Идентичност и етнос в речите на Барак Обама от предизборната кампания през 2008 г.
1 Увод
1.1 Актуалност и значимост на темата
1.2 Предмет и цел на анализа
2 Общи особености в реториката на Барак Обама
2.1 Етос, патос и логос – трите аристотелски стълба в речите на Барак Обама
3. Реч за обявяване на кандидатура за президент (2007 г.) в Илинойс
4. Реч на Барак Обама от Филаделфия – „Един по-съвършен съюз“
5. Реч на Барак Обама в Берлин – 24 юли 2008 „Единен свят“
6. Реч при победата на Барак Обама на 4 ноември 2008 г. „Да, ние можем!“
6.1 „Аз“ vs „Ние“
7. Заключение
8. Източници и библиография
1. Увод
Барак Обама е 44-ти президент на Съединените американски щати в периода 2009-2017 г. от Демократическата партия. Въпреки редицата публични проблеми, които Барак Обама среща по време на президентската си кампания и мандат, поради своя произход и раса, той все още е един от най-обичаните американски президенти, а общественото му влияние е силно и до ден днешен. Този анализ е насочен към реторическите особености на Барак Обама в 4 от най-важните речи. Тези изказвания включват политически, икономически и конститутивни истории, които са от решаващо значение за разбирането защо американците са гласували за Обама по време на изборите през 2008 г. През месеците на предизборната кампания Обама се свърза с американците в основата на всяка тяхна история – американската мечта. Той показва качества като решителност, щедрост и смелост в речите си, необходими за постигане на американската мечта.
1.1 Актуалност и значимост на темата
Актулността на темата на тази курсова работа е във връзка с икономическото и обществено положение, в което се намира Америка настоящем. Барак Обама е един от най-уважаваните американски президенти, чията липса е силно осезаема във времена, когато чернокожите в САЩ са третирани по същия начин, както преди повече от 150 години. Етническият проблем нараства постоянно, а невинните жертви стават все повече.
1.2 Предмет и цел на анализа
Целта на този анализ е да разгледа критично как Барак Хюсеин Обама дискурсивно конструира своята африканска идентичност и етнос в рамките на своята кампания за президент на Съединените щати на изборите през 2008 г. и как неговите речи влияят на общественото му мнение и попюлярност по време на предизборната кампания от 2008 г.
2. Общи реторични особености в речите на Барак Обама
Реторичният арсенал на Обама заедно с неговите невербални особености (елегантност, глас, език на тялото) са решаващи за структурирането на неговия обществен образ. В САЩ предизборните дебати и речи са важен елемент, който е определящ за това дали кандидатът за овалния кабинет е подходящ. Ако се направи дълбок анализ на всички речи на Барак Обама откриваме, повече или по-малко, същите характеристики във всички тези големи изказвания – от Демократичната конвенция от 2004 г., която стартира националната му кариера, до речта му за победата от 4 ноември и тази през 2012 година, се повтарят, а Барак Обама носи едно послание през целия си период на управление – посланието, че всички са равни.
Изобилието от използваните фигури е първи признак на богатство от езикови средства, които Барак Обама използва в речите си: алитерации, анафори (първоначални повторения от едно изречение на друго), антитези, тройни ритми, въпроси, диалог (въображаема размяна на реплики с отсъстващи събеседници ), както и ясно изразен вкус към метонимията, детайл, който поразява въображението много повече от родовата концепция или абстрактната идея: да говорим за екология, например, без фигури или научни съображения относно глобалното затопляне но конкретна евокация:
„..докато говорим, колите в Бостън и фабриките в Пекин стопяват ледената шапка в Арктика, намаляват бреговата ивица на Атлантическия океан и внасят суша в стопанства, от Канзас до Кения” – Барак Обама (Берлин 2008 г.)
Етос, патос и логос – трите аристотелски стълба в речите на Барак Обама
В своите речи Барак Обама често пресича трите аристотелски стълба на дискурса, което е друга причина и изказванията на президента да са толкова силни. Първият от тези три стълба е етосът, тоест на характера на самия говорител, който обича да подчертава различните страни на своята личност, започвайки с двойния си етнически произход и систематично прибягва до личен разказ. Патосът е другият основен регистър в речите на Обама, въплътен от систематичен апел към ценностите на идентичността : свобода, щастие, вяра, родители и др.; в този случай важна роля играе отново процесът на разказване на лични истории, изпълнени с метонимии. Последният аристотелски елемент е този на логос – съзнанието и логиката. Барак Обама по гениален начин смесва и трите регистъра – винаги има емоция в речите му, но и внимателно борави с логическите свързания и различни исторически факти. (Алви, 607, 2012)
Реч за обявяване на кандидатура за президент (2007 г.) в Илинойс
Барак Обама обявява кандидатурата си за президент на САЩ на 10 февруари 2007 г., в Капитолия, Стария щат в Спрингфийлд, Илинойс. Говорейки със своята съпруга и деца на заден план, Обама се представя като агент на промяната и единството пред партизанството във Вашингтон Речта е важна, защото тя не само отбеляза официалното му влизане в президентската надпревара и първата му възможност да дефинира себе си и своята идентичност пред американския народ, но и речта е широко обхваната в национален и международен план. Сега е широко прието, че тази реч принуждава Обама да се обърне към въпроса за своята раса и етническа принадлежност по-пряко от всяка друга реч през цялото време на кампанията. Речта е произнесена в разгара на скандал заради изявления на неговият пастор, преподобният Йеремия Райт, в записана проповед, дублирана като аудио и видео записи, които започват да разпространяват в Интернет през март 2008 г. Противоречието е в резултат на изявленията на Райт до голяма степен би могло да се проследи до две проповеди, в които думите на пастора стават проблематични и считани за разделителни и „непатриотични“ или „антиамерикански“ и „анти-бели“. В проповедта, наред с други неща, Уайт обвинява Америка за 11 септември 2001 г., терористичните атаки. Освен това той прави изявления от рода на „Боже, проклета Америка!“ Тесните връзки на Обама с преподобния Райт предизвикват много спорове по време на кампанията. Поради тези близки взаимоотношения и расовия проблем, Обама е длъжен да се защити и покаже предаността си към американския народ.
Това е пътуването, на което сме днес. Но нека Ви кажа през какво преминах, за да бъда тук днес. Както повечето от вас знаят, не съм родом от тази велика държава. преместих в Илинойс преди повече от две десетилетия. Тогава бях млад човек, само една година след завършване на колежа. Не познавах никого в Чикаго, когато пристигнах, бях без пари и семейни връзки. Но група църкви ми предложи работа като обществен организатор срещу голямата сума от 13 000 долара годишно.
В речта Обама говори дълго време за дарбите на Америка – свобода, възможности, равенство и макар че да съществува расизъм, тази страна, това поколение и той лично са излезли извън несправедливостите на миналото. Малко кандидати се сблъскват с такъв тежък проблем за етноса, с който Обама се сблъсква при адресирането на расово разделителните забележки на бившия пастор на своята църква. Обама е изправен пред два избора, които крият своите опасности. Ако Обама защити забележките на Райт, той със сигурност ще загуби подкрепата на американците, но ако сенаторът от Илинойс отхвърли Райт, това би могло да бъде видяно като отхвърляне на дългогодишна бащинска фигура в името на политическата целесъобразност.
Вместо това Обама не прави нито едно от двете. Той осъжда греховете, но и прегръща грешния. И той говори с такава откровеност и вяра за необходимостта на Америка да преодолее расовите разделения, че дори американците, които са против него започват да разбират нуждата този расов проблем да бъде заличен. Но това е само едната от причините, поради които речта на Обама е толкова приета. Кандидатът за президент не се фокусира в речта си само върху расовия проблем на тъмнокожите в САЩ, но и върху фрустрацията и страхът, които изпитват всички американци от войната в Ирак:
И тъй като хората погледнаха в разочарование и безсилие, ние знаем какво е запълнило празнотата: циници, лобисти, специални интереси – които превърнаха нашето правителство в игра, която само те могат да си позволят да играят. Пишат чекове, а Вие не може да си платите сметката. Те получават достъп, докато Вие може да напишете само едно писмо. Те смятат, че притежават това правителство, но днес сме тук, за да го върнем. Времето за този вид политика свърши. Така е. Време е да обърнем страницата – точно тук и в момента.
Говоренето за общите притеснения и проблеми на белите и чернокожите има мощен ефект върху американците. Обама майсторски аргументира, че преодоляването на расовите разделения ще улесни работата на тази нация върху проблемите на здравеопазването, икономиката и войната в Ирак.
Реч на Барак Обама от Филаделфия – „Един по-съвършен съюз“
Речта на Обама от Филаделфия е откровена, директна и интелигентна . Засягаща надпреварата в Америка, Обама прави нещо, което малко политици са готови да направят: говори с непреодолима интелектуална честност. Вместо да размива трудни и тревожни въпроси относно расата, той се сблъсква директно с тях. Вместо да избягва проблеми, които обикновено се игнорират, той ги представя за обществено обсъждане. Най-поразителното е, че той прави това с нюанс, страхотен такт и забележителен разум.
Преди двеста двадесет и една години група мъже се събраха в зала, която все още съществува от другата страна на улицата, и с тези прости думи започнаха невероятното приключение на американската демокрация.
Обама умело се справя с въпроса за етноса, който в много отношения е проблем в Америка, който не може да бъде преодолян .По него време в страната, която преди няколко години преминава през урагана Катрина и иконимически проблеми, изглежда, че расата и справедливостта са твърде далеч от основния дискурс, за да бъдат адресирани открито и честно. Политиците се страхуват от последствията от докосването на проблемите на расата. Речта на Обама променя всичко това. Той повдига този основен въпрос в критичен момент. Обама отправя поразителен призив за действие, като насърчава хората да изпълнят своята роля – „на улицата и в съдилищата“, за да „стеснят пропастта между обещанието за нашите идеали и реалността на нашето време“. Независимо кой печели изборите през ноември, речта на Обама принуждава хората в САЩ, но тези в държавите по света да погледнат отново на критично личния, системен и дълбоко вкоренен расизъм и да се ангажират да започнат промяната.
„Мъжът, който срещнах преди 20 години е човекът, който ме запозна с християнската вяра“
Основната цел на Обама в тази реч е да се разсеят съмненията и недоразуменията относно неговата вяра и етност и затова той твърдо се нарича християнин, използвайки цитати от Писанието като знак за уверение. Обама е християнин, но той и умело вкарва в своята реч и подкрепата си към другите религии, като им казва, че те също са част от визията му за бъдеще. Една от тези религии е юдаизма и еврейската общност в САЩ и по света.
В своята дисертация Тереза Каталано анализира вността на тази реч на Барак Обама и причината, поради която той се обръща към другите религии и общностти в Америка, но по начин, по когото малцина от слушащите разбират, че той го прави. Еврейската общност e тези, за която кандидатът за президент говори. Друг важен адресат на това изказване е афро-американската общност. В Съединените щати термините „черно“ и „афроамериканец“ са взаимозаменяеми и двете социално приемливи единици в зависимост от контекста, адресанта и адресата. Освен стилистичната цел на Обама да избегне повторение на един и същ термин, тези два термина също така демонстрират и призив към черната общност в опит да достигнат до адресати с различна политическа чувствителност и да бъдат включени към колкото се може повече различни избиратели. (Каталано, 2011, 54)
Реч на Барак Обама в Берлин – 24 юли 2008 „Единен свят“
Град Берлин играе важна роля след идеологическото конфликт, поставен от американци и съветци в студената война. За да обясни от какво ще се състои неговата външна политика, Барак Обама чака изключително благоприятна възможност да се представи: посещението си в Берлин на 24 юли 2008 г. С речта си „Единен свят“ той проявява в този град своето разбиране за разнообразие от култури, интереси, нации и нагласи на всички народи без изключение. Пред публика, много различна от тази, която обикновено се състои от бъдещите американски избиратели, той признава, че се чувства гражданин на Съединените щати и съгражданин на света. Той припомня отговорността на глобален гражданин и признава, че най-добрият съюзник на собствената му държава продължава да бъде Европа.
„Партньорството и сътрудничеството между нациите не е избор; това е единственият начин, единственият начин да защитим нашата обща сигурност и да развием общото си човечество.”
Обама започна речта си с представянето си, но той нито се е представя тук като кандидат, нито като типичен американец. Вместо това той твърди, че е „горд гражданин на САЩ и съгражданин на света“. Той добавя: „Знам, че не приличам на американците, които преди са говорили в този велик град. Майка ми е родена в сърцето на Америка, но баща ми е отглеждал стада кози в Кения. Баща му, моят дядо , беше готвач за британците. ” Това е житейска история, която не би била възможна без свободата на Запада. Тук много ясно проличава идентификацията, към която се стреми Обама. С житейските си истории, които той използва много често в речите си, той има за цел да сближи .
Барак Обама призовава в Берлин новото поколение европейци и американци, да съборят стените между съюзниците, между расите и религиите, за да посрещнат предизвикателствата на планетата. В тази безпрецедентна реч за американска президентска кампания, кандидатът за демократ се обръща към възторжена тълпа от над 200 000 души в Тиргартен, голям парк в сърцето на Берлин, разделен до 1989 г. от Желязната завеса.
“Най-голямата опасност би било да се позволи на нови стени да ни разделят”, каза сенаторът от Илинойс, като се позова на различията между Европа и САЩ по време на управлението на Джордж Буш. В тази реч, както и в другите анализирани, отново може да наблюдава мащабността от хора, към които се обръща Обама. Разликата тук обаче са проблемите, към които кандидатът за президент призовава слушащите да обърнат внимание. Идентичността и етносът остават на заден план, а тероризмът, глобалните екологични проблеми и ядреното разпостранение са фокусът на речта. Лесно може да се направи равносметка, че причината за това отдръпване от етническия проблем в тази реч е поради факта, че в Европа расизмът е с много по-малки измерения, отколкото в Америка и вторият фактор – европейците трябват да приемат Обама като кандидат за президент, който силно ще наблегне в управлението си на външната политика и глобалните проблеми, а не само тези, които са в границите на САЩ.
„Изправени пред тероризма, глобалното затопляне, наркотиците, ядреното разпространение, „не можем да си позволим да бъдем разделени“.
“Стените между дългогодишните съюзници от двете страни на Атлантическия океан не могат да останат изправени“
Реч при победата на Барак Обама на 4 ноември 2008 г. „Да, ние можем!“
Нощта на изборите е белязана от рекордна избирателна активност, често се съобщава в медиите за безкрайни опашки пред избирателните секции. На 4 ноември 2008 г. Барак Обама е избран за президент на Съединените щати. Историческо събитие, но също така и политическо земетресение. Запазеният девиз на Обама през цялата негова политическа кампания са 3 думи, които американците чуват безброй много пъти – “Yes, we can!” Тези три думи символизират и пътя на кандидата за президент.
От по-широка гледна точка, обаче, друга причина защо „Да, ние можем ” е толкова ефективен лозунг, е заради асоциациите, които той поражда за специфични слоеве от американското население: за испанската общност, за чернокожата общност и за почитателите на популярната музика като цяло. Както мнозина коментатори отбелязват, „Да можем“ е общ превод на „Si se puede“ (буквално „Да, може да се направи“), лозунг, свързан с активиста за правата на труда Сесар Чавес (1927-1993), лидера на преобладаващо испанският съюз на обединените земеделски работници. През 1972 г., когато е приет закон, който забранява стачките на земеделските работници по време на реколтата, самият Чавес започна гладна стачка като част от кампания за отмяна на законодателството. Историята показва, че когато хората му казали, че си губи времето – „No se puede“ („Не, това не може да стане“) – неговата съмишленичка и лидер на профсъюза Долорес Хуерта отговорила „Si se puede („Да, може!“), Фраза, която Чавес тогава приема като сплотяващ вик (Франк, 2009).
В първия параграф Обама казва:
Измина много време, но тази вечер заради това, което направихме в този ден, на тези избори, в този определящ момент, промяната настъпи в Америка“
Това, което стои зад съобщението, е доста просто. Обама като първи черен американски президент означава промяна за страната. Това със сигурност показва, че е настъпила известна промяна по отношение на американските расови отношения – надежда за чернокожата американска общност, защото надпреварата за президент все още е един от най-важните въпроси на Америка. Въпреки това трябва да разгледаме този цитат по-отблизо. Човек вероятно би казал, че това е само декларация, че „Промяна“ всъщност означава, че Обама става първият черен президент в историята на САЩ, но зад нея има контекст. При по-дълбок анализ откриваме, че Обама всъщност перифразира песен на афро-американския певец Сам Кук, наречена „A Change is Gonna Come“, излязла през 1964 г., в която Кук пее „Мина много много, много време идва, но знам, че ще дойде промяна‘‘ В този смисъл сякаш певецът знае, че един ден афро-американската общност може да създаде политически и социални промени и ето, че промяната наистина е настъпила. (Марк Ферара, 2013)
„Аз“ vs. “Ние“
Ако извадим статистика в речта на първия президент в Чикаго, непосредствено след победата си, Барак Обама използва 58 пъти думата „ние“ и 16 пъти „нашите“. За сравнение почти не използва местоимението „аз“ и „мен“. Това е умел подход, който психологически влияе на аудиторията, за да се чувства като способна и силна, аудиторията е тази, която ще управлява с президента и ще бъде част от взимането на обществено важни решения.
Това е нашата победата.
В речта си при победата новият президен на САЩ почти не говори за себе си, а отделя голямо внимание на другите хора. Слушайки речта, човек може да си каже, че Обама се обръща изцяло към него. Тази техника присъства в почти всички изказвания на Барак Обама, но има и причина за това. Когато се обръщаме към американския народ е трудно да се установи контакт с всички наведнъж и затова е необходимо да се намери нещо, което да резонира с всяка група хора.
Това е отговорът, изказан от млади и стари, богати и бедни, демократи
и републиканци, чернокожи, бели, испаноамерикансци, азиатци, индианци,
хомосексуални, хетеросексуални, хора в неравностойно положение и здрави.
След тази част става ясно разширяването на обръщанието на Обама. С изброяването и включването на хората в неравностойно положение и тези, които са хомосексуални, и от различен етнос, американците разбират, че за Обама всички те са уникални със своите различия, но тези различия не са важни, защото победата е тяхна, тя е на всички, дори и на тези, които са от опозицията.
Заключение
Историческото значение на изборите за Обама прави Обама важна фигура във всяко научно обсъждане на американския изключителност. Като първи афро-американски президент на Съединените американски щати, Обама очевидно въплъщава изключение от историческите норми за расово изключване в американската политика. И все пак може също така трябва да се каже, че фактът, че афроамериканец заема главния изпълнителен пост на държава с всеобхватно наследство от институционализиран расизъм, показва присъщия капацитет на демократичните институции на САЩ да преодолеят неравенството и несправедливостта.
По този начин управлението на Обама се вписва в съзвездието от демократични принципи, съставляващи американския политически пейзаж. „Управлението на Обама“, според теолога Джони Бернар Хил, „не е каприз на природата или аномалия в американската расова политика. По-скоро представлява естествено развитие в историческата, политическата и културна сага за Америка като експеримент с справедливост, свобода и свобода. “
Библиография
1. Sofia Dildar Alvi (MA (English), MS (UMT, Lahore) (January 2012) Application of Aristotle’s Ethos, Pathos, and Logos on Barack Obama’s Speech –
2. Frank, David A. “Obama’s Rhetorical Signature: Cosmopolitan Civil Religion in the Presidential Inaugural Address <https://www.academia.edu/10104219/_2011_Frank_David_A. >
3. Utley, E. & Heyse, (2009). Barack Obama’s (im)perfect union: An analysis of the strategic successes and failures in his speech on race.
4. Mark S. Ferrara , (February 2014) Barack Obama and the Rhetoric of Hope https://books.google.bg/books?id=dXBY9CgF4oYC&p
5. Kate Kenski, Bruce W. Hardy, Kathleen Hall Jamieson, (January 2011), The Obama Victory: How Media, Money, and Message Shaped the 2008 Election
7. Kaitlyn G. Patia (2017) Double-Consciousness and the Rhetoric of Barack Obama: The Price and Promise of Citizenship, Quarterly Journal of Speech, <https://www.tandfonline.com/doi/citedby/10.1080>
8. Briatte, François (March 2009) « L’élection du 4 novembre 2008 et la marge de manœuvre du nouveau président américain », Pouvoirs, vol. 128, no. 1, <https://doi.org/10.3917/pouv.128.0129>
9. Barack Obama, Official Announcement of Candidacy for US President, Delivered 10 February 2007, Springfield, Illinois,
10. Barack Obama – A More Perfect Union , delivered 18 March 2008, Philadelphia, PA, https://www.americanrhetoric.com/speeches/barackobamaberlinspeech.htm>
12. Barack Obama, President-Elect Victory Speech delivered 4 November 2008, Grant Park, Chicago, Illinois <https://www.americanrhetoric.com/speeches/convention2008/barackobamavictoryspeech.htm>
© Онлайн справочник по реторика
© Виктория Събчeва, втори курс, „Връзки с обществеността“, ФЖМК, Софийски университет, текстът е изготвен в часовете по „Публична реч с преподавател проф. дн И. Мавродиева
Цитирането и позоваването на Онлайн справочника по реторика и на автора е задължително.