Логически закони и парадокси

by admin on 10.01.2013

Логически закон наричаме всяка аналитично истинна формула, т.е., която е истинна при всички възможни съчетания по стойност на влизащите в нея променливи. Логическите закони изразяват коренни свойства на човешкото мислене – обоснованост, непротиворечивост, последователност, свързаност. Те са начини за подреждане на мислите, които гарантират правилното мислене.

Логическите закони могат да бъдат безкраен брой, но по- долу ще бъдат представени фундаменталните, които обуславят и гарантират правилното мислене.

1. Закон за непротиворечието (principium contradictionis)

Две противоречащи си взаимно изказвания не могат да бъдат едновременно истинни.

2. Закон за изключеното трето (tertium non datur)

Две противоречащи си изказвания не могат да бъдат едновременно неистинни. Този закон е свързан с основния постулат на класическата логика, наречен принцип за двузначност: “Всяко изказване е истинно или неистинно.”

3. Закон за тъждеството (principium identitatis)

Една мисъл трябва да остава тъждествена на себе си в хода на цялото разсъждение.

4. Закон за двойното отрицание

Oтрицанието на онова, което е отречено, естествено ще води до неговото утвърждаване.

5. Закон за свеждане до абсурд (reduction ad absurdum)

Ако едно изказване влече своето отрицание, то то е неистина.

Закони – умозаключителни схеми

Те са познати още на стоиците и за тях са приети точни наименования, използвани и в съвременната логика: modus ponens, modus tollens, modus tollendo ponens, хипотетичен силогозъм.

Дилеми

Усложнените закони-умозаключения, имащи за предпоставки условни и дизюнктивни изказвания, се наричат дилеми. Различаваме конструктивни и деструктивни, прости и сложни дилеми.

Логически парадокси

В логиката под парадокс се разбира разсъждение, което води до еднакво доказуеми, взаимно изключващи се изводи. Думата парадокс е гръцка и означава срещу мнението, неочаквано.

Аристотел е първият логик, който отделя специално внимание на логическите парадокси в трактата си „За софистическите опровержения”.

Парадоксите се проявяват в случаите, в които се борави с безкрайни или рефлексивни величини.

  © Изготвила Десислава Добрева. Позоваването на авторите и на източниците е задължително.

Блог на Десислава Добрева http://philoscope.blogspot.com/

Leave a Comment

Previous post:

Next post: