Реч на Росен Плевнелиев по повод Деня на храбростта (6 май 2012 г.)
Прост изказ, сковано представяне и липса на предварителна подготовка – с това накратко може да се определи речта на mрезидента Плевнелиев по повод Деня на храбростта – 6 Май.
Бегъл реторически анализ, извършен според класическите за публичното говорене пет елемента, резултат от триединството „оратор-реч-аудитория” – инвенцио, диспозицио, елокуцио, акцио и мемориа, показва слаби резултати по отношение на написаното/изказаното в неговата тържествена реч.
От съдържателна гледна точка, представената в речта информация е “семпла”, изпълнена с клишета. Вяла е информацията, която е предоставена, за да „маркира” задължителната необходимост от ретроспекция и споменаване на важни събития или места.
По отношение на разположението на факти в аргументативния материал на речта, то отново бихме могли да кажем, че техният подбор е доста схематичен. Изпрани са две двойки по два аргумента, които са свързани с миналото и настоящото на армията, но подборът им не е логически обособен. Зад него личи известна неубедителност и опит за поддържане на „задължителни елементи”, който не е втъкан в тялото на текста, а фрагментарно ориентиран, на моменти – накъсан.
Що се отнася до стила на речта – както беше споменато и по-горе, той е суховат, беден откъм глаголи, а зад него личи опит за буквализъм, за спазване на изискванията, за стандартност. Наблюдава се висока степен на клишираност, силна е употребата на „очаквани” за аудиторията думи и изрази като „празнувам тържествено”, „светъл християнски празник”, „свеждаме глави”, „дълбока признателност”, „да отдадем заслужената почит”, „ ден за почит и преклонение пред славното минало”. Чрез тяхната употреба, аудиторията получава усещането за повтаряемост, за протоколност, в известна степен – за дежа вю. Липсва искреност, липсват думи и изрази, които да подчертаят личната връзка на оратора (Президента) с речта, от което изключително силно си проличава и липсата на авторство.
Когато говорим за „авторство” и публични речи, цялостното представяне на речта във формат „четене” стои изключително неприемливо. Обемът на речта, липсата на факти, дати или имена, както и поводът, не позволяват четене от листче. Поглеждането към предварително изготвения материал е приемливо, но само на места – в началото на абзаца, при изреждане на места или точни събития, при цитиране на думи. Начинът, по който ораторът изчита написаното, изключително честите поглеждания (свързани с почти всяка втора дума) – ту в речта, ту в аудиторията, водят единствено до заключение, свързано с липсата на предварителна подготовка и отделяне на време за репетиции.
Текстът на цялата реч може да бъде видян тук: http://kremenageorgieva.blogspot.com/2012/05/6.html
Източник: www.KremenaGeorgieva.com
© Кремена Георгиева