Анализ на речта на Севърн Сузуки, произнесена на форум на ООН в Рио де Жанейро (1992г.)
А) Реч
“Здравейте, аз съм Северн Сузуки и говоря от името на ЕКО – детска организация за ОС. Ние сме група от 12 и 13 –годишни деца, които се опитват да променят нещо. Ние сами събрахме всички необходими средства, за да дойдем на това място, отдалечено на 5 000 мили и да кажем на Обединените нации, че трябва да променят отношението си.
Идвайки тук днес, аз нямам никакви скрити намерения. Аз се боря за моето бъдеще. Да загубя моето бъдеще не е като да загубя на избори или няколко точки на стоковия пазар. Аз съм тук, за да говоря от името на всички бъдещи поколения, на всички умиращи от глад деца, чийто плач остава нечут. Тук съм за да говоря от името на милионите умиращи животни по целия свят, само защото не е останало място, където да живеят. Страхувам се да се покажа на слънце заради озоновите дупки. Страхувам се да дишам въздух, защото не зная какви химикали има в него. Преди ходех на риболов, тук в моето родно място заедно с баща ми, докато не останаха само.риби пълни с отрова. Всеки ден чуваме за животни и растения, които изчезват завинаги. През целия си живот съм мечтала да видя стада от диви животни, джунгли и дъждовни гори, пълни с птици и пеперуди, но сега се чудя дали те ще съществуват, за да могат моите деца един ден да ги видят. Вие трябваше ли да се тревожите за тези неща, когато бяхте на моите години? Всичко това се случва, а ни е продължаваме да се правим, че имаме всичкото време и всичките решения. Аз съм още дете и нямам тези решения, но искам да осъзнаете, че и вие ги нямате. Не знаете как да оправите дупките в озоновия слой. Не знаете как да върнете сьомгата в замърсените води. Не знаете как да върнете изчезналите животински видове. И определено не знаете как да върнете дъждовните гори, които са се превърнали в пустини. Ако не знаете как да поправите всичко това, моля, спрете да го рушите! Тук може да сте дошли като делегати на вашите правителства, бизнесмени, ръководители, журналисти и политици, но всъщност сте майки и бащи, братя и сестри, чичовци и лели и всеки от вас е нечие дете. Аз съм още дете, но знам, че ние сме едно 5 милиардно семейство, всъщност едно семейство от 30 милиона вида. И това никога няма да се промени от никое правителство или граници. Аз съм дете, но разбирам, че всички ние трябва да действаме като един свят, насочен към една цел. Моят гняв не ме заслепява и моят страх не ми пречи да кажа на света как се чувствам.
В моята страна правим толкова разхищения. Купуваме и хвърляме, купуваме и хвърляме… И въпреки това северните страни не споделят това с нуждаещите се. Дори когато имаме повече от необходимото се страхуваме да споделяме. Страхуваме се да споделим благата си с някой друг. В Канада живеем приличен живот. Имаме храна, вода, подслон, имаме часовници, велосипеди, телевизори, компютри. Можем да продължим този списък още два дни. Тук в Бразилия ние бяхме шокирани от това как живеят деца от улицата. Едно дете ни каза: „Иска ми се да бях богат. И тогава щях да дам на всички деца от улицата храна, дрехи, подслон, лекарства, любов и грижи.” Ако едно дете от улицата, което няма нищо е готово да сподели свето с другите, защо ние, които имаме всичко, сме толкова алчни.
Не спирам да мисля, че тези деца са мои връстници и ми е чудно, че все още има такова голямо значение в коя страна си роден. Аз можех да бъда детето от улиците на Рио, детето, умиращо от глад в Сомалия, детето жертва на война от Средния изток, детето просяче от Индия. Аз съм още дете, но знам, че ако всички пари, похарчени за войни бяха отделени за решаване на екологичните проблеми, намаляване на бедността и опазване на мира, нашият свят щеше да е едно прекрасно място.
В училище и дори в детската градина ни учите как да се грижим за околния свят, да не се бием с другите, да се уважаваме, да почистваме, когато сме разхвърляли, да не нараняваме други същества, да споделяме с другите, да не бъдем алчни. Тогава защо вие правите неща, които ни казвате да не правим!?
Не забравяйте причината за тези конференции. За кого ги правите? Ние всички сме ваши деца, вие решавате в какъв свят ще растем. Родителите трябва да могат да успокоят децата си като им кажат „Не се притеснявай, всичко ще се оправи. Това не е края на света, правим всичко възможно да го спасим”. Но не мисля, че вие можете да кажете това. Дори се чудя наистина ли сме във вашия списък с приоритети. Баща ми винаги е казвал „Ти си това, което правиш, не което говориш”. Е, това, което правите, ме кара да плача нощем. Вие все казвате, че ни обичате. Но аз ви предизвиквам: моля, направете нещо за да защитите думите си.”
Б) Анализ
1.Реторическа/комуникативна ситуация
Реч на Севърн Сузуки – 12-годишно момиче от Ванкувър, Канада. Дата – 03.06.1992г. -14.06.1992г. Място на произнасяне – пред делегатите от Конференцията на ООН за устойчиво развитие през 1992г. в Рио Де Жанейро, Бразилия.
Севърн Сузуки Кулис е родена и израснала във Ванкувър, Канада. Майка й (Тара Елизабет Кулис) е писателка, а баща й (Дейвид Сузуки), който е второ поколение японски канадец, е генетик и природозащитник. Още на 9-годишна възраст тя основава „Environmental Children’s Organization“ (ECO). Тази организация всъщност представлява група от деца, които са се посветили да изучават, а след това и да преподават на други свои връстници проблемите, свързани с околната среда. През 1992 г., вече навършила 12-годишна възраст, тя успява да събере средства с помощта на членовете на ECO, за да присъства на срещата за Земята в Рио де Жанейро. На тази среща на обединените нации заедно с членовете на групата, тя представя гледната точка на младите спрямо проблемите на околната среда, където е аплодирана за речта си пред делегатите.
Речта е епидейктическа, цели да обвини и порицае поведението и начина на мислене на хората, отговорни за състоянието на околната среда. Тя подтиква към морал и размисъл за бъдещите последствия от замърсяването на природата. Апелира към промяна и вземане на решения свързани с подобряване и запазване на екологично чистото ѝ състояние. Ораторът говори с патос, чрез който акцентира върху належащия проблем, който засяга всички ни и върху необходимостта той да не бъде отлаган повече, тъй като е от жизнена важност както за нас, така и за нашите деца. В думите на момичето се открояват зрялост, прямота и мъдрост. Сузуки говори емоционално за природата, за големия недостиг, но и за големите разхищения, за децата, за това как са разпредлени ресурсите на нашата планета, за растителни и животински видове, които или са на изчезване, или вече са изчезнали, за дупките на озоновия слой и за цялото това безпокойство, което пораждат нейните притеснения, свързани с тези проблеми. Тя цели да накара политиците и останалите присъстващи, от които все пак зависят глобалните решения, да се замислят и да предприемат нещо, вземайки необходимите мерки.
2. Социална/ комуникативна роля на оратора
Севърн Сузуки представя организацията за опазване на околната среда, в която членуват само 12-13 годишни деца пред делегатите от обединените нации. На конференцията тя излага гледната точка на младежта и апелира към промяна на отношението както към опазването на природата, така и към децата от бедните държави, които умират от глад всеки ден, а няма кой да обърне внимание на този факт. Тя излага на показ всички нелицеприятни факти, свързани с живота на тези деца, мизерията, която ги заобикаля като говори за това като за несправедливост, която изисква промяна. Сузуки обръща внимание на мисленето на хората и на това, как то трябва да бъде променено. Как не бива да бъдем егоисти и няма причина в единия край на света да умират хиляди хора дневно от глад, докато на другия край се изхвърлят тонове количества храна в същия момент. Тя отбелязва и важността на това да пазим нашата планета чиста, да се грижим за заобикалящия ни свят, защото нашето поведение застрашава живота на растенията и животните. Сузуки говори за хилядите изчезнали видове животни, както и за унищожаването на нашата природа като цяло. Тя излага тезата си за устойчиво развитие пред делегатите, карайки ги да се почувстват виновни за състоянието на планетата, за замърсените реки, милионите отровени риби, изчезването на дъждовните гори и тяхното превръщане в истински пустини. Показва им как щом едно 12-годишно дете се тревожи за своето бъдеще, то определено те трябва също да се замислят върху тези въпроси. Тя им показва как, когато не можеш да поправиш нещо, то не трябва да го рушиш.
3. Аудитория
Речта е произнесена на годишна конференция на ООН. Публиката, пред която говори Сузуки се състои от делегати на различните правителства, политици, ръководители, бизнесмени и журналисти. Тези хора са различни по пол и раса, като възрастта им е средно между 40-60 години. Залата, в която е произнесена речта, не е претъпкана, въпреки това обаче, аудиторията всъщност е много по-мащабна, тъй като речта е заснета. Видеозаписът се разпространява в интернет като бързо натрупва популярност. Той е гледан над 8 милиона пъти, като дори хора започват да подобряват звук и картина, да добавят ефекти и илюстрации, които да го придружават, а след това се качва наново и наново. За тези 23 години записът продължава да бъде гледан и да събира все повече и повече показвания. По този начин аудиторята непрекъснато расте. Макар и не наживо, хиляди хора от различни пол, възраст, раса и националност, стават част от аудиторията на тази реч. Правят се клипчета със субтитри и дори с озвучение на различни езици на думите на Сузуки. Това показва, че интересът по тези въпроси, за които говори не е престанал да расте. Макар 12-годишното дете да се обръща към делегатите на конференцията в Рио де Жанейро, нейният глас всъщност стига до още милиони хора от всеразлични кътчета от целия свят.
В този ред на мисли, можем да кажем, че речта има както директна, така и индиректна аудитория. Директната е голяма по брой хора, които са в назряла възраст, докато индиректната е митингова.Тя е смесена по пол, възраст и е с разнородни характеристики.
4. Жанр, вид или подвид на речта
Според класификацията на проф. Ведър, тази реч приспада към монологичните изказвания. Тя може да бъде определена като агитационна, като нейния подвид е убеждаващо-призивна. Можем да кажем също, че речта има както емоционален характер, така и обективни аргументи.
5. Увод, основна част, заключение. Обръщения – Речта има концентрична структура
5.1. Обръщения
В речта на Севърн Сузуки не присъстват конкретни обръщения. Тя започва с множествената форма „Здравейте“, представя себе си и организацията ECO, като после продължава с речта.
5.2. Увод
В уводната част на речта си Сузуки представя себе си, а също и организацията, която представлява. Тя обяснява, че в ECO членуват само 12-13- годишни деца: Ванеса Съти, Морган Гайзлър, Мишел Куейг и самата тя. Сузуки показва колко силна е била тяхната мотивация, след като сами са събрали абсолютно всички средства, за да успеят да дойдат на това място и да говорят пред Обединените нации. Тя набляга на факта, че са пропътували цели 5000 мили, за да стигнат и това е ясен белег за техния борбен дух, но и за важността на проблема, който ще коментират. Използвайки думата “дом“ вместо да назове името на града, от който пътуват, тя успява да въздейства емоционално на своята публика. Самият факт, че в тяхната организация има не просто млади хора, а почти деца, които си дават сметка за случващото се, говори много за тяхната будна същност на духа и за това как те са подредили своите приоритети. След като няколко деца размишляват по толкова важни въпроси, то какво би следвало да направят политиците и делегатите, от които зависят всички тези промени, за които се бори ECO? Още с уводната част Сузуки успява да грабне вниманието на своята аудитория, акцентирайки на това, че те са само деца, но са осъзнали необходимостта от това планетата ни да бъде чиста, че трябва да опазваме природата, но и че цялата несправедливост, с която се сблъскват бедните деца по целия свят е проблем, който не е за пренебрегване. Със своите думи тя внушава на своята публика, че те са отговорни, и им показва, че не би трябвало замърсяването на околната среда да бъде проблем на няколко деца. Че не би трябвало те да се тревожат за тези неща, а напротив, че точно това е работа на делегатите. Така тя ги укорява и критикува отношението им към немаловажния въпрос. Думите й, че са пропътували цялото това разстояние само за да кажат на Обединените нации, че не е редно да се продължава по този начин, показват, че проблемът е толкова важен, че си заслужава всичкия път, усилия и средства само заради това едно изречение. Това също е израз и на отговорността й, тъй като вместо да изпраща писма и пр., тя идва за да изрече тези думи лично.
5.3. Основна част
В основната част Сузуки встъпва с изречението „Идвайки тук днес, аз нямам никакви скрити намерения“. Това разкрива нейната прямост и буди доверие, създава чувство на прозрачност на думите й и фактът, че ги изрича едно дете въздейства още по-силно на аудиторията. Тя заявява, че се бори за своето бъдеще и това създава усещане за несправедливост, внушава се, че не е редно едно дете на 12-годишна възраст да се бори за бъдещето си. Трябва родителите, държавата или някой друг да мисли за тези важни въпроси. Още от тук става ясно, че има, което нещо не е наред, че има проблем. Думите на Сузуки „Да загубя моето бъдеще не е като да загубя на избори или няколко точки на стоковия пазар“ отново придават голяма важност на проблема. Тя прави сравнение с големите тревоги на някои политици например, които обаче нехаят за бъдещето на децата. По този начин тя иронизира тяхното поведение, но и показва, че ако за тях не е важно, то за нея със сигурност е. По този начин тя показва своята готовност да се бори както за нейното бъдеще, така и за това на всички останали деца по този свят, които гладуват или просто, които няма да могат да отгледат своите рожби, заради критичното състояние на околната среда. Тя демонстрира, че нейното бъдеще е и трябва да бъде важно и за тях, че те трябва да се развълнуват. Сузуки изброява редица проблеми, на които като че ли никой не обръща внимание. Тя говори за хилядите гладни деца, за изчезващи видове животни и разстения по планетата, за замърсяването на околната среда и за този несправедлив начин, по който ние се отнасяме към природата. С повторението на експресивния израз „Страхувам се“ в думите: „Страхувам се да се покажа на слънце заради озоновите дупки. Страхувам се да дишам въздух, защото не зная какви химикали има в него.“ е постигнато едно наслагване и надграждане на емоциите. Образът на страхуващо се дете кара аудиторията да се разчувства и не им позволява да останат безразлични. С тези думи Сузуки показва, че това е твърде сериозно положение. За хората е нормално да излизат и да се разхождат навън, да дишат спокойно, но в момент, в който дори това се явява „екстра“, която не можеш да си позволиш, защото сме допуснали да се стигне до тук, изведнъж започваш да проглеждаш и да разбираш, че не е редно нещата да се случват по този начин. Момичето показва как с времето ситуацията ще се влошава и по този начин провокира размисъл за бъдещето. Дори в момента положението да не е толкова сериозно, ние трябва да мислим в перспектива, трябва да мислим за нашите деца, а щом нашите деца вече се тревожат, значи не става въпрос за нищо хубаво. Историята, която разказва: „Преди ходех на риболов, тук в моето родно място заедно с баща ми, докато не останаха само риби пълни с отрова“ показва как този ни начин на живот трови не само въздуха, но и реките, а замърсявайки тях, убиваме и няйните обитатели. Словосъчетанието „ моето родно място“ на което набляга Сузуки, отново действа емоционално на психиката на аудиторията. Момичето много настойчиво говори за хилядите изчезнали видове, които с всеки изминал ден увеличават своята бройка. Думите: „През целия си живот съм мечтала да видя стада от диви животни, джунгли и дъждовни гори, пълни с птици и пеперуди, но сега се чудя дали те ще съществуват, за да могат моите деца един ден да ги видят.“ показват една градация, в която се олицетворява не само невъзможността на едно дете да сбъдне мечтите си, но и безвъзвратните последици от замърсяването на околната среда, които ще попречат на хиляди други деца, а също и на нейните да видят тези красоти на света. Тя укорява делегатите как са косвена причина за смъртта на нашата планета. Как непряко те убиват както нейните мечти, така и всички богатства, с която ни дарява майката природа. Реторичният въпрос: „Вие трябваше ли да се тревожите за тези неща, когато бяхте на моите години?“ таи в себе си едно обвинение към тези, от които зависи спасяването на толкова живи същества, но които не предприемат нищо. Този укор въздейства емоционално върху нагласите на аудиторията. Заявявайки: „Всичко това се случва, а ние продължаваме да се правим, че имаме всичкото време и всичките решения. Аз съм още дете и нямам тези решения, но искам да осъзнаете, че и вие ги нямате.“ Сузуки внушава безпомощността на хората да поправят стореното. По този начин тя кара делегатите да проумеят, че нямат цялата власт на света и че всъщност наистина има неща, които не могат да поправят. Използваното първо лице, множествено число в тези изречения ( „продължаваме“; „имаме“) е признак за приобщаване към другите, което също показва откровената същност на детето, което признава, че тя също има пръст в тази история, но това още повече буди доверието на хората към нея. Повторението на глаголната форма : „Не знаете“ в следните изречения: „Не знаете как да оправите дупките в озоновия слой. Не знаете как да върнете сьомгата в замърсените води. Не знаете как да върнете изчезналите животински видове. И определено не знаете как да върнете дъждовните гори, които са се превърнали в пустини.“ кара делегатите да изглеждат безпомощни, въпреки високите си позиции и това насажда чувство за вина. Експресивното възклицание: „ Ако не знаете как да поправите всичко това, моля, спрете да го рушите!“ е признак на силен укор към тях, тъй като след като не можеш да поправиш нещо, не бива да го рушиш. Това е израз на възмущение, опит да накара тези хора, които седят срещу нея да престанат да бъдат безразлични към случващото се, но и същевременно думата “моля“ е признак на запазеното уважение към отсрещния. Със своите думи: „Тук може да сте дошли като делегати на вашите правителства, бизнесмени, ръководители, журналисти и политици, но всъщност сте майки и бащи, братя и сестри, чичовци и лели и всеки от вас е нечие дете.“ Сузуки успява да накара своята аудиторя да приеме казаното лично. Повторението на изразите: „ Аз съм още дете“ и „ Аз съм дете“ в думите : “ Аз съм още дете, но знам, че ние сме едно 5 милиардно семейство, всъщност едно семейство от 30 милиона вида. И това никога няма да се промени от никое правителство или граници. Аз съм дете, но разбирам, че всички ние трябва да действаме като един свят, насочен към една цел. Моят гняв не ме заслепява и моят страх не ми пречи да кажа на света как се чувствам.“ умишлено подчертава фактът колко невинна е Сузуки и буди съчувствие към нея. Това я кара да изглежда чиста и добра, показва как тя, за разлика от възрастните, няма скрити изгоди и не се заслепява от емоциите. Това дете, макар на такава малак възраст, вече е осъзнало своите приоритети, а и също още толкова важни неща. Тя говори за разхищенията като чрез повторението на думите „Купуваме и хвърляме, купуваме и хвърляме“ тя внушава, веднъж, безкрайността на този цикъл и, втори път, неговата безсмисленост. Чрез думите „И въпреки това северните страни не споделят това с нуждаещите се. Дори когато имаме повече от необходимото се страхуваме да споделяме. Страхуваме се да споделим благата си с някой друг.“ тя показва колко безчовечни сме станали, какви егоисти сме и как дори, когато нещо не ни трябва, предпочитаме да го изхвърлим, отколкото да го дадем някому, чийто живот зависи от това. Тя говори за условията на живот в Канада и как може два дни да изрежда приспособленията, с които разполагат, но контрастът между това и бедните сомалийчета, например, прави ситуацията още по-нелепа. Сузуки излага своето становище, че всички ние сме равни и заслужаваме равен шанс. Историята, която разкавзва тя : „ Тук в Бразилия ние бяхме шокирани от това как живеят деца от улицата. Едно дете ни каза: „Иска ми се да бях богат. И тогава щях да дам на всички деца от улицата храна, дрехи, подслон, лекарства, любов и грижи.” Ако едно дете от улицата, което няма нищо е готово да сподели свето с другите, защо ние, които имаме всичко, сме толкова алчни.“ Провокира както съчувствие, така и вина у нейната публика. Думите й съдържат укор. Тя твърди, че не е редно нещата да стоят по този начин, внушава, че е абсурдно едно дете на нейните години да осъзнава належалите проблеми, а един възрастен, особено чиято задача е точно да ги разреши, да не може да разбере необходимостта от изход от тази картина. Тя показва, че не е редно да има деца тънещи в глад и мизерия, тя демонстрира, че не е необходимо да се намира в същото положение, за да осъзнава проблема и за да търси неговото решение. С повторението отново на израза „Аз съм още дете“ в думите: „Аз съм още дете, но знам, че ако всички пари, похарчени за войни бяха отделени за решаване на екологичните проблеми, намаляване на бедността и опазване на мира, нашият свят щеше да е едно прекрасно място.“ се затваря рамковата композиция и се слага край на основната частна речта, карайки хората да си направят равносметка и да осъзнаят, какъв би могъл да бъде светът, ако хората разсъждаваха по начин, по който дори дете успява.
5.4. Заключение
Заключителната част Сузуки започва с пример от всекидневието, в което възрастните ни учат на неща, които дори самите те не изпълняват. Риторичният въпрос в примера: „В училище и дори в детската градина ни учите как да се грижим за околния свят, да не се бием с другите, да се уважаваме, да почистваме, когато сме разхвърляли, да не нараняваме други същества, да споделяме с другите, да не бъдем алчни. Тогава защо вие правите неща, които ни казвате да не правим!?“ отново създава впечатление за обвинителна нотка и отново е провокиран от стремежа да настъпи някаква промяна. Целта на Сузуки е да „изложи“ възрастните и да им покаже как изглежда ситуацията отстрани. С думите: „Не забравяйте причината за тези конференции. За кого ги правите? “ тя усмива смисъла на това, което вършат тези делегати. Постига внушението, че щом тези важни проблеми не намират място на подобни конференции, то къде биха намерили. Контрастът в думите: „Ние всички сме ваши деца, вие решавате в какъв свят ще растем. Родителите трябва да могат да успокоят децата си като им кажат „Не се притеснявай, всичко ще се оправи. Това не е края на света, правим всичко възможно да го спасим”. Но не мисля, че вие можете да кажете това. Дори се чудя наистина ли сме във вашия списък с приоритети.“ още веднъж потвърждава становището на Сузуки, според кеото е необходимо да се променят начина на мислене и поведение, както и на цялостното поведение на тези управници, които са длъжни да се грижат и да се интересуват от своите хора. Още по въздействащ е и експресивният израз: „Баща ми винаги е казвал „Ти си това, което правиш, не което говориш”. Е, това, което правите, ме кара да плача нощем.“ Представата за дете, което плаче нощем провокира негативни емоции и състояние у аудиторията. Отново се внедрява чувство за вина и несправедливост. Не е редно да бъде така. Словото на Севърн Сузуки завършва с отправяне на предизвикателство към делегатите и политиците: „Вие все казвате, че ни обичате. Но аз ви предизвиквам: моля, направете нещо за да защитите думите си.“ Тези думи символизират „хвърлянето на ръкавицата“. Това е демонстрация как тя е изказала, това което е имала да каже, но сега е ред на политиците, които обаче трябва не само да говорят красиви думи, но и да действат.
6. Реторически фигури и похвати
Севърн Сузуки използва няколко реторични въпроса: „Вие трябваше ли да се тревожите за тези неща, когато бяхте на моите години?“; „Тогава защо вие правите неща, които ни казвате да не правим?“ и „Не забравяйте причината за тези конференции. За кого ги правите?“ . С тях тя цели да провокира чувство на вина, да накара делегатите да се замислят, да предприемат нещо.
Наблюдават се още повторения на изразите :“Аз съм още дете“ и „Не знаете как“, които затвърждават идеите и възгледите на Сузуки, нейната теза, че не бива едно дете да бъде по-заинтересовано от замърсяването на околната среда и още повече, че не бива да си позволяваме нашето поведение безвъзвратно да унищожава ресурсите на нашата планета.
Също се оформя и рамкова композиция с експресивния израз: „Аз съм още дете“
Сузуки използва също и уместни примери от своя живот, които да подкрепят тезата й: „Преди ходех на риболов, тук в моето родно място заедно с баща ми, докато не останаха само.риби пълни с отрова.“ ; „. Едно дете ни каза: „Иска ми се да бях богат. И тогава щях да дам на всички деца от улицата храна, дрехи, подслон, лекарства, любов и грижи.”“ и „. Баща ми винаги е казвал „Ти си това, което правиш, не което говориш”“
Прави съпоставки и сравнения: „Тук може да сте дошли като делегати (…),но всъщност сте майки и бащи, братя и сестри(…)“
Също използва и контраста между разхищение и недостиг; бедни и богати: „ Имаме храна, вода, подслон, имаме часовници, велосипеди, телевизори, компютри. Можем да продължим този списък още два дни. Тук в Бразилия ние бяхме шокирани от това как живеят деца от улицата.“
Ключови думи са и „бъдеще“; „глад“; „деца“; „умиращи животни“; „изчезващи видове“ ; „природа“; „растения“ и пр. Те са използвани като опорни точки, които затвърждават позицията на Сузуки.
7. Аргументация
Сузуки използва няколко ключови аргумента в своята реч. Тя най-много набляга на аргумент по същество (argumentum ad rem) като дава различни факти и логически обосновки на своята теза. Също бихме могли да забележим и употребата на аргумент към съчувствието ( argumentum ad misericordiam), тъй като тя използва образи на бедни плачещи деца, които умират от глад, също и на животни, които умират всеки ден, а няма кой да им помогне. Бихме могли да кажем, че Сузуки използва и аргумент ад хоминем (argumentum ad hominem), тъй като тя всъщност обвинява Обединените нации за глобалните последици, за които те не мислят. Момичето прилага и аргументи, свързани с нейния личен опит, разказвайки историята за риболова с баща си, което също допринася за ефективното въздействие.
С използването на думи като „отрова“ и „изчезващи видове“ Сузуки провокира негативни емоции у своята аудитория, свързани с неприятните асоциации. Тя въздейства на своята публика чрез непрестанно повтаряне на това, че е дете и ги кара да се чувстват виновни, че са допуснали едно дете да се тревожи повече от тях самите. Също непрекъснато излага факти и примери, които показват, че замърсяването на околната среда е наистина сериозен проблем, който вече дава отражение. Тя апелира към някаква промяна. Показва възмущение от поведението на всички тези политици, делегати, бизнесмени и пр. Използва образи, натоварени с негативна семантика, които да провокират отвращение и погнуса: „риби пълни с отрова.“
Повторението на израза „Страхувам се“ внушава, че ситуацията е наистина страшна и че тези делегати също трябва да се изплашат и притеснят.
Непрестанното присъствие на образа на детето под различна форма, особено в едно изречение с думи като „глад“ и „плач“ въздействат емоционално на нагласите на публиката. Това провокира чувство на съпричастност и тъга и желание несправедливостта да бъде поправена.
