Презентацията и реториката в TED.com

Презентацията може да се отнесе към новите реторически практики. През последните години се утвърдява ролята на технологиите при държането на реч, а самата презентация е навлязла в много сфери: политика, култура, образование, връзки с обществеността, журналистика, наука, дипломация, бизнес и др. Тя има определени функции и роля в тези области, но има и нови приложения във виртуалната среда. Както при традиционните речи, така и при тези с презентации, ораторът (презентаторът) трябва да умее да владее своята аудитория.

В настоящата работа ще направя опит за анализ на двете речи (презентации) в TED.com. Платформата за споделяне на идеи е една динамично развиваща се практика, към чиито мащаби вече се причислява и България (TEDxBG). TED дава възможност на хора от бизнеса, науката, изкуството и т.н. да споделят идеите си, участвайки в конференции, които провокират, водят до дискусии. Основно правило е речите да не надвишават 18 минути, но едната реч, която аз ще разгледам („Всички трябва да бъдем феминист(к)и”, Чимаманда Нгози Адичи) е част от проекта TEDxEuston – вдъхновяващи идеи за Африка и е с продължителност 30 минути. Целта на времевото ограничение по принцип се дължи на факта, че вниманието на един човек трудно може да бъде задържано дълго време. Писателката обаче показва как може в продължение на половин час да говориш без презентация (в TED презентациите, както се подразбира, практика е ораторите да си служат със снимки, графики и пр., но Адичи не ги използва) и да задържиш и дори да увеличаваш интереса на аудиторията си. Това тя прави като си служи с един изпитан похват – разказвайки по интересен начин лични истории. Тя е пример и за изключение от друго правило – „Научи текста си наизуст”. По време на речта си писателката поглежда от време на време записките си – това обаче не прави речта ѝ по-малко въздействаща. Другият презентатор, Джаксън Катц, за разлика от Адичи, спазва основните правила – използва своеобразна презентация (постерът), няма записки, говори под 18 минути.

Преди да пристъпя към анализа на двете речи (избирам да ги обединя под общия термин „речи”, защото презентации по същество няма) бих искала да обърна внимание на т.нар. „златни” правила за една успешна TED реч. Инструкторът по комуникация Кармайн Гало извежда какво е общото между най-добрите лектори. Той анализира 500 от най-добрите речи, изнесени в рамките на форума и прави извода, че всички оратори говорят със страст; споделят лични истории; репетират много, преди да излязат на сцена; разказват или поне споделят нещо ново; в речите им винаги има поне един силноемоционален момент; имат чувство за хумор, но не се шегуват грубо с това, за което говорят; спазват правилото за 18 минути; използват много изображение и не толкова много думи; не преиграват. Като цяло има сайтове и книги, написани за това как е най-правилно да се подготвят и провеждат презентации за TED, какви умения трябва да бъдат развити. Факт е, обаче, че много малко хора следват тези съвети на практика и това донякъде е обяснимо – за всяка конкретна ситуация трябва да се намери конкретния подход. Гар Рейнълдс – автор на един от най-популярните блогове, посветени на презентирането (Presentation Zen), предлага един малко хумористичен вариант на 10-те Божи заповеди за презентатора както и няколко много ярки примера на индивидуален стил на презентиране, взети от конференцията TED. Някои от тях грубо нарушават споменатите заповеди, но пък имат невероятен успех върху публиката. Те са идеалният пример за това, че за да бъде един оратор успешен, не е нужно на всяка цена да си служи с изображения или да си знае речта наизуст, или да говори със страст, или да бъде забавен и т.н.

В следващите страници ще направя опит за анализ и сравнение на двете речи:

http://tedxtalks.ted.com/video/We-should-all-be-feminists-Chim – „Всички трябва да сме феминист(к)и”

http://www.ted.com/talks/jackson_katz_violence_against_women_it_s_a_men_s_issue#t-213109 – „Насилието срещу жените – това е мъжки проблем”

Реторична/комуникативна ситуация:

Поводът за държането на речите е участие в конференция на TED и реторическата ситуация и при двете речи е една и съща. Декорът при г-жа Адичи е характерният за TED – червен кръгъл килим, на който е позициониран ораторът, а зад нея се вижда и характерното лого. При речта на г-н Катц липсват червеното килимче, но зад него се вижда слайд с логото на TED, т.е. брандът е налице.

