Международните връзки с обществеността биват определени още през осемдесетте години на 20-и век като “едно от най-бързо развиващите се направления в професията и едно от най-малко разбираните” (Pavlik, 1987).
Често цитирана дефиниция представя международните връзки с обществеността като “планираното и организирано усилие на компания, институция или правителство да установи взаимоизгодни отношения с публики от други държави” (Wilcox et al., 2001).
Според Уейкфийлд международните връзки с обществеността представляват “многонационална програма, която се отличава с координиране между централната структура и различните държави, в които се намират офиси и/ли публики, и която има потенциални последствия или резултати в повече от една държава”(Wakefield, R., 2003).
© Елица Николова – преподавател по връзки с обществеността и реторика във Военна академия „Георги Раковски” и автор на статията „Дефинирането на термина „връзки с обществеността” като предизвикателство” в брой 7 на електронното научно списание „Реторика и комуникации” http://rhetoric.bg/