Изключително впечатление правят и загрижените погледи на хората в залата, които биват показвани периодично. Личи си, че това са заинтересовани лица и Сузуки е успяла да привлече вниманието им.
8. Неезикови средства, използвани от оратора
Външният вид на Сузуки допълнително допринася за нейния детски облик. Тя е с прибрана коса, което открива лицето й и я прави да изглежда още по-чиста и невинна. Не е използван какъвто и да е било грим, което отново подхранва образа, типичен за едно дете. Към това можем да добавим и отсъствието на всякакъв вид бижута. Дрехите на Сузуки са също официални и уместни за повода.
Гласът й е ясен и изразителен. Тя отчетливо произнася всички думи, като прави паузи, където е необходимо, спомагайки разбирането на смисъла на казаното. Паузите, които прави, допринасят за въздействието върху аудиторията и се правят на места, за да се подчертае и наблегне на казаното, като същевременно се дава и време за реакция на аудиторията. Скоростта, с която говори, спомага за постигането на различни емоции и отговаря на цялостното настроение и послание, което носи нейната реч.
Контактът с очи на Сузуки също е налице. Освен че обхваща с поглед хората в залата, стоящи срещу нея, тя се старае да поглежда и встрани, посока нейно ляво, към седящите хора на масата. Макар тя да поглежда към написаната реч и да няма визуален контакт с очите през цялото време, можем да кажем, че той е ефективен.
Положението на тялото на Сузуки е изправено и е зад трибуната, но въпреки че обикновено можем да сметнем това за признак на несигурност и желание на оратора да се скрие зад нея, в случая тя е по-скоро символ на представителност. По думите и стойката на тялото й можем да кажем, че тя е уверена в думите си и не се крие зад трибуната, а просто това е мястото, на което е трабвало да излезе. Това, което прави впечатление на видеоклипа относно пространственото разположение в залата е, че трибуната, от която говори Сузуки, е поставена отпред пред аудиторията, но до нея има също продълговата маса, на която седят гости с лице към аудиторията. Въпреки това Сузуки приковава погледа и вниманието към себе си.
При Сузуки липсват особени мимики и жестове. Тялото й е изправено, като се наблюдава леко привеждане напред към трибуната, когато иска да наблегне на нещо и това ефективно постига резултат. Ръцете на момичето не ръкомахат във въздуха, а се придържат към листата й. Това показва самоконтрола на детето, което владее както тялото си, така и положението. Най-много жестове се наблюдават в областта на главата, като те всъщност се свеждат до повдигането на брадичката, когато тя вдига поглед от листата с речта.
Можем да заключим, че невербалното поведение на оратора е умерено и сдържано, но напълно уместно и ефективно.
9. Манипулативни тактики и механизми, използвани от оратора.
Сузуки говори на своята публика, като по този начин я предразполага да слуша нейните аргументи и й въздейства.
10. Интеркултурни особености, ако има такива.
Бащата на Сузуки е второ поколение японски канадец, тя е израснала във Ванкувър, Канада, но това не й пречи да бъде съпричастна към гладните деца по целия свят. Тя е изправена пред аудитория от различни националности, представители на различни култури и държави, говорейки за това, че всички ние, по целия свят, сме едно голямо семейство: „едно 5 милиардно семейство, всъщност едно семейство от 30 милиона вида“. Тя говори за обединение и насочване на цялото внимание към една по-важна цел: бъдещето на децата, а не към расовите предразсъдъци или мястото, където някой е роден. Тя говори за това как не е редно това, в коя държава израстваш да определя живота ти и да те обрича на глад и мизерия.
11. Други особености на оратора.
Ораторът е едва 12-годишно момиче.
© Милена Светославова Маринова, специалност “Връзки с обществеността“, Софийски университет. Текстът е изготвен по указания и модел за реторически анализ на проф. Иванка Мавродиева в часовете по “Публична реч”
Текстът се публикува със съгласието на студента.
Цитирането на автора и на Онлайн справочника по реторика и задължително.