Ораторът. Неезикови средства в поведението на оратора

Ще започна с първата реч, а именно тази на Чимаманда Нгози Адичи. Чимаманда е родена през 1977 г. в Нигерия и е петото от шест деца. Още от малка е ученолюбива и има интерес към книгите и литературата. Израства в семейство на интелигентни хора – баща ѝ е първият нигерийски професор по статистика, който по-късно става и ректор, а майка ѝ е първата жена регистратор (отговорник за документите и досиетата на студентите) в Нигерийския университет. Чимаманда учи известно време медицина, след което заминава за Щатите. Там написва първите си романи, за които получава редица литературни номинации и награди. Днес тя е омъжена и е уважаван писател (темата на повечето от книгите ѝ е именно (не)равнопостовеността между двата пола и феминизма); живее в САЩ и Нигерия, където преподава креативно писане.

Външният вид на оратора буди интерес – има типичните африкански черти, косата, носа, устните. Адичи е хубава жена, която има самочувстивие и не се страхува да го показва. Облечена е много женствено – с розов панталон, цветна блуза, обувки с ток. Има колие, леко гримирана е, погрижила се е и за прическата си. Дори в самата реч Адичи казва, че тя е: „щастлива африканска феминистка, която не мрази мъжете и която носи червило и обувки с висок ток заради себе си, а не заради мъжете.” Докато говори, често се усмихва, дори когато си спомня за някои не толкова щастливи моменти от миналото – усмихвайки се, тя буди симпатиите на аудиторията, печели доверието ѝ. Харизмата ѝ се усеща.

Чимаманда говори с умерен тон, на моменти забързва или забавя говора си, но като цяло темпото е бавно и плавно и не ръкомаха много – знак за нейното спокойствие. Не бива обаче да пренебрегваме факта, че стои зад трибуна, върху която са и листовете с речта ѝ, т.е. вниманието ѝ може да бъде насочено към тях, вместо развълнувано да ръкомаха (както всъщност прави Джаксън Катц). По време на речта си тя често се шегува – шегите скъсяват дистанцията, между нея и аудиторията няма бариери. Погледът ѝ е насочен към нея, обхваща всички части, т.е. не се е съсредоточила само върху един или двама души.

От друга страна, поведението на Джаксън Катц е много по-различно. Джаксън е роден през 1960 г. в САЩ, завършва Харвард и защитава няколко докторантури. Той е известен с борбата си срещу насилието срещу жените, прави филми, пише книги и е създател на организацията „Ментори за превенция на насилието”, която повече от 20 години работи с армията на САЩ и обучава млади лидери.

Още преди да започне да говори, Джаксън печели симпатиите на аудиторията с един-единствен факт – той е мъж, който разбира, че има проблем и иска да бъде решен. Облечен е в костюм и риза, но няма вратовръзка – т.е. дрехите му не са прекалено делови, но не са и спортни. Невербалното му поведение, както по-рано отбелязах, силно се различава от това на Чимаманда – той е силно развълнуван, дори ядосан. Говори бързо и задъхано, ръкомаха много. Често, докато говори, сочи към себе си, дланите му са отворени – знак за неговата съпричастност и откритост. Той също успява да спечели аудиторията, тъй като контактът му с нея е силно изразен – гледа към нея, сочи я.

Аудитория

Аудиторията, на както обърнах повече внимание в първата част на текста, е много важна за оратора. Преди да излезе да говори, той трябва да я е проучил и да се е съобразил в нейните характеристики. Аудиторията и в двата случая е еднотипна – ораторите говорят на живо пред публика, която е съствена от информирани, мотивирани и критични слушатели. Те са наясно с темата, платили са билета си за конференцията. По-голямата част от аудиторията са жени. Тази на Чимаманда се състои от африканци, а на Джаксън – от американци.

