Какво мисли българинът за жената в политиката?

Какво мисли българинът за жената в политиката?
Ирена Лазарова и Тина Грошкова

Абстракт: В статията се проследява отношението на българите към жената в политиката, като се представят данни от анкетно проучване, проведено през 2015-та година в социалните мрежи. Въпросите са създадени с цел да се видят нагласите на сънародниците ни спрямо цялостния образ на жената във властта – професионални умения, речева репрезентация, визия и т.н., през съпоставка както с нейните колеги от мъжки пол, така и с колежките й от световната политическа сцена.

Ключови думи: нагласи, пол, анкета, жена, политика.

Abstract: The article traces the attitude of Bulgarians towards the woman in the politics, presenting data from a survey conducted in 2015 in social networks. The questions are designed to see attitudes to our compatriots to the overall image of the woman in politics – skills, speech representation, vision and etc., in comparison with both her male colleagues and with its colleges of the world political scene.

Keywords: attitudes, gender, survey, woman, politics.

Уводни думи
Въпросът за участието на жените в политиката все повече вълнува обществото ни, като една част от хората имат изявено положително отношение към представителките на „нежния пол“ във властта, докато друга – по-скоро има негативен атитюд към тях. Затова и създохме анкета, с която да проследим настоящите обществени нагласи към жените в политиката, за да разберем дали според хората те се държат спрямо колективните представи, или тяхното поведение ги моделира, както и може ли да се говори за изградени стереотипи за образа на жената и ролята й във властта.
Относно характера на анкетата
Предварителната ни хипотеза беше, че съвременният българин има по-скоро негативни атитюди към жените в българската политика. За да я проверим, анкетата, която създадохме, беше разпространена в социалните мрежи, където хора с различен пол, възраст, местоживеене, професия и т.н., свободно можеха да се включат в запитването. Въпросникът ни се състоеше от 10 въпроса. На осем от тях анкетираните имаха опция да избират между 3 отговора – „по-скоро да“, „по-скоро не“ и „не мога да преценя“, докато последните два въпроса бяха по-специфични – първият провокираше участващите да определят жената в българската политика с една дума, а вторият – от няколко снимки да изберат на кого биха се доверили, ако парламентарните избори бяха утре, а кандидатите – никому неизвестни досега.
За анкетираните лица
В запитването ни се включиха 108 души – от тях 28 а.л. са от мъжки пол (26%), 79- от женски (73%), а един е определил пола си като друг (1%), като най-активни са хората на възраст между 18 и 29 години – 91 души (84%), след които се нареждат 13 души между 30-44 години (12%) и 4 човека между 45-59-годишна възраст (4%). От гледна точка на образователно-квалификационната степен, най-голям процент от гласувалите са с образователна степен бакалавър – 51%, след тях са магистрите – 28%, следвани от завършилите средно образование – 17%, и настоящите студенти – 6%. Естествено е, че анкетираните са представители на различни професионални сфери, като най-засилено присъствие открихме на представители от категориите образование/ курсове/ преводи, студенти/ безработни, дизайн/ криейтив, съответно с 21%, 25% и 12%., като е осезаема е и активността на представители от IT-средите – 7%, Икономиката и Медиите – по 5%, Мениджмънта и услугите – 3% и 4%.
Обобщение на резултатите
Първият въпрос от анкетата беше формулиран по следния начин: „Съгласни ли сте, че жените в българската политика могат да бъдат по-успешни от мъжете?“, а отговорите, които получихме показват, че според голяма част от анкетираните жените могат да са по-добри лидери от мъжете – 62 (57%), като от останалите 24-ма души (22%) не са могли да преценят, а 22-ма са дали отговор „по-скоро не“ (20%). Както може да се очаква, именно представителите на нежния пол са тези, които смятат, че жените в политиката са по-добри лидери – 44 дами са гласували с „по-скоро да“, 15 – с „не мога да преценя“, а 11 с „по-скоро не“, докато представителите на силния пол не са толкова категорични в преценката си – стойностите на отговорите им са близки – 10-ма мъже смятат, че жените в политиката по-скоро не са добри лидери, 9 – не могат да преценят, а 8 – имат положителни нагласи.
От гледна точка на възрастовия критерий тези, които убедително защитават хипотезата, че жените в българската политика са по-успешни лидери, са анкетираните на възраст между 18 и 29 години – 52 а.л. са гласували положително, 19 – не могат да преценят, а 18 са дали отговор „по-скоро не“. Отговорите на възрастова група между 30-44 години са почти равни и за трите отговора, но за сметка на това всички анкетирани на възраст между 40 и 59 години припознават българската дама в политиката като успешен лидер.
