, горите и морето, които “обичат” “децата си” и народа си. Контрастът, градацията, антитезата, сравнението, метафората са използваните реторични фигури.
7. Аргументация
Калоянчев използва примери, авторитети, индуктивен подход, цитати от известни събития и лица, представя полярни гледни точки и аргументира тезата си за “душевно срещу материално”, за ценностите, патриотизма, човешкото достойнство.
8. Неезикови средства
Георги Калоянчев показва уменията си на оратор и на актьор в монолога си чрез неезиковите средства. Лекото жестикулиране с ръце служат за по- добро възприемане на монолога от зрителите. Треперещият глас, смяната на интонацията, темпа, височината и силата на гласа, промяната на говора от бърз към бавен темп и обратно, емоцията на оратора, сълзите на очите, всичко това показва, че ораторът вярва на собствените си думи, което прави речта въздействаща, интересна и уникална.
Източници:
1.Монологът на Калоянчев, който ни показа позабравения смисъл на живота https://bulgarianhistory.org/znamenitiat-monolog-na-kaloianchev/
2. Онлайн речник по реторика (за образец) https://www.online.rhetoric.bg
3. Шоуто на Слави: Гост Георги Калоянчев (01.04.2002) Шоуто на Слави: Гост Георги Калоянчев (01.04.2002)
4. Биография на Георги Калоянчев https://slava.bg/profiles/155.html
© Димитър Танев Иванов, Поток 500 “медии и журналистика”, УНСС
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането и позоваването на автора на анализа и на Онлайн справочника по реторика е задължително