Специфичното обаче при TED е фактът, че конференциите са заснети и режисирани и след това публикувани в сайта TED.com – така са достъпни до вторична виртуална аудитория, термин, въведен от Иванка Мавродиева. По този начин аудиторията става многоцветна, невъзможно е да бъде определен профилът ѝ – речите биват гледани както от домакинята в провинциално градче в Турция, така и от мениджър в канадска фирма, така и от студентка в СУ „Св. Климент Охридски”. Т.е. чрез различните уебсайтове, фейсбук, туитър, гугъл плюс, блогове, форуми и т.н. речите могат да достигнат всеки човек във всяка точка на земята. TED предоставя възможността идеите да бъдат „вирусно“ разпространени онлайн.

Жанр/Вид

И двете речи са вдъхновяващи и дори призоваващи – не само да се замислим върху проблема, но и да се опитаме да направим нещо, за да го решим.

Увод, основна част, заключение. Реторични фигури и похвати

Основната тема на речта на Чимаманда е фактът, че има неравнопостованост на двата пола и в Африка това е силно забележимо. Чимаманда е жена, която не се страхува да се нарече феминистка въпреки негативните конотации, с които е натоварен терминът. Почти цялата ѝ реч се състои от лични истории (реторичен похват, който често се използва, именно защото привлича интереса на аудиторията) и размисли.

Адичи започва речта си с история от детството си и с шега – така едновременно буди интереса на публиката и прави обстановката по-приятна:
Погледна ме и ми каза: „Знаеш ли, ти си феминистка.” Не беше комплимент.

Още в началото Адичи въвежда понятието феминизъм, защото то е в основата на темата на речта ѝ.

В същинската част Адичи си служи основно с лични примери и истории от живота ѝ, както и наблюдения върху другите. Разказвайки за случката в училище, когато учителката не ѝ е признала успеха, защото е момиче, за тази в ресторанта – когато сервитьорът не я е поздравил и не ѝ е благодарил за бакшиша и т.н., ораторът плавно стига до една от основните си тези – за да променим статуквото, трябва да започнем да възпитаваме децата (момчета и момичета) по различен начин. Следващите цитати от речта ѝ, според мен, са едни от най-силните ѝ думи:

И ето как трябва да започнем. Трябва да възпитаваме дъщерите си по друг начин. Трябва да възпитаваме и синовете си по друг начин. Чрез начина, по който възпитаваме момчетата, им вредим. Потъпкваме, смазваме човечността им. Определяме мъжествеността по един много тесногръд начин. Мъжествеността се превръща в тази здрава малка клетка и ние поставяме момчетата в нея. Учим ги да се страхуват от страха. Учим ги да се страхуват от слабостта, от уязвимостта. Учим ги да прикриват истиниското си Аз, защото трябва да бъдат „силни мъжаги”. …

Учим момичетата да се свиват, да се смаляват. Казваме им: „Може да си амбициозна, но не твърде много. Трябва да искаш да си успешна, но не твърде много, иначе ще заплашваш мъжете. … Тъй като съм жена, се очаква от мен да се стремя към брака. От мен се очаква да правя всичките си житейски избори, винаги мислейки за това, че бракът е най-важното. Сега, бракът може да е хубаво нещо. Може да е източник на щастие и любов и взаимна подкрепа, но защо учим момичетата да се стремят към него, а не учим момчетата на същото?

Ораторът засяга темата за брака, как се гледа на неомъжените жени и на неженените мъже на средна възраст; какво е заплащането на мъже и жени, които имат една и съща работна позиция и т.н. Основният проблем според Адичи е възпитанието и социализацията, която следва – открай време на жените и мъжете са отредени едни социални роли и те не се променят години наред:

„… биологичният аргумент и еволюцията. Ние сме като маймуните – женската се кланя на мъжкия и т.н. Но въпосът е там, че ние не сме маймуни”.

В края на речта си Адичи обръща внимание на културата и на факта, че не тя прави хората, а хората създават култура – т.е. не трябва да сме роби на стари обичаи и неписани закони. Връща се към термина феминизъм и дава определение на думата феминист – това, което стои в речника и това, което тя е измислила:

Феминист: мъж или жена, който казва: „Да, има проблем с половете и днес и ние трябва да го решим, трябва да правим повече.

В речта има цикличност – започва и завършва с термина „феминист”, като се опитва да го освободи от негативния му имидж.

Речта на Джаксън Катц също е силно емоционална, но за разлика от тази на Адичи, в която заедно с разсъжденията и аргументите има много лични истории, тук има основно разсъждения и аргументи. Разбира се, това се дължи на факта, че ораторът е мъж и не може да види проблема през очите на една жена, никога не е изпадал в ситуациите, в които е изпадала Адичи.

Джаксън започва с изказването на основната си теза – насилието срещу жените не е проблем на жените, а на мъжете. Проблемът идва от факта, че мъжете не разсъждават по този начин и не се интересуват - да наречеш междуполовото насилие женски проблем е част от проблема.

Ораторът започва същинската част с просто онагледяване на проблема. От изречението „Джон бие Мери” стига до „Мери е бита жена” – мъжът изцяло изчезва от картината и проблемът става изцяло на Мери, т.е. женски. Като пише няколкото изречения ораторът едновременно привлича вниманието на аудиторията (налице е някакъв момент на презентиране, има визуализация) и обяснява тезата си по възможно най-разбираем начин – с няколко прости изречения.

Следват редица примери за насилие от страна на мъжете към жени, деца, към други мъже – в САЩ и по цял свят. Катц пита: „Какво става с мъжете?” Подобно на Адичи, той също говори за социализацията като част от проблема; за институциите, които не работят, за културата и индустрията въобще.

Възможно решение според Катц е говоренето за проблема:

Една и съща система произвежда мъже, които малтретират жени и мъже, които малтретират други мъже. … И двата пола за жертви на насилие от мъжете. Така че всички имаме интереса …. да говорим. Имаме много причини да говорим за проблема. Да излезеш и да го кажеш наглас; Изглежда очевидно, нали?

Ораторът цитира и Мартин Лутър Кинг, дори изрича думите два пъти един след друг, като се опитва да подчертае значението и силата им: Накрая, това което боли най-много, не са думите на враговете ни, а мълчанието на приятелите ни. Катц си служи с реторичния похват, който винаги работи безотказно – цитат на известна личност – мъдрец, писател, активист. (Кой в днешно време би спорил с М. Л. Кинг?)

В края на речта си Катц все пак разказва една лична история – споделя случката, в която жена го е попитала откога учи морските пехотинци на чувствителност, а той отговаря, че ръководи програма за лидерство в Американския морски пехотинен корпус. Учи онези, които вземат решенията, директори и пр., как да бъдат добри водачи – именно това е другото решение според него. Завършва речта си с думите „Знам, че можем да го направим, можем да се справим по-добре”, а жеста с ръката, показва решителност и убеденост.

Речите „Всички трябва да бъдем феминист(к)и” и „Насилието срещу жените – това е мъжки проблем” са пример за добре издържана реторика в TED.com. Ораторите са много различни, но и двамата успяват да постигнат желаното – да споделят мислите и идеите си, да спечелят аудиторията, да я провокират. Това е и основната цел на TED, чието мото е „Идеи, които си струва да бъдат разпространени”. Ето защо и TED конференциите вече са толкова разпространени и не само биват харесвани, но и подлежат на анализи и изучаване.

Библиография:

Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: УИ „Климент Охридски”

Мавродиева, И. (2010). Съвременни реторически практики. София: ИК „СемаРШ”.

Пийз, А. Гарнър А. Езикът на тялото (Как да разчитаме другите по техните жестове)

http://chitanka.info/text/3048-ezikyt-na-tjaloto

http://www.online.rhetoric.bg/

http://rhetoric.bg/

http://mavrodieva.blogspot.com/

Durham Technical Community College http://courses.durhamtech.edu/perkins/aris.html

California State University http://web.calstatela.edu/faculty/jgarret/3waypers.htm

„We should all be feminists” http://tedxtalks.ted.com/video/We-should-all-be-feminists-Chim

The Chimamanda Ngozi Adichie Website http://www.l3.ulg.ac.be/adichie/index.html