Спрямо образователно-квалификационната степен 30 души от бакалаврите са склонни да подкрепят твърдението, че дамите в българската политика са по-добри лидери, като 6-ма от тях не могат да преценят, а 8 смятат, че дамите по-скоро не могат да са по-успешни от мъжете. Магистрите също смятат, че жените в политиката са по-успешни лидери – 16 души са дали отговор „по-скоро да“, 8 – „по-скоро не“ и 4 – „не мога да преценя“, а хората със средно образование подкрепят това мнение – 11 а.л. са отговорили с „по-скоро да“, 4 – с „по-скоро не“ и 2 – с „не мога да преценя“. Интересното тук обаче е, че нито един от настоящите студенти не мисли, че дамите във властта могат да са по-успешни лидери от мъжете, за което говори равният брой отговори в категориите „по-скоро не“ и „не мога да преценя“ – 3.
На втория въпрос от анкетата: „Съгласни ли сте с твърдението, че жените в българската политика имат по-положителен образ в сравнение с мъжете?“ запитаните лица са дали повече позитивни отговори – 53 „по-скоро да“ (49%), 37 „по-скоро не“ (34%) и 18 „не мога да преценя“ (17%). Но жените отново са по-категорични – 54 от тях са съгласни с твърдението, че дамите в българската политика имат по-положителен образ в сравнение с мъжете, 14 – не могат да отговорят, а едва 9 смятат, че жените в българската политика по-скоро нямат положителен образ спрямо този на мъжете. Отговорите на силния пол и тук се различават само с един пункт – 11 мъже не могат да преценят, 9 – не са съгласни с твърдението, а 8 от тях изразяват положителни атитюди към образа на жената в българската политика.
От гледна точка на възрастовия критерий анкетираните между 45-59 години са тези, които отново са категорични, че жените в българската политика имат по-положителен образ в сравнение с този на мъжете, за което говори единодушният отговор „по-скоро да“ на зададения от нас въпрос. Не толкова сигурни, но отново с изявен положителен атитюд, са анкетираните на възраст между 18-29, които са дали следните отговори: 52 а.л. – „по-скоро да“, 17– „по-скоро не“ и 9 – „не могат да преценя“. Близки обаче са отговорите в двете крайности във възрастовата група между 30-44 години, в която 6-ма анкетирани са дали отговор „по-скоро да“, 5-ма – „по-скоро не“ и само двама не са могли да определят дали образът на жените в българската политика е по-положителен от този на мъжете.
Погледнато през маркера на образователно-квалификационната степен – положителните атитюди към образа на нежния пол във властта отново преобладават – 26 от бакалаврите отговарят с „по-скоро да“ на въпроса „Съгласни ли сте с твърдението, че жените в българската политика имат по-положителен образ в сравнение с мъжете?“ (спрямо 14 – с „по-скоро не“ и 13 – с „не мога да преценя“). От анкетираните магистри 15 също са съгласни с това твърдение и са дали отговор „по-скоро да“ на зададения от нас въпрос, докато 12 от тях обаче мислят, че образът на дамите във властта не е по-положителен от този на представителите на силния пол (само 1 е гласувал с „не мога да преценя“). Интресно е, че гласувалите със средно образование на този въпрос дават повече положителни отговори – 9 души дават отговор „по-скоро да“, 5 – „по-скоро не“ и 3 – „не мога да преценя“, но отново студентите са тези, които не могат да се съгласят с твърдението, че жените в българската политика имат по-положителен образ от този на мъжете – 4-ма от тях са дали отговор „по-скоро не“ и само по един – „по-скоро да“ и „не мога да преценя“.
Третият въпрос от анкетната карта гласеше: „Съгласни ли сте с твърдението, че жените в българската политика умеят да се изразяват по-добре в публичното пространство, отколкото мъжете?“. На него отново получихме близо 50% положителни отговори – 53 анкетирани лица (49%) смятат, че жените в българската политика умеят да се изразяват по-добре в публичното пространство, отколкото мъжете, 31 (29%) са на противоположното мнение, а 24 (22%) не могат да определят, като и тук представителките на нежния пол показват стабилен резултат – 46 отговарят с „по-скоро да“, спрямо 18 за „не мога да преценя“ и 13 за „по-скоро не“. Мъжете обаче отново са на противоположното мнение – 17 от тях смятат, че жените не се изразяват по-добре от мъжете в публичното пространство, 6-ма не могат да преценят дали това е така, а само 5-ма са посочили „по-скоро да“ като отговор на зададения от нас въпрос.
От гледна точка на възрастовия маркер, 35 от анкетираните между 18-29 години смятат, че речевите умения на жените политици в медийното пространство са по-добри, отколкото на мъжете, 25 не са съгласни с това твърдение, а 23 не могат да определят. Резултатите на хората между 30-44 години обаче се доближават – 6, 4 и 3 анкетирани лица са дали отговор съответно за „по-скоро да“, „по-скоро не“ и „не мога да преценя“. Но най-любопитни тук са отговорите на представителите от възрастовата група между 45-59 години, които за първи път показват колебание – а.л. са гласували са с по 2 гласа за „по-скоро да“ и „не мога да преценя“.
Предвид образователно-квалификационна степен бакалаврите отново изразяват положителен атитюд към речевата репрезентация на жените в българската политика – 31 от тях са гласували с „по-скоро да“, 14 – с „по-скоро не“, а 8 не са могли да определят дали са съгласни с даденото им твърдението. Интересното тук е, че магистрите не са единни в отговорите на въпроса „Съгласни ли сте с твърдението, че жените в българската политика умеят да се изразяват по-добре в публичното пространство, отколкото мъжете?“, за което съдим от резултатите – 11 са дали отговор „по-скоро да“, 9 – „не мога да преценя“ и 8 – „по-скоро не“. Подобни близки по стойност отговори дават и анкетираните със средно образование – 7 от тях са гласували с „по-скоро да“, 5-ма – с „не мога да преценя“ и 4-ма – с„по-скоро не“, като отново настоящите студенти са най-скептични – 4-ма са по-склонни да не се съгласят с твърдението, че жените в българската политика умеят да се изразяват по-добре в публичното пространство, спрямо мъжете, а отговорите „по-скоро да“ и „не мога да преценя“ са отбелязани само от по един анкетиран.
Четвъртият въпрос в нашата анкетна карта беше формулиран по следния начин: „Съгласни ли сте, че жените в българската политика разчитат повече на визията си, отколкото на професионалните си умения?“. При него открихме, че значителен процент от анкетираните лица смятат, че жената в българската политика разчита повече на външния си вид, отколкото на професионалните си качества – цели 63% от всичките 108 гласували са на това мнение, докато само по 19% не са съгласни с даденото твърдение или не могат да преценят. Естествено тук е, че представителките на женския пол са тези, които не смятат, че жените разчитат повече на красота, отколкото на професионализъм – 55 са отговорили, че по-скоро не са съгласни.
От гледна точка на възрастовия маркер, анкетираните лица, попадащи във възрастовата група между 45-59 години отново са напълно категорични в своите отговори, като тук обаче смятат, че жените в българската политика разчитат повече на своята визия. След тях се нареждат анкетираните лица на възраст между 18-29 години, от които 52 са гласували с „по-скоро да“, 21 – с „не мога да преценя“ и 16 – с „по-скоро не“. На противоположно мнение обаче са представителите, попадащи във възрастова граница между 30-44 години, които са почти категорични, че жените в българската политика не разчитат повече на визията си, отколкото на професионалните си умения – 10 застават за тази позиция, а едва 3 а.л. са гласували за противоположната.
Спрямо образователно-квалификационната степен 30 от анкетираните от нас души със средно образование са съгласни с твърдението, че жените в българската политика разчитат повече на визията си, отколкото на професионалните си умения, 14 – не могат да преценят, а 9 от тях не смятат, че външният вид е водещ при дамите в политиката. Бакалаврите обаче са на противоположното мнение – 32-ма от тях смятат, че това твърдение съвсем не е вярно, 8 души не могат да преценят, а 14 а. л. смятат, че властимащите дами прекарват повече време в салоните за красота, отколкото е необходимо.
Резултатите на този въпрос ни дават основание да твърдим, че съвременният българин смята дамите в политиката за твърде суетни, като само дамите не са съгласни с това твърдение.
На петия въпрос от анкетната карта („Смятате ли, че присъствието на жените в българската политиката е положително?“) получихме най-положителни резултати – 77% от анкетираните от нас определят присъствието на жените в българската политика като положително, 18% не могат да отговорят, а само 6-ма души смятат, че присъствието на жените в политиката е по-скоро негативно, като всички гласували негативно са на възраст между 18-29 години, сред тях има 4 жени и един мъж.
Представителите от възрастовата граница между 30-44 години са почти единодушни – 11 от тях смятат, че присъствието на жените в политиката е положително, 2-ма – не могат да преценят, а нито един не е отговорил отрицателно на този въпрос. Единомислие срещаме и в отговорите на анкетираните лица между 45-59 години, от които всички са посочили отговор „по-скоро да“ на зададения от нас въпрос.
На шестия въпрос обаче: „Смятате ли, че следващият мандат ще бъде по-успешен, ако бъде оглавен от жена?“, по-голямата част от включилите се в анкетата не могат да преценят дали твърдението е вярно – 45% са дали отговор „не мога да преценя“, докато 36% смятат, че мандатът ще е успешен, ако дама е начело, а 19% са на противоположното мнение. Тук само участниците със средно образование са оптимисти – 9 от тях са отговорили с „по-скоро да“, 2-ма – с „по-скоро не“, а 5-ма не могат да преценят, докато анкетираните лица от останалите образователни степени дават най-висок процент в отговора „не мога да преценя“ – 27 от бакалаврите, 13 от магистрите и 5 от студентите.
От получените отговори може да заключим, че съвременният българин не определя пола като водещ за успешно управление в политиката.
Интересно е обаче, че според отговорите на седмия въпрос: „Съгласни ли сте с твърдението, че жената в българската политика може да съвмести професионалната си ангажираност и тази на майка/съпруга?“, значитетелен процент от анкетираните лица смятат, че това е съвсем възможно (63% от всички гласували), като равен брой гласове са дадени на двата други възможни отговора (19%), а отговор „по-скоро не“ преобладава сред жените, които явно смятат, че не е възможно съвместяването на тези два вида ангажираност.
Обобщените резултати обаче показват, че все пак стереотипният образ на жената в кухнята е по-скоро отживелица и съвременната българка може да бъде пълноценна и в двете си социални роли – добра майка/съпруга и успешен лидер в политиката.
С осмия въпрос от анкетната карта преместваме акцента от образа на жената в родната политика и целим да видим дали според българите тя се доближава до световните образци („Съгласни ли сте с твърдението, че между образа на жените в българската и жените в световната политика има разлика?“), като тук откриваме, че според значителен процент от нашите анкетирани съществува такава разлика– (77%), а само според 19% няма разлика между българските и световните политици от женски пол (останалите 10% не могат да преценят). Интресното тук е, че и мъжете, и жените са еднакво категорични в отговора си – от дамите 52 са посочили отговор „по-скоро да“, спрямо 12 – „по-скоро не“ и 10, които не могат да преценят, а 20-ма от анкетираните мъже намират разлика между образите на родните и световните жени в политиката.
От гледна точка на възрастовия маркер, анкетираните лица между 18-29 години са по-категорични в преценката си – 67 от тях намират разлика, на фона на 14 а.л. с отговор „по-скоро не“ и 8, неможещи да преценят. Различие откриват и представителите от възрастовата граница между 30-44 години, от които 9 са отговорили с „по-скоро да“, 3 – с „по-скоро не“, а 1 а.л. не може да прецени, докато анкетираните лица от възрастовата категория между 45-59 години показват колебание – трима са отговорили с „не мога да преценя“ и един с „по-скоро не“ на въпроса „Съгласни ли сте с твърдението, че между образа на жените в българската и жените в световната политика има разлика?“
Както споменахме в началото, последните два въпроса в анкетата бяха по-специфични. Девети въпрос („Определете с една дума жената в българската политика“) предполагаше свободни отговори и съвсем очаквано открихме истинско разнообразие от определения за жената в родната политика. Най-често обаче анкетираните я определяха като амбициозна, властна, силна, умна и борбена, докато сред негативните коментари по-често се забелязваха прилагателните безгласна и невзрачна. Срещнахме и цинични определения, които най-вече бяха дали представителите на групите на студентите и безработните. Най-положителни определения за жената в родната политика обаче бяха дадени от хора, работещи в сферата на образованието, курсовете и преводите.
Интересното в отговорите на този провкиращ въпрос беше, че за голяма част от определенията са използвани сегашни деятелни причастия, което би могло да ни наведе на мисълта, че анкетираните смятат жената в българската политика за развиваща се.
Другият по-специфичен въпрос – десети, провокираше участниците в анкетата да изберат от няколко снимки на кого биха се доверили, ако парламентарните избори бяха утре, а кандидатите – никому неизвестни досега. Той беше формулиран по следния начин: „Ако днес се провеждат парламентарни избори, в които участват само независими кандидати (чиито снимки виждате по-долу), за кого бихте дали гласа си?“ и имаше за цел да провери нагласите на съвременните българи по няколко маркера:
- Избор между млад/възрастен кандидат
- Избор между мъж/жена
А цветнокожият кандидат беше поднесен като избор, за да се проследи нагласата дали съвременният българин е по-склонен да избере цветнокож мъж, отколкото жена.
Снимките, които бяхме подбрали, бяха съобразени именно с тези цели:
1. Дама на средна възраст, излъчваща сигурност и опит.
2. Мъж на средна възраст, излъчващ сигурност и опит.
3. Млад цветнокож, излъчващ позитивизъм и спокойствие.
4. Млад мъж, олицетворение на млад мениджър. Амбициозен.
5. Млада дама с подчертан сексапил.

Отговорите на този въпрос показват, че с най-голямо доверие сред анкетираните се ползва дамата на средна възраст, която излъчва опит и сигурност – тя е фаворитът при жените с 37 гласа и на второ място при мъжете – 10 гласа, които обаче предпочитат да дадат гласа си за кандидат номер 2– мъжът на средна възраст, излъчващ сигурност и опит – 10-ма от тях са гласували за него, а дамите са го поставили на второ място (той се нарежда на второ място в общото класиране с 34%). Противно на очакванията ни обаче, цветнокожият мъж се нарежда на трето място по доверие – с 12% в общото класиране, като за него са гласували повече жени, отколкото мъже, заедно с младата дама с изявения сексапил, получила почти еднакъв брой гласове – 11%, като тук интересното е, че жените са тези, които и симпатизират. Най-малко гласове е получил младият мениджър, за когото са гласували само 6%, от които само един мъж го е посочил за свой фаворит.
От отговорите на последния въпрос може да се направи изводът, че съвременният българин би гласувал за жена, ако парламентарните избори бяха утре, като той е по-склонен да се довери на по-зрели кандидати с опит, отколкото на млади и амбициозни политици, както и че по-скоро би гласувал цветнокож кандидат, отколкото за млад и неопитен, което говори за преодолени предразсъдъци относно цветнокожите.
Изводи:
- Противно на хипотезата ни, съвременният българин има положителни атитюди към жената в българската политика.
- Повечето положителни оценки са дадени от жени, но от друга страна – дамите са най-критични в свободните отговори на въпроса, търсещ определение на жената в българската политика.
- Бихме могли да кажем, че хората, които са посочили отговор „не мога да преценя“ в своите анкетни карти, не разделят твърдението, посочено във въпроса, с маркера пол.
- Според анкетираните жената в българската политика е суетна, но е лидер и умее да се изразява по-добре, като според повечето тя се различава от колегите си от женски пол на световната политическа сцена, но все пак търпи развитие в положителна посока.
- Участниците в анкетата биха гласували за жена, ако парламентарните избори бяха утре, но биха предпочели да бъде на средна възраст и с повече опит.

Библиография
Алексова, Кр. (2001). Съвременният българин за своя език (езикови атитюди и езикова йерархия). Българският език през ХХ век, София: Акад. изд. “Проф. М. Дринов”/ Изд. “Пенсофт”, 2001, 367-376.
Алексова, Кр. (2002). Езикови атитюди, нормативни статуси и социолингвистични маркери. Проблеми на социолингвистиката, т.7. Билингвизъм и диглосия – съвременни проблеми, София: Делфи, 2002, 127-135.
Алексова, Кр. (2013). Езиковите нагласи и вариантността в устната реч (върху материали от национална представителна анкета), Littera et Lingua, Изследвания, 2013р 4 http://slav.uni-sofia.bg/naum/liliseries/diss/2013/4

© Ирена Лазарова и Тина Грошкова – студенти в МП „Лингвистика- езикова система и речеви практики“ – СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии

Цитирането и позоваването на авторите и на Онлайн справочника по реторика е